Модерното лайфстайл списание трябва да е истински крясък от джунглата на града. Един позлатен мултикултурен сопол, разпознаваем за определена прослойка от обществото.
Ето някои правила за суперcool лайфстайл продукт у нас.
1. Вашият лайфстайл проект има нужда от провокативно заглавие.
То трябва да е тренди, трябва да е модерно, по възможност нещо на английски като My Balls, Mr. Fashion, Scandalissimo.
Заглавието трябва да подсказва, че ти си собственик/редактор/ мениджър/директор/друго шефче на единственото списание в България с гола жена на корицата. Абсолютно никой друг досега не се е сетил за това, понеже само ти си уникален бизнесмен и си завършил в Бургаския свободен за втора ръка адвокат, но сега пък си шефче в София.
2. Понеже ти и твоите читатели мечтаете да целувате плочките по Пето авеню, жадно следите какво става зад океана.
Затова още от първия брой темите трябва да са ясни - Том Круз чисто гол, докато се самобичува по време на сциентоложки ритаул в задния си двор. След това отговори на въпроса как Опра Уинфри успя да стане най-добрата приятелка на американските жени, без да си вдига седалището от канапето.
Да не забравяме България - но изборът традиционно е беден. Графа може да изгрее с поредна си разтърсваща балада "Ще се самолинчувам от любов".
После щипка поп-фолк около скандала между певачките Цура и Жасмина за това коя е майката на детето на бизнесмена Х. И двете не си спомнят кога са го раждали, но претендират върху правата. Накрая платена новина от Португалия - Божинов не бил забременил Лозанова, тя била забременила нападателя на "Спортинг" и затова той се носи като бременен по терена.
3. Какво е лайфстайл списание без голямо интервю?
То може да е с абсолютно която-и-да-е телевизионна водеща, току-що родила син и вследствие на това отворила чакрите си, за да може вече да е отговорна модерна бизнес дама, майка, жена, съпруга, сестра, братовчедка, съседка и непозната, но пак модерна.
На гости може и да е някой футболист. Екстра е - каквото и да каже, ще го забравиш и ще го прочетеш наново в друго негово интервю след 2 месеца.
Мацката от корицата също може да даде "вълнуващо" интервю за това какво е да си ходещ билборд, на който не му се работи.
4. Изданието е много street*, много кефещо, затова дава път на младите български таланти.
Да се проявят извън кръчмите и в литературни четения пред майки и гаджета. Значи намираш онова нежното момче, което май те сваляше в клуба миналия петък. Казва, че е гениален поет.
Ще публикува мрачната поезия за пропитата си от омерзена влага душа на страниците на ултра-модерното списание и, иска или не, ще стане звезда. Ще се наложи стажантът на половин работен ден да му редактира правописните грешки, но ако се дърпа, ще му прекратиш неплатения стаж и ще вземеш поетчето.
Така вместо придворен стажант, ще си имаш придворен поет-писател, публицист, журналист, есеист и хуманист. В останалото време може да ходи за кафета и фишове за еврофутбол, 'щото е на стаж, все пак.
5. Колите никога не са в повече.
На пазара вече има турбо-хипер-бластерен карбуратор, който ще вдигне level*- а на твойта каручка, така че като я изрежеш в Перник да се окажеш на Какао бийч за нула време.
Колите са обществен код, ти, твоите служители и читатели го знаете и бихте легнали и пред летящ Aston Martin, само за да станете част от нещо, което има значение за вас.
6. Тестът е много важен.
Знаеш, че списанието е толкова популярно, че die hard* феновете ви имат навика да вярват на всичко в тестовете и няколко от тях вече се хвърлиха отчаяни от моста.
Хорицата разбрали, че са астрални близнаци на Майкъл Джексън и че са родени за голямата сцена, но всички хейтъри и злобари постоянно ги дебнат и ги саботират.
Други открили чрез теста ви, че са за психодиспансер с клинична пътека за лоботомия. Така че - от моста. Според вътрешно проучване в редакцията и сред аудиторията най-затрудняващият въпрос ever* в тестовете е : "Прави ли ме избухлива личност това, че уринирам под душа?".
7. Чуждата статия винаги е много cool*.
Така и така повечето издания са на франчайз, поне да дават материали. Готиното е, че може да публикуваш нещо за онзи от Шотландия, който писал в блога си за преживяванията си в България през лятото.
Дошъл с убеждението, че тук няма интернет, хората се разхождат с калашници по улиците и се хранят с бъбреци от капиталисти. После три вечери лазил по подовете, бил се, ограбили го, правил е секс с една проститутка и още някакви две, на които платил само пиенето в дискотеката, дал 180 лева за такси до летището и се прибрал да се наспи. Приключението осъществил с парите за микровълновата печка, която е искал да си купи за вкъщи.
Сега ще взима българско гражданство и ще се кандидатира за кмет на село в Родопите, което ще прекръсти на Йоркшър, защото обича България. Това е готино, защото егото на аудиторията има нужда да бъде захранвано с гордост, че хората, които могат да живеят нормално, да взимат добри пари и да разчитат на институциите си, накрая идват да живеят у нас.
Освен това ние можем да пием повече. Имаме и жени, които предпочитат да пускат на чужденците. Както и на лайфстайл журналистите, разбира се.
*Думите, означени със звездичка обозначават характерни звуци от кухнята на модерния софийски градски сленг, който се явява кувьоз за новороденият Bulglish** език.
**Bulglish представлява смес от българо-английските лексикални богатства. Bulglish е много популярен, защото в момента има много отворени, разкрепостени личности, които искат да бъдат бели цветнокожи или бели бледолики и затова приказват в миксирана реч, fresh mix някакъв, между Вили Вуцов и Чандлър от "Приятели".
