Гърция ще има нужда от още поне 50 милиарда евро до 2018-та година, ако иска да се върне към икономически растеж, прогнозира Международният валутен фонд, най-големият институционален кредитор на Атина. Институцията очаква задълженията на Атина да са 150% от БВП през 2020 г.
Според източници на Франс прес обаче Гърция ще се нуждае от нова помощ от 36 милиарда евро от ЕС през следващите три години, дори да одобри плана на кредиторите, подложен на референдум тази неделя.
Допитването трябва да реши дали страната ще остане в еврозоната и ще приеме условията на Брюксел срещу 7.2 милиарда евро - последната част от спасителната програма за 240 милиарда евро, или ще избере почти сигурния път към фалит и връщане на драхмата.
Премиерът Алексис Ципрас опита да успокои страстите сред населението и поредните масови протести в Атина, с телевизионно интервю той обеща споразумение с кредиторите да има 48 часа след референдума. Същото потвърди пред BBC и финансовият министър Янис Варукафис - независимо от резултатите, сделка ще има "100 процента сигурно".
Според МВФ свикването на народно допитване след крайния срок на преговорите, затварянето на банките и въвеждането на контрол върху капитала само са влошили ситуацията в страната.
Общите финансови нужди на Гърция са се увеличили поради големи политически промени в Атина и се оценяват на общо 50 милиарда евро до 2018 г., според МВФ. В документа е посочено, че последните перипетии на страната (затваряне на банки, капиталов контрол, просрочие към МВФ) не са взети предвид в доклада, а те биха имали голямо негативно отражение.
Проф. Стив Ханке, директор на Института за приложна икономика в университета "ДжоХопкинс", оспори мита за „жестоките икономии", които е напривила Гърция през последните години: "Ако погледнете бюджетните разходи на страната на глава от населението, те излизат почти 8100 евро на човек. В еврозоната средният им размер е едва 6100 евро.
„Идеята, че в Гърция има икономии е нещо като икономика, излязла от "Алиса в страната на чудесата. Реалността е, че гръцкото централно правителство е огромно раздуто в сравнение с това в други европейски страни", казва икономистът.
