Китайският президент Си Дзинпин обеща да продължи "обединението" с Тайван с мирни средства.
В реч, изнесена в Голямата зала на народа, Пекин в събота, по случай 110 години от революцията, сложила край на последната императорска династия в страната, Си заяви, че ай-голямата пречка за обединението на Китай най-голямата пречка за обединението на Китай са силите зад "независимостта на Тайван".
"Тези, които забравят наследството си, предадат родината си и се стремят да разделят страната, няма да срещнат нищо добро", заяви китайският президент.
Тайван приема себе си за суверенна държава с името Република Китай, която е наследник на управлението на Китай след краха на империята Цин. След победата на комунистите в гражданската война от края на 40-те обаче генералисимус Чан Кайшъ оттегля правителството си на територията на остров Тайван, за да продължи оттам борбата си, а с правителството се преместват и около 2 млн. души, които се смесват с вече обитаващите острова 6 млн. души.
За континентален Китай обаче Тайван представлява неразделна част от територията на страната и е просто отделна провинция, въпреки че Китайската комунистическа партия никога не е упражнявала контрол върху островната държава.
Речта на Си Дзинпин идва точно ден преди Националния празник на Тайван - Бунта от Учанг (днес Учан, област в провинция Ухан), с който се поставя началото на Синхайската революция, сложила край на последната императорска династия на Китай - Цин.
По думите на китайския президент, той иска мирното обединение да се случи в рамките на политиката на "една държава две системи", която в момента се използва в Хонконг. Властите в Тайван категорично се противопоставят на подобна системата на управление.
Си подчерта още, че тайванският въпрос е част от вътрешните работи на Китай и "няма да позволи намеса отвън" по него.
"Хората не трябва да подценяват решимостта на китайския народ да защитава националния си суверенитет и териториалната си цялост. Задачата за пълно обединение на Китай трябва да бъде постигната и тя определено ще бъде постигната", коментира още той.
Речта на Си идва на фона на нарастващото военно напрежение в Тайванския проток. В продължение на четири дни в началото на октомври китайските военновъздушни сили са извършили над 150 полета с изтребители, бомбардировачи с ядрени ракети, самолети за ранно предупреждение над зоната за идентификация на ПВО на Тайван, според Министерството на отбраната на острова.
Ситуацията в региона се завърза още повече с установяване на тристранното споразумение AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия за Индийско-тихоокеанския регион, което беше изтълкувано като средство за противопоставяне на всяка агресия от страна на Китай в региона, включително и опити за анексиране на Тайван.
Президентът на Тайван Цай Инг-уен заяви на форум за сигурност в Тайпе в петък, че макар правителството на страната да не се стреми към военен конфликт, "Тайван също ще направи всичко необходимо, за да защити своята свобода и демократичен начин на живот".
По-рано тази седмица министърът на отбраната на Тайван Чиу Куо-чън заяви пред журналисти, че Китай е в състояние да извърши "пълномащабно" нахлуване на острова до 2025 г.
Макар Си Дзинпин да не споменава използването на военна сила в речта си в събота, той досега не е изключвал установяването на контрол върху островите със сила.
Пример за това беше речта му на 1 юли по случай 100-годишнината от основаването на Китайската комунистическа партия, в която той се зарече да "победи напълно" всички поддръжници на независимостта на Тайван.
В изявление, публикувано след речта на Си, Съветът по въпросите на континенталната част на Тайван заяви, че Пекин трябва да се откаже от "провокативните стъпки на нахлуване, тормоз и унищожаване".
Бъдещето и развитието на Тайван са изцяло в ръцете на жителите на острова, се казва в изявлението, като се добавя, че Китай трябва да обмисли взаимодействие, основано на "мир, паритет, демокрация и диалог".
