През 1973 г. индианката Сашийн Литълфедър влезе в историята на Оскарите, като стана първата цветнокожа жена, качила се на сцената по време на церемонията по награждаването.
Същата година Марлон Брандо е обявен за най-добър актьор в главна роля за играта си в "Кръстникът", а Литълфедър отказва наградата от негово име като знак на протест срещу представянето на индианците в холивудските филми. Думите ѝ са посрещнати с освирквания и възгласи, преди да бъде изведена от залата.
Но тази 60-секундна реч променя завинаги индустрията. Едва ли някой щеше да се замисли за изобразяването на коренните жители на Америка във филмите или за възможността за политически изявления от сцената на най-големите награди за кино, ако не беше Сашийн.
Въпреки това историческото значение на нейната поява бе отбелязано съвсем наскоро с публично извинение от страна на Академията за филмово изкуство и с първия документален филм, в който индианката описва от първо лице събитията от вечерта на церемонията.
Когато се говори за отказания "Оскар" на Марлон Брандо, по навик се търси мотивацията на актьора - защо го е направил, защо не е отишъл лично на награждаването. Търсени са и спомени на присъстващи в залата, станали по неволя свидетели на първата политическа позиция в развлекателния бранш.
Но на никого не му е хрумвало да попита главната героиня на тази история - Сашийн Литилфедър как се е почувствалa, когато речта ѝ е прекъсната. А тя има какво да разкаже - от опита за нападение малко след като слиза от сцената до подигравателното отношение на популярните телевизионни водещи към нея.
В документалния филм Sacheen: Breaking the Silence индианката споделя, че е съществувала вероятността да не си тръгне невредима от церемонията. Много от представителите на Холивуд не са били доволни от казаното от нея, но актьорът Джон Уейн е бил готов да търси физическа саморазправа с жената, която е посмяла да критикува характера на филмите им.
"Това така и не се публикува от пресата, а беше най-агресивният момент, който наградите са виждали тогава. Спомням си, че чух някаква суматоха зад гърба ми, а когато се обърнах видях шестима мъже от охраната да държат Джон Уейн, който искаше да ме нападне", разказва Литълфедър пред Variety.
По това време има пълно медийно затъмнение относно случилото се след речта на индианката и въпреки че тя е главното действащо лице, никой не я кани, за да сподели своята гледна точка за събитията.
Не липсват обаче желаещи да се изказват от нейно име - като водещите Джони Карсън и Мерв Грифин, които дават личните си хипотези за хода на Марлон Брандо. Обсъжда се, че актьорът е искал окончателно да скъса връзките си с Холивуд и е използвал ролята на Дон Корлеоне като повод за последно сбогом.
Търсено е обяснение в ексцентричността на Брандо, с която той привлича внимание, но според Литълфедър нито една от двете теории е вярна.
От това, което звездата на "Кръстникът" ѝ е споделил, причината да откаже наградата "Оскар" е липсата на отразяване в пресата за масовото избиване на индианците в Ундид Ний - малко градче в Южна Дакота, където военните убиват близо 300 индианци сиукси.
"Марлон се обади предварително на всичките си познати от медиите и ги помоли да гледат наградите на Академията, което те направиха. Когато ме видяха горе на сцената да говоря за стереотипите към индианците и да споменавам Ундид Ний, медийният бойкот приключи", спомня си Литълфедър.
Изведнъж общественият интерес към окупирания от армията град рязко се засилва, въпреки че по спомените ѝ ФБР правят всичко възможно, за да тушират разпространението на информация.
"Днес никой нямаше да е чувал за Движението на американските индианци, ако не беше моята 60-секундна реч. Нямаше да се говори, че правителството на Съединените щати е планирало да построи военна база в индиански резерват и нямаше да има преустановяване на този план. Това се случи само защото приех предложението на Марлон и отказах Оскара от негово име", твърди Литълфедър.
В уговорката си с актьора тя му обещала, че когато се качи на сцената, няма да докосне наградата и веднага ще започне да говори, преди времето да е изтекло.
"Марлон можеше да гледа на хората без предразсъдъци. Ценях неговото приятелство. Той можеше да разбере проблемите на коренното население на Америка и да заеме позиция. Случвало се е да говорим с часове за отношението на правителството към индианците. А понякога просто се смеехме и си разказвахме истории. Марлон беше много забавен", казва Литълфедър.
Връщайки се към момента, преди да се качи на сцената, индианката казва, че отново би повторила това, което направи, без да се замисля.
Макар че близо 50 години след историческата ѝ поява на церемонията тя получи извинение за грубото отношение, Литълфедър вижда в протеста си алармата, от която и холивудската индустрия, и обществото са имали нужда.
"Не направих това заради Марлон. Не го направих и заради себе си. Направих го за всички индианци, които страдат от расови предразсъдъци и дискриминация. Направих го заради всички нас, които сме страдали от крайните стереотипи в САЩ и Канада заради потеклото си, което не сме избрали сами", казва още индианката.
