Акула с расти на главата, в чиято отворена паст се вижда призрачно лице, беше поредният бос на пътя ми. Мястото на битката - дискотека, намираща се в нещо като подводен квартал на сайбърпънк версия на Токио.
Ситуацията е абсурдна, но не и предизвикателството. Dodge-вах като луд в опит да се справя с тази boss битка. Двама познати вече ме бяха предупредили - игрите от поредицата Ninja Gaiden са трудни. Е, вече се бях убедил и с очите си, с пръстите си и с нервите си.
Новата Ninja Gaiden 4 е почти безспирен екшън, който подлага на изпитание рефлексите, търпението и способността ви да играете трудна игра, без да удряте джойпада или мишката в земята.
Една върволица от зрелищни битки, страдаща от липсата на разнообразни нива и адекватна история, която да дава смисъл на цялото това меле. Освен ако не броите чифт големи гърди за достатъчна мотивация.
ПЛАТФОРМИ: PC, Xbox Series S|X, PlayStation 5. Ревюто е базирано на копие на играта за PS5, предоставено любезно от Xbox Game Studios.
Да, старите фенове на Ninja Gaiden едва ли ще очакват и търсят история в новото отроче на Team NINJA и Platinum Games.
Тук обаче идва важно уточнение - попадам в категорията "нов играч за поредицата" и всичко написано надолу отразява впечатленията ми като такъв, без да ми влияе носталгия по миналото или някаква предварителна нагласа от предните игри.
Екшън за мазохисти
Ninja Gaiden 4 (NG4) ни дава контрола над нов главен герой - нинджата Yakumo от т.нар. Raven Clan. Основната му цел е да изколи всичко по пътя си, а враговете се сервират на порции - от скромни групи от по двама-трима, до няколко вълни с по поне 5-6, ако не и повече опоненти.
Yakumo ги посича, ръга и разчленява с помощта на light, heavy и специални атаки, както и комбота, а се предпазва с блокове и постоянно избягване на удари.
Дори на Normal трудност нямате вариант да не прибегнете и до защитни техники. Всяка една битка изисква внимателно да следите кой от враговете се готви да ви атакува, да се пазите, да разбивате собствените им блокади с по-тежки атаки и да отнасяте колкото се може по-малко damage, защото в един момент може да останете както без Life Elixir-и, така и без NinjaCoin за закупуване на нови.
Отново налице са комботата, при които например вдигате един враг във въздуха, нанасяте му няколко удара и го забивате в земята за повече damage.
Новост е, че всяко оръжие идва с две "форми", като при Yakumo втората се казва Bloodraven Form, изисква определен ресурс и се активира със задържане на L2 (за PlayStation 5). В тази "форма" се нанасят определени специални атаки и се разбиват определени блокади на някои противници.
Очаквано, екшънът е най-силната страна на Ninja Gaiden 4. Играта те въвежда в повечето детайли още в началото си, но няма как да запомниш всичко. Истинското учене идва с практиката. А практика бол - убиваш няколко противника, след няколко метра те чакат още няколко, после още няколко...
Първите няколко пъти на всяко комбо или довършване на осакатен противник са зрелищна феерия от хвърчаща кръв и летящи органи. В един момент обаче писва и те наляга усещането за еднообразие.
Глътка свеж въздух идва, когато след всеки няколко Chapter-а (или нива, ако предпочитате) Yakumo се сдобива с ново оръжие, а всяко такова върви със собствени специални атаки и прилежащите им детайлни анимации. Задоволството от gore-а на екран пак продължава за първите десетина битки, след което - лично аз - леко се дразнех да чакам да мине анимацията с поредното разчленяване.
На места го има варианта да зарежеш поредната тайфа назобени комари, покрити с корали зомбита или sci-fi самураи и да speedrun-неш част от Chapter-а. На други обаче си длъжен да изколиш де що мърда, преди да ти се отвори вратата за по-нататък.
Разнообразие в модела "битка след битка" дава придвижването - доказаното вече ходене по стени, "летенето" с ветровете, неудобното (поне с джойпад) сърфиране по вода или скоростното плъзгане по релси и прескачане на препятствия.
Поизнервиха ме - особено когато камерата не се позиционираше правилно, но признавам, че този различен тип тестване на рефлекси разчупва "бий и блокирай" геймплея.
В един момент идват босовете, които вече са съвсем различен тип предизвикателство, включително защото битките с тях са разделени на фази и тъкмо привикнеш с един тип атаки и трябва да учиш друг. Това, естествено, става с цената на умиране. И търпение.
Някои го предпочитат хардкор
Ninja Gaiden 4 предлага 3 трудности - Hero, Normal и Hard.
Дори на Normal играта на моменти може да къса нерви. С обикновените врагове свикваш да се оправяш (откъдето може би и досадата), преди да дойде зорът с босовете. Ако сте old-school Ninja Gaiden-джия и искате още повече изпитание за рефлекси и нерви, пускайте се смело на Hard.
Превъртането на играта на която и да е трудност, отключва четвърта такава - Master Ninja, т.е. за баш мазохисти. За Normal и нагоре има и онлайн класиране кой играч как се е представил, така че тези със състезателна натура има защо да търсят подобряване на резултатите си във всеки Chapter.
