Няма как да се създаде филм за историческа фигура като Наполеон Бонапарт и всички да бъдат доволни.
Особено, ако се нагърбиш със задачата да покажеш в рамките на два часа и половина период от около четвърт век, който преобръща Европа с главата надолу и променя хода на историята.
Явно си има причина твърде малко режисьори да са се наемали с тежката задача да екранизират живота на една от най-влиятелните личности в човешката история. При това или с повече време под формата на няколко минисериала, или с по-фокусиран момент от историята на Бонапарт - филм за битката при Ватерло.
Ридли Скот обаче опита да направи невъзможното... и се провали.
Неговият "Наполеон" е с много сериозен бюджет и идва с претенциите да бъде един от филмите на годината, но в крайна сметка така и не успява да побере в себе си Наполеон Бонапарт. Той просто е твърде голяма личност, че да бъде набутан в само 157 минути.
Тук отварям скоба, за да отбележа, че по-натам в стрийминг платформите най-вероятно ще бъде пусната и цялата 4-часова режисьорска версия на филма, така че за момента мога да коментирам единствено и само неговия "осакатен" вариант за голям екран.
Вероятно Скот е имал сериозни проблеми с това какво да остави и какво да изреже, защото от крайния резултат така и не разбираме каква е била идеята му.
Филмът е твърде повърхностен, с немалко фактологически неточности, за да бъде счетен за сериозен исторически разказ, и някак си остава твърде безчувствен, за да представлява любовна история.
Всичко се случва ужасно бързо. Разни исторически фигури идват и си отиват, а зрителят едва разбира дори имената им, пък какво остава за нещо повече.
В един момент сме в най-мрачното време на Френската революция, след малко скачаме към периода на Консулата, 10 минути по-късно Наполеон вече си слага императорската корона на главата, а междувременно запълва времето си чрез секс с жена си Жозефин по един притеснително непохватен начин, който, между другото, май не е много далеч от реалността.
Една голяма част от филма е абсолютно повърхностно защриховане на етапите от издигането и падението на Наполеон, разгледани през призмата на бурните и сложни взаимоотношения между двама от най-известните влюбени в историята.
"Наполеон" няма как да бъде и военен филм. Да, показани са три от най-важните му битки - Тулон, Аустерлиц и Ватерло - наред с бегло представяне на кампанията в Египет, битката при Бородино и катастрофалното нахлуване в Русия.
Само че не остава време за нито дума за поражението при Трафалгар или пък Войната в Испания. Отново има само загатване и за дългогодишните му съперничества с херцог Уелингтън и руския цар Александър I.
Всичко е едно бързо препускане през живота на Наполеон, което лесно може да остави зрителя объркан за всяко едно от показаните събития и фигури, които от своя страна не изглеждат като нещо повече от генерични персонажи за пълнеж.
Няма как да се ангажираме емоционално към когото и каквото и да е, защото почти цялото екранно време отива за Наполеон и Жозефин, изиграни съответно от Хоакин Финикс и Ванеса Кърби.
Само че дори тяхната история изглежда празна и бездушна, въпреки добрата игра на двамата актьори и видимото им отдаване към ролите.
На много места в "Наполеон" ясно си проличават ексцентричността и талантът на Финикс. Въпросът обаче е доколко персонажът на екрана е Наполеон и доколко интерпретация от Финикс и Скот.
Знаем колко поляризираща личност е бил френският държавник и гениален пълководец. Малко повече от 200 години след неговата смърт той продължава да предизвиква противоречиви мнения за себе си, а това се е отразило в неговия популярен образ из различни филми и сериали.
Може да се каже, че Наполеон е представян по два начина. Първият е като една от най-влиятелните и харизматични исторически личности - за някои добър, за други лош, докато вторият е свързан най-вече с комедиите, които го показват като една комплексирана от ръста си карикатура със смешна шапка и още по-смешен акцент.
В пищен и амбициозен филм като "Наполеон" бихме очаквали Финикс да бъде първата версия, но някак си той е едновременно и двете - непоколебим лидер на Франция в публичния живот, а у дома е пародиен образ на ревнив съпруг, неуверен мрънкач, чудак и непохватен любовник с трудно контролируем сексуален нагон към жена си. Два трудно съвместими персонажа.
Ако има нещо, заради което филмът би си заслужил да се види, това са битките.
Тук наистина си личи колко много усилия и средства са вложени за детайлно (доколкото киното позволява) представяне на трите големи военни сблъсъка. Изглеждат мащабни, епични, доста брутални и по ефектен начин показват гения на Наполеон в начина на водене на война за онази епоха.
Но това не е достатъчно, за да оправдае всички претенции на филма "Наполеон".
Ридли Скот попада в собствения си капан да реши да прави филм върху цялата кариера на французина, вместо да се концентрира върху нещо по-конкретно. Хиляди, вероятно милиони страници хартия са изписани за влиянието и наследството на тази личност, а накрая режисьорът иска да я побере в няколко часа.
Вярно е, че Наполеон не е бил от най-едрите, но със сигурност не е бил чак толкова малък.
ПРИСЪДАТА НИ ЗА "НАПОЛЕОН": 2 от 5 кафенца
Филмът "Наполеон" е по кината от петък, 24 ноември.
[[article:163584,]]
