Възможно е да има идеи в Холивуд, които сякаш вървят с някакво проклятие. Такива проекти, които независимо от обещаващата си стартова концепция, силен състав от актьори и талантлив режисьор, който дърпа конците зад кадър, тръгват по коловоза на провала по презумпция.
От това гнездо трябва да е долетял замисълът за промитите мозъци на спрегнатите американски съпруги, които живеят, за да коленичат пред патриархата на мъжете си.
След като веднъж режисьорът Франк Оз се удари като Титаник в айсберг със "Степфордските съпруги" и потъна, коствайки на студиото 80 милиона долара, 18 години по-късно Оливия Уайлд повтори наративната му схема за филма "Не се тревожи, скъпа" и получи същата, а може би и по-голяма, катастрофа, доказвайки, че на някои идеи просто не им върви.
А това е иронично. На теория представата за домакинята марионетка и злият култ, който тайно управлява нейните желания, е територия с плодоносна перспектива, която може да ражда истории по няколко линии - болният механизъм за контрол, склонността към установения, "перфектен" ред от миналото и ревността на силния пол, чието его лесно се засяга от успехите на нежната половинка.
Но за нещастие на потенциала, също като "Степфордските съпруги" "Не се тревожи, скъпа" удря на камък, опитвайки се да пренесе тези теми на екран. По-вероятно е филмът на Оливия Уайлд да се запомни с драмите зад камера, а не с финалния продукт, което не говори добре за нея като режисьор.
Няма как когато личният ти живот е по-пъстър и по-интересен от обхвата на фантазията ти, да си създадеш име на човек с брилянтна кино визия.
За 100-процентова коректност към последната работа на Уайлд обаче трябва да се отбележи, че филмът има и някои позитиви. По-точно има един очевиден позитив и той се казва Флорънс Пю.
При други обстоятелства "Не се тревожи, скъпа" щеше да е ролята, която директно я води към номинация за "Оскар" или поне щеше да е повод да се гордее с възможностите на играта си, след като понесе целия филм върху гърба си. Но изглежда, че Пю има причини да остави този връх на творчеството си без коментар.
Встрани от медийното мълчание на Пю, мелодрамата по време на прес обиколката във Венеция и наплютия Крис Пайн на първата прожекция, не може да се отрече, че в "Не се тревожи, скъпа" има семенца, които дали заради смяната на актьори или заради неспособността на Оливия Уайлд да открие оригинален подход в работата си, остават във фаза на зародиш от първия до последния момент във филма.
Историята започва с река от коктейли, а във вихъра на партито са Джак Чеймбърс (Хари Стайлс) и съпругата му Алис (Пю), които заедно с приятелите си живеят в град със смущаващото име "Проектът Виктория", управляван от магнетичния им лидер Франк (Крис Пайн).
Друг на тяхно място веднага би бил сигнал за тревога на база само тези предпоставки, но Джак и Алис не се притесняват от нищо. Те са дяволски секси, хипнотизирани от съществуването на другия и се държат така, сякаш редовно обръщат по няколко екстазита с коктейлите.
Как да не поискате да се преместите в мистериозна общност, когато видите какво количество алкохол изпиват на ден, как лицата им са винаги усмихнати и колко наситен откъм орален секс е бракът им? И не са само Джак и Алис.
Всички семейства, които живеят под патронажа на Франк, са като оперирани от проблеми, стига да спазват някои елементарни правила - работата и шофирането са разрешени само за мъжете, а жените трябва да останат вкъщи, да клюкарстват, да чистят, да готвят и в края на деня да чакат благоверния с чаша питие в ръка.
Сбъдната мечта на средностатистическия американец от 50-те обаче не продължава дълго, защото Алис забелязва някои пукнатини в красивата фасада на "Проектът Виктория" и тръгва на експедиция за истината, като с това създава главоболия на Франк и на съпруга си.
Не е трудно да се види, че "Не се тревожи, скъпа" по същество е рециклиран вариант на "Степфордските съпруги", следващ основните сюжетни точки на лентата от 2004 г.
Въпреки това новата продукция имаше шанс да блесне, ако беше вложена лична режисьорска перспектива, но Уайлд е пропуснала този момент.
Вместо да доразвие концепцията за обработените жени, които домакинстват по неволя, режисьорката/актриса е взела наготово модела на филма от Франк Оз и го е приложила в своята работа едно към едно. Без какъвто и да е намек за собствено творчество, но с големите амбиции, че прави нещо феноменално.
Сцените с "уау ефект" и големите обрати в развитието на сценария също са заимствани от филми, които са навигирани от по-добри режисьори от Уайлд. Има малко от "Генезис", малко от "Ванила Скай" и малко от "Шоуто на Труман", които са смесени така, че "Не се тревожи, скъпа" да изглежда като сборен пункт, в който няколко големи заглавия са се хванали за ръце и са отишли на гости на "Степфордските съпруги".
Хари Стайлс като поддържащ актьор също не е в услуга на филма. Най-доброто, което прави за "Не се тревожи, скъпа", е да бъде красив в костюма на мъж от 50-те, но така и не успява да удари ролята си в дълбочина и да е равностоен партньор на мощния талант на Флорънс Пю.
Останалите актьори също стоят като реквизит за Пю, защото като че ли за тях не остава екранно време. През по-голямата част от филма Франк е предимно градска легенда, а останалите герои функционират като негови глашатаи, без да се задълбава в техния живот или да се дава обяснение за действията им.
"Не се тревожи, скъпа" спокойно можеше да се казва "Шоуто на Флорънс Пю", защото единственият му смисъл е да демонстрира колко талантлива е актрисата. Достатъчно, че да осигури умопомрачително изпълнение и хомогенен сюжет, но явно не дотам, че да разбие проклятието над историите за остарелите патриархални норми.
Премиерата на "Не се тревожи, скъпа" е в кината на 23 септември.
