Не са много имената в българската музика, които предизвикват толкова емоции само при споменаването им.
А група P.I.F. е една емоция сама по себе си. Тя е белязала цял период от живота на мнозина от нас и я свързваме с незаменимото усещане за свобода, което ни донесоха алтернативните български групи от началото на века.
Тогава P.I.F. беше шансът ни да се включим в западния бум на алтернативна музика, и то с песни от наши сънародници на нашия език. Така „Вали", „Приказка", „Колело" и „Невидимо дете" не бяха просто хубави парчета, а станаха част от нещо по-голямо - именно от възможността да се почувстваме адекватно свързани със световната музикална култура.
Сега една от най-знаковите и обичани наши групи отново е на ход с нов албум (четвърти в кариерата им), сингъл, предстоящи концерти, и една специална кампания за събиране на усмивки.
Само за първите 1000
Групата не е издавала албум от 7 години, но през това време периодично пускаше парчета като Messiah, "Обещавам", „Оставам тук", „Не спя".
През тези години и съставът претърпяваше кадрови промени, като фронтменът Димо Стоянов и китаристът Иван Велков известно време следваха свои самостоятелни пътища. Сега обаче отново са заедно и към предварително готовите парчета са добавили дузина съвсем нови, за да стане общата им бройка 18 (в началото са били цели 25!).
Самият Димо с готовност се впуска да разкрие всякакви подробности около песните. В емоцията му няма нищо чудно - той е изстрадал тези песни отначало докрай, още от написването на музиката и текста, през творческия процес с групата, та до всички етапи на миксирането и дооформянето им, които е извършил сам в домашното си студио.
Освен на парчетата, Димо обръща голямо внимание и на кампанията, която P.I.F. задвижва с промоцията на албума си. Първите 1000 копия от него ще бъдат с колекционерска стойност - обложките им ще се състоят от снимките на първите 1000 души, които си поръчат албума.
В сайта на P.I.F. феновете могат да изпратят снимка, която да бъде използвана за обложката, както и да си поръчат P.I.F. 4. Крайният срок е 23 ноември, когато ще се състои и промоцията на албума с голям концерт в Mixtape 5.
Чрез кампанията с усмивките групата ще успее да си покрие разходите, за да издаде албума без спонсори. Това е общо взето максимумът, на който могат да се надяват от финансова гледна точка - за някаква печалба въобще не си правят илюзии, но Димо гледа спокойно на този факт.
„Хората, които имат нужда от тази музика, не изпускат, те чакат, намират, за тия хора си струва да го правим това нещо", казва той, макар да осъзнава, че процентът на тези хора не е голям даже в световен мащаб.
Според него не е и нужно те да са много. Все пак мнозинство винаги ще са онези, които просто потребяват това, което им се предлага. „Но този човек не е ценният ти слушател, заради който си струва всъщност да правиш цялото това нещо. Той е бай Генчо с трактора", описва Димо аудиторията, която P.I.F. така или иначе не преследва.
Има какво да се чуе
За щастие на хората, които оценяват музиката на бандата, в новия албум наистина има какво да се чуе. P.I.F. 4 не е строго ориентиран в една посока, „Това са нахвърляни емоционални състояния в продължение на 7 години", както обяснява Димо.
Парчетата звучат с характерните за бандата нежност, мелодичност, алтърнатив мотиви, чувствени текстове и мощни китари. Забелязва се натрупаната зрялост и рутина, а в идеите и на четиримата са се промъкнали множество музикални влияния от съвсем различни места.
Крайният резултат е разнообразен микс от интимни и агресивни песни, балади, рокендрол взривове, та даже и латино-джаз парче.
А първият сингъл от P.I.F. 4 "Молещи очи" сякаш съдържа в себе си много от квинтесенцията на албума. Звученето е здраво, ударно, модерно, но и с поглед към рока от 90-те, с крехкост в мелодията и откровените и предани лирики на Димо.
От бандата обмислят да извадят още сингли и са доволни, че имат достатъчно избор - повечето песни в P.I.F. 4 са подходящи за сингли и просто плачат за клип, пък и почти всички са на български.
Относно избора на език Димо е пределно ясен: „Нито се имам за някакъв голям певец, нито за голям музикант. Аз съм един актьор, който си изпява стихотворенията както може.
В това нещо ми помагат музикантите около мен, които обличат елементарната хармония, която съм измислил, в малко по-качествена музика.
Пределно осъзнавам, че силата на песните ми е в текстовете, които правя. Те ако се преведат на английски, няма да са това, което са сега".
Цената на компромиса
Обичайно за алтернативните групи, P.I.F. доста са си патили от нелеката ситуация в България. Но те вече имат своята стабилна аудитория и се стремят да й бъдат много предани. Може би именно защото осъзнава за кого прави музиката си, Димо не се оплаква от обстоятелствата и счита, че именно такъв е естественият ход на нещата.
„В никакъв случай не трябва да звуча като „Ние сме неразбраните творци". Напротив, ние си правим това, което можем и това, което искаме, и си имаме точно хората, които го харесват.
Сигурен съм, че 90% от музикантите и изпълнителите могат да направят нещо, което ще се хареса на всички, но не искат да правят компромис със себе си".
За нас като слушатели остава възможността да подкрепяме тези, които все още са безкомпромисни.
В случая - като пратим на P.I.F. една своя усмивка.