Но да се върнем на Hero - най-лесната трудност е създадена по-скоро като въведение за нови играчи. Тук могат да бъдат активирани Auto Evade, Auto Block и Auto Assist функции, които позволят трудността да се модифицира допълнително по вкуса на конкретния играч.
Ако всичко е включено, играта в голяма степен се играе сама - в битките изискването е просто да натискаш бутоните за атака, а блокове и избягвания на вражески атаки стават от само себе си. Губи смисъла, но е полезно, ако просто искате да видите как се развива историята. Но пък тя една история...
Сюжет с чашка D
Мисля си колко повече щях да харесам Ninja Gaiden 4, ако безкрайното и еднообразно клане беше подплатено с персонажи, за които да ми пука, и събития, които истински да ме заинтригуват.
Вместо това налице е някакво жалко подобие на сюжет, съшито с бели конци, късащи се под напора на гърдите на една от героините. Пред колегите го обобщих в точно 3 изречения. Тук ще се постарая малко повече, без спойлери:
Yakumo, както споменах, е от т.нар. Raven Clan и има голям мерак да се докаже и да донесе чест на клана си. Целта му още в началото е да ликвидира жрица на добре познатия на феновете Dark Dragon.
Да, обаче когато се изпречва пред нейната поклащаща се, разголена баш по жрически гръд, Yakumo бързо започва да мисли не с главата, а с меча си. Жрицата - Seori - го убеждава, че не трябва да я убива, а напротив - истинският път към справяне с Dark Dragon е да я измъкне и да следва напътствията ѝ...
Не вярвам в друго ревю за Ninja Gaiden 4 да откриете хвалби за историята на играта. До един момент не се случва нищо (целта са няколко shrine-а, охранявани от демони), а на по-късен етап започва каша от думи и хвърчащи идеи, колкото да те подбутнат към следващата порция ръгане и посичане (не на Seori, мръсници). Към края в някаква степен се налага да изиграете всичко до момента повторно, което ми се стори евтин трик, за да бъде направена играта по-дълга.
Не е спойлер, че "супер нинджата" Ryu Hayabusa - оригиналният главен герой на поредицата - присъства в NG4 и това е безспорен плюс. Няма да навлизам в детайли как е вкаран в историята, но има своето логично място в нея. Дори малко ме зачовърка въпросът защо изобщо е имало нужда от Yakumo...
Всичко е в техниката
Около обявяването на Ninja Gaiden 4 и първите пуснати онлайн клипове, впечатление ми направи, че играта изглежда добре, но това важи най-вече за предварително рендерираните кътсцени. Отвъд тях най-много усилия са хвърлени върху модела на Yakumo, който през голяма част от времето е покрит с кръв.
Работа е отишла и за анимациите на различните разчленявания, които - както казах - от един момент нататък втръсват. Старание е имало и при разработване на физиката на бюстолюлеенето, с която Seori вдъхва кураж на главния ни герой.
Дизайнерите са се развилнели в измислянето на противниците, но самите им модели са по-скоро ОК, а някои изглеждат тотално претупани. Като изскачащите от земята червеи, чиито усти са портали за fiend-ове. Анимацията около излизането и прибирането им в земята е точно никаква - в един момент ги има, в следващия потъват в нищото без следа.
Минимални изисквания за PC: Intel® Core i5-8400 or AMD Ryzen 5 3400G; 16 GB RAM; NVIDIA® GeForce® GTX 1060 (VRAM 6GB) или AMD Radeon RX 590 (VRAM 8GB); DirectX Version 12; 100 GB пространство на харда (SSD).
При локациите положението е 50/50. В първите Chapter-и се сблъсквате с дъждовен и футуристичен град, в който царят 3-те С-та: сивото, синьото и скучното. Доста по-добро впечатление прави планината, в която се озовавате след това, и честно казано, щеше ми се играта да започне именно с тази локация. Като цяло level design-а не е революционен и по-скоро налице е повтаряемост.
Снегът тук пък е от онзи, "каменния", по който не остават никакви следи... Малко нелепо е за игра с такъв мащаб от 2025 г., но тук трябва да се отбележи друго - графиката все пак е съобразена с гоненето на повече кадри в секунда. Именно FPS броячът е важен в такъв тип скоростен екшън, а не зяпането на красиви пейзажи. Ето защо и няма много смисъл от Quality настройката на графиката, когато това, което ти трябва, е Performance.
И последен замах
Ninja Gaiden 4 прави стъпки към привличането на нови играчи - като новия главен герой и по-гъвкавите възможности за определяне на трудността, но не знам дали това е достатъчно, когато мелето е основното достойнство на играта, а не е овкусено с по-старателно написана история и разнообразни нива.
Стигнах до извода, че това е игра за фенове на поредицата и искрено се надявам именно на тях да се хареса.
Ако сте такъв или се кефите на трудни екшъни, спокойно може да прибавите към оценката долу 1, 2 или ако искате 100 кафенца. Но и в този случай бих ви препоръчал да играете по-малко всяка вечер/нощ, за да избегнете усещането за еднообразие.
А и да щадите нервите си, които Ninja Gaiden 4 ще постави на изпитание.
НАШАТА ОЦЕНКА ЗА NINJA GAIDEN 4: 3 от 5 кафенца
••• Да се изживявате с катана в ръка можете и в друго скорошно заглавие:
