"Пропилях поне 10 милиона": От футболна звезда до бедняк с 2 евро в картата и присъда за затвор

Това е историята на един забележителен футболист, който рано разгръща таланта си на терена и показва, че е способен на големи неща.

Но въпреки че кариерата му продължава близо 20 години и освен успехи, му носи и много пари, днес той едвам свързва двата края.

Бившият германски национал Айке Имел е сред най-добрите вратари на 80-те години и оставя ярка следа, още след като пробива в състава на Борусия Дортмунд едва 17-годишен.

По-късно с Щутгарт той взима титлата от Бундеслигата и Суперкупата на Германия, две години играе и в Манчестър Сити.

Част е от състава на Западна Германия при титлата от Европейското първенство през 1980-а и загубените финали на световните първенства от 1982-ра и 1986-а, макар че тогава е резерва на Тони Шумахер.

Записва общо 19 мача за националния отбор и е титуляр на Евро 1988, когато воденият от Франц Бекенбауер тим на ФРГ достига до полуфинал.

В момента обаче това са твърде далечни спомени за 64-годишния Айке Имел, който преживява от социални помощи в размер на 563 евро на месец. И разказва, че след като плати текущите си разходи, понякога му остават малко над 2 евро в картата.

Наскоро Имел участва в предаването "Бедна Германия" по RTL 2 и обясни как е стигнал до такава бедност.

"След като в миналото печелех милиони, сега живея от социални помощи от 563 евро. Преди бях търсен, в ресторантите ми даваха най-хубавите маси, получавах огромни отстъпки в автокъщите. Всичко си имаше своите предимства. Колко съм пропилял? Най-малко десет милиона".

Още като навършва 18-19, футболистът вече печели по 300 000 марки на година, а по-късно заплатата му нараства значително.

"В Манчестър Сити ми плащаха почти 2 милиона марки. Това са много пари, можеха да ми стигнат за цял живот", признава Имел.

"Но се разведох, трябваше да се грижа за децата и по-голямата част от парите ми отидоха за това. След това имах злополучни инвестиции в недвижими имоти. Освен това харчех огромни суми, никога не съм пестил от нищо".

Неразумният начин на живот и разглезеността, придобита от футболните години, са пагубни за някогашния талант.

"Никога през живота си не съм мил пода, нито пък мога да готвя. Дейности като пране и чистене са ми чужди, дори не знам как да използвам пералня", беше признал още преди време той.

От няколко години Имел се е завърнал в родния си град Щадталендорф и там доброволно се занимава с вратарски тренировки на деца и юноши.

Ползва апартамента на свой приятел, за да има къде да живее, а вътре дори мебелите не са негови.

Нуждае се от помощ и при изхранването.

"Понеже обучавам местни деца доброволно, собственикът на един ресторант ми позволява да поръчвам каквото си пожелая за ядене всеки ден", разкрива още Айке Имел. 

Германецът обявява личен фалит още през 2008 г., а наскоро беше осъден на 2 години и 2 месеца затвор по 107 обвинения за измама.

Оказва се, че многократно е взимал пари назаем и не ги е връщал, а сред измамените от него е бил и бившият му съотборник в националния отбор Андреас Бреме, който вече почина.

Измамите на Имел са нанесли щети за общо 34 000 евро.

И макар че присъдата не е окончателна и той ще я обжалва, възможността за затвор остава съвсем реална.

Истината е, че Имел е прахосник още през футболните си години, когато харчи безконтролно парите си за хазарт, жени и лукс.

В Борусия се запалва по покера, а в книгата си Тони Шумахер го определя като "пристрастèн".

Айке си спомня, че след един от мачовете на Мондиал 1982, германските национали разиграват десетки хиляди марки на покер.

"Не знаех как да се оправям с парите. Не можех да казвам "Не". Баща ми беше едър земевладелец, но не беше добър в сметките. Обичан от всички, накрая остана без нищо. Семейството ми не ме подготви как да се справям с парите", твърди бившият футболист.

Рано в своята спортна кариера Айке инвестира във вила, спортни коли, златен "Ролекс", назначава и консултант да отговаря за парите му, но продължава да се отнася твърде безотговорно.

"Бях достатъчно наивен да кажа на консултанта си: "Прави каквото пожелаеш. Просто направи така, че винаги да имам достъп до 20 000 марки и едно "Порше Турбо" да ме чака с ключа на таблото".

През годините получава лоши финансови съвети и инвестициите му в имоти го сриват сериозно.

Увлеченията по жени и харчовете за тях съвсем го довършват.

"Колкото повече се доближавах до фалита, толкова повече харчех, за да не показвам слабост. В Дортмунд дадох пари назаем на двама души, които така и не получих обратно. Те обаче 10 години се грижеха за мен - носеха ми по 250 евро на ден, за да си плащам хотела, храната и лекарствата за стомаха, защото нямах здравна осигуровка. Всеки ден бях в очакване - утре ще се обадят за работа, утре, утре, утре..."

Имел заработва като треньор на вратари след края на кариерата си, изкарва период във Фенербахче със старши треньора Кристоф Даум, работи също в Бешикташ и Аустрия Виена.

През 2005 г. обаче му е открита некроза на бедрената кост и това слага край на треньорската му кариера, макар че Имел продължава да тренира деца в града си на доброволни начала.

Доста след активните си години, бившият вратар е откровен, че ако можеше да промени нещата, нямаше да напуска Борусия Дортмунд и щеше по-зорко да следи финансовите си консултанти.

Но най-вече съжалява за нещо друго.

След европейските финали от 1988 г., Айке Имел взима прибързано решение да се откаже от националния отбор заради конкуренцията на Бодо Илгнер.

А можеше да остане още малко - и дори в ролята на резерва щеше да стане световен шампион през 1990-а. 

Sportcafe Ретро

"Направи така, че винаги да имам достъп до 20 000 марки и едно "Порше Турбо" да ме чака с ключа на таблото"

Фалитът на един от най-добрите германски вратари през 80-те