Раздялата на една успешна и значима група обикновено е колкото тъжен, толкова и неприятен процес.
Дали заради творчески различия, лични конфликти, травмиращи преживявания или злоупотреба с алкохол и наркотици, някои от най-забележителните музикални състави са претърпявали твърде болезнени разриви.
Понякога сътресенията са водили до окончателен разпад, в други случаи групата продължава да съществува, но вече не е същата без ключови свои членове.
Кои са разделите, които можем да определим като най-болезнени, най-странни и внезапни?
Конкуренцията в това отношение е значителна, но има случаи, които са особено фрапиращи и емблематични.
Понякога краят не може да бъде поставен мирно и цивилизовано. Налага се да се мине през физически сблъсъци, предателства, заплахи, съдебни процеси и години (или дори десетилетия) на вражда и взаимни нападки.
Оттогава някои от тези групи са се събрали отново, но историите за техния разкол са все толкова запомнящи се.
Ето осем от най-хаотичните, брутални и паметни раздели в рок музиката:
Creedence Clearwater Revival
В своя пик тази група достига върхове и до днес песните ѝ са емблема на южняшкия рок.
Но случващото се между отделните членове на Creedence е същинска катастрофа.
Фронтменът Джон Фогърти авторитарно направлява процесите по писане и аранжиране на песните, налага се и при всички бизнес решения, а с времето това го прави нетърпим за останалите.
Особено силна е враждата между него и брат му Том, който в един момент напуска.
Когато Creedence Clearwater Revival стават трио и опитват да взимат творческите решения по-демократично, претърпяват пълен провал.
Язвителната раздяла става факт през 1972 г., а през годините враждата между Джон Фогърти и останалите продължава да е силна.
Следват дълги съдебни процеси, както и възраждане на групата без Джон под името Creedence Clearwater Revisited.
Но без лидера нищо не е същото, а сривът на Creedence е сред най-разочароващите истории от онзи музикален период.
Fleetwood Mac
Златният състав на групата, оформил се през 70-те години, създава легендарния албум Rumors, който си остава сред най-успешните рок издания в историята.
Но взаимоотношенията вътре в състава се превръщат в същинска сапунена опера.
Басистът Джон Маквий се развежда с кийбордистката Кристин, а подобно на тях, китаристът и вокалист Линдзи Бъкингам също се разделя с певицата Стиви Никс и двамата постоянно се карат по време на студийната работа.
В такава среда Fleetwood Mac произвеждат велики песни, в които разнищват отношенията помежду си, но неизбежно в един момент тази конфигурация на групата се разпада.
Барабанистът и лидер Мик Флийтуд съхранява Fleetwood Mac през десетилетията с най-различни попълнения в състава, а Бъкингам, Никс и Кристин Маквий се присъединяват отново в различни периоди.
Изглежда всичко най-сетне приключва през 2022 г. със смъртта на Кристин.
The Police
Триото спокойно може да бъде определено като най-голямата група в света точно в периода, когато окончателно се разпада.
The Police са доказателство, че комерсиалните триумфи не могат да замаскират неразбирателствата вътре в екипа.
Причината за разрива е, че творческото напрежение между лидера Стинг и останалите двама става нетърпимо и раздялата е неизбежна.
Стинг се доказва като уникално задълбочен музикант с огромни артистични хоризонти, а китаристът Анди Съмърс и барабанистът Стюарт Копланд се чувстват все по-засенчени от него.
Записите на последния албум Synchronicity (1983) са изпъстрени с караници и наранени егота, а понякога физическите сблъсъци се разминават на косъм.
Триото даже записва отделно партиите си за песните, защото пребиваването в едно и също помещение носи само допълнителни скандали.
След изтощителното световно турне, вече никой от тримата няма желание да записва следващ албум, а Стинг е осъзнал, че The Police няма накъде повече да се развива и е решен да преследва солова кариера.
Няколко години по-късно групата прави плах опит да се събере за още един албум, но всичко бързо пропада.
