Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо над Тибет не летят самолети

Основно - защото теренът е прекалено висок за аварийно кацане Снимка: Getty Images
Основно - защото теренът е прекалено висок за аварийно кацане

Има нещо пристрастяващо в това да следиш движението на самолетите - в небето или на картата на света, и да си представяш кой и на къде пътува.

По време на дълги полети и част от самите пътници наблюдават със захлас от къде точно минава самолетът им, както и близките им на земята - онлайн.

Сайтове за наблюдение на трафика в реално време като FlightRadar24 имат милиони последователи в социалните мрежи. Момчето, което следи и докладва онлайн движението на частните машини на знаменитостите - Джак Суийни, сам стана известен покрай хобито си и ответната негативна реакция на хора като Илон Мъск и Тейлър Суифт.

Едно от нещата, които правят впечатление на феновете на самолетните тракъри, е почти пълната липса на трафик над Тибет - област, част от която е и контролираният от Китай едноименен автономен район.

Той е по пътя на доста натоварени маршрути от и до Далечния Изток и Югоизточна Азия, но на картата с трафика над него има дупка, подобна на тази над Украйна, чието въздушно пространство е недостъпно заради войната.

Тибет, или Тибетското плато, е изключително слабо населена, огромна високопланинска област, със средна надморска височина от близо 4500 метра - най-високият район на Земята. В платото се намират и части от Хималаите и неслучайно районът е известен като "Покривът на света".

В самия Тибет има няколко летища, най-голямото от които в столицата Лхаса, но освен полетите до тях от Китай и Непал, други самолети рядко оперират над обширната област от над 2 млн. кв. км.

Те избягват региона, въпреки че е често над него минава е най-прекият път. Основните причините за три, обяснява специализираният сайт Simlpe Flying.

Водещата е от тях е прекалено високият терен - доста над 4000 метра.

Самолетите летят по-високо - средно на около 10 км над земята, но проблемът е в протоколите в случай на спешни ситуации.

При загуба на налягане в пътническия салон или кокпита изискванията са колкото се може по-бързо слизане до височина от 3000 метра, за да се компенсира липсата на кислород във въздуха на по-голямата височина. Едва след това пилотът се насочва към най-близкото летище за аварийно кацане.

Районът е слабо населен и с изключително малко летища. Снимка: Getty Images
Районът е слабо населен и с изключително малко летища.

Това обаче няма как да стане при толкова висок терен като този в Тибет. Макар че за пътниците има осигурен кислород, той не е достатъчно и количеството му е съобразено за около 20 минути - именно с изискването за бързо спускане до безопасна височина.

В региона освен това има прекалено малко летища, до които самолет в аварийна ситуация би могъл да стигне бързо.

Друга причина за заобикалянето на огромната област е по-голямата вероятност за турбуленция. По време на полет тя е резултат от въздушните течения, които се движат в различни посоки и с различна скорост. Освен ефекта от топлината и времето, влияние тук оказват и планините - въздушните течения се вдигат над тях.

Макар че турбуленция може да има навсякъде и по всяко време, е по-вероятно тя да се появи над високи масиви, където е и по-трудно да се избегне. Това пък прави аварийните ситуации още по-опасни.

При минаване през области с тропически бури, на самолетите може да се наложи да се издигнат над системата, която причинява лощото време, за да минимализират най-тежката турбуленция. При планините обаче подобна маневра е по-опасна и трудна, затова и летенето над високите им части се избягва.

Планинският терен е причината и за по-ниски температури, заради които има опасност самолетното гориво да замръзне.

Стандартно това става при минус 47 градуса по Целзий при най-големите самолети. Над планини обаче и на голяма височина, е още по-студено, и рискът е по-голям, особено за презокеански полет.

Високите части на планетата и особено Хималаите не са любимото място на авиацията, но всяко правило има изключение.

Едно от тях е Паро - единственото международно летище на разположената в Хималаите малка държава Бутан. То е известно като едно от най-опасните в света и пилотите, които могат да кацат там, са изключително малко.

Аерогарата е на височина от 2200 метра, заобиколена от високи над 5000 метра върхове. Каца се само през деня и при добра видимост, а околните планини обикновено водят до жестока турбуленция.

Летище Лукла в Непал пък е наричано "вратата към Еверест" и е разположено в Хималаите. Пистата завършва в пропаст и това кацане също не е за хора със слаби сърца.

 

Най-четените