Лизи Хейл е кораво момиче. Не само защото пее хардрок парчетата си в един доминиран от мъже жанр. Или защото е начело на Halestorm - банда, в която всички останали са здрави мъжаги с бради, татуси и пиърсинги.
А и защото Лизи Хейл е оцеляла през невероятна бедност, земетресение, свлачище и наводнение.
Когато основава групата през 1997 г., Хейл е в Оукууд, Калифорния, и с момчетата се опитват да сглобят първия си албум. Вдъхновение не липсва, както самата тя признава в подкаста Heavy Stories.
Проблемът е, че нито Лизи, нито колегите ѝ могат да мръднат от градчето, защото нямат почти никакви пари. По нейни спомени цялата група разполага с общо около 20 долара на ден.
Когато решавали, че е време да му отпуснат малко края, отивали до близкия магазин и купували долнопробно шампанско за 5 долара бутилката. "Бяхме мръсно бедни, всичко ни беше от магазините за по един долар и целите ни дрехи бяха в кръпки", разкрива още Хейл.
19 месеца тя и колегите ѝ живеят под един покрив и се прехранват от спорадични участия в задимени клубове.
"Бяхме луди, но това бяха и най-хубавите години от живота ни. Бяхме ние срещу целия свят", уточнява Хейл.
В същите тези месеци Калифорния е сполетяна последователно от земетресение, свлачища и наводнения - все бедствия, които Лизи и Halestorm преживяват стоически. А после идва първият студиен албум и световният успех на бандата.
В есе, което пише за Kerrang!, изпълнителката споделя, че най-силно влияние са ѝ оказали фигури като Алис Купър и Ози Осбърн.
"Тези мъже ме научиха да бъда горда, независимо от ситуацията", добавя Хейл. Когато е на 13, майка ѝ ѝ подарява сборен албум и на жени, които пеят рок и по-твърда музика - Джоан Джет, Лита Форд, Blondie и други. Именно тогава тя осъзнава, че може да прави песни наравно с мъжете.
Всеки път, в който някой се опитва да обясни на Хейл, че няма място в рок музиката, тя му посочва женските имена, които слуша отново и отново.
"След толкова години в бранша мога да го кажа уверено - да си силен не значи да си мъжествен", убедена е Лизи.
Тя заявява още в есето си, че иска дамите, които я харесват, да не са просто супергерои, а да са жени супергерои.
Един ден би ѝ се искало по-младите жени в музиката да погледнат към нея и да видят, че щом Хейл е успяла и то в рока, значи и те могат да успеят в който жанр пожелаят. Думите, които певицата никога не иска да чува от друга жена, са "не мога, прекалено трудно е".
"Рокът и метълът нямат нужда обезателно от тестостерон", казва на свой ред китаристът на Halestorm Джо Хотингър.
Хотингър не крие, че се радва, когато на концертите на групата има повече жени, отколкото мъже, и обобщава, че Хейл и останалите членове искат да правят музика за хората, а не само за един определен пол.