През 2007-08 The Police все пак правят едно прощално турне, но някои рани така и не зарастват. И триото остава в историята като пример за невероятно талантливи музиканти, които просто няма как да се спогодят за особено дълго време.
Van Halen
Въпреки всички проблеми, Van Halen всъщност не се разпаднаха и просъществуваха до смъртта на гениалния Еди Ван Хален през 2020 г.
Но голям и шумен разкол настъпва поне три пъти в тяхната история.
Първият случай е през 1984-та, когато бандата е в своя пик.
Останалите упрекват вокалиста Дейвид Лий Рот, че се интересува повече от солова кариера, отколкото от процъфтяването на самата група.
Китарният виртуоз и лидер Еди Ван Хален обявява раздялата с певеца чрез гневно съобщение, което гласи; "Бандата такава, каквато я познавате, приключи... Дейвид напусна, за да стане филмова звезда. Даже имаше нахалството да ме пита дали бих написал саундтрак за него. Търся нов вокалист. Странно е, че приключи. 12 години от живота ми, в които му търпях глупостите".
Останалите в групата привидно остават обединени, но неразбирателствата между тях са постоянни.
В средата на 90-те години отношенията се разпадат и със следващия вокалист Сами Хейгър.
Последвалото обединение през 2004-та е в период, когато алкохолизмът се отразява значително на Еди Ван Хален и в един момент той даже се сбива с Хейгър в бекстейджа.
Това е окончателният край на Хейгър във Van Halen, но по-късно Дейвид Лий Рот се завръща, за да остане в бандата до края на нейното съществуване.
Pink Floyd
Една от най-емблематичните истории за шумен и болезнен разпад.
Трудно е да си представим, че Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор някога са били успешен музикален тандем, защото отдавна отношенията между тях са меко казано токсични.
Но заедно те създават някои от най-дълбоките и обичани песни в цялата рок история.
Напускането на Уотърс през 80-те е съпроводено с поредица от скандали, отвратително отношение вътре в групата и дълго съдебно дело.
За последно класическата четворка Гилмор - Уотърс - Ричард Райт - Ник Мейсън се изяви заедно на Live 8 през 2005 г. за един прощален сет.
Но това беше еднократно обединение, а три години по-късно Райт почина.
През годините пък Гилмор и Уотърс размениха жестоки нападки онлайн, в които се включи и съпругата на китариста.
Десетилетия след голямата буря, тяхната вражда още не е отшумяла напълно.
Oasis
Най-успешната банда от бритпоп течението не просто се разпада, а направо избухва отвътре.
Отношенията между братята Галахър винаги са взривоопасни и напрежението между двамата поддържа енергията в Oasis години наред.
Вербалните и физическите стълкновения не са им чужди и те достигат своя връх през 2009 г.
Носят се легенди за финалната конфронтация между тях преди участието им на фестивала Rock en Seine в близост до Париж - скандалът е включвал крещене, потрошени инструменти и китара, използвана като хладно оръжие.
Години наред Ноел Галахър отхвърля възможността отново да бъде на сцена с Лиъм, но разбира се, през 2025-а светът се наслади на завръщането на Oasis и на мащабното им обединително турне.
Така една от най-жестоките вражди в музиката се сдоби с неочаквано щастливо развитие... поне засега.
Pixies
Раздялата на Pixies не се случва по експлозивен начин, а точно обратното - тя е хладнокръвна, калкулирана и почти сюрреалистична.
През 1993 г. на вокалиста Блек Франсис вече му е писнало и напрежението между него и басистката Ким Диъл е нетърпимо.
Франсис настръхва заради все по-големия успех на другата група на Диъл, The Breeders, в която тя е основен вокал.
А самата Ким не може да преглътне авторитарния подход на фронтмена.
Сесиите в студиото са белязани от скандали, а според слуховете, Франсис хвърля китари по Ким и ѝ забранява да пише песни.
Изтощени и отчуждени, Pixies просто отбиват номера в заключителното си турне.
Тогава Блек Франсис прави нещо поразително - обявява края на групата в интервю по радиото преди да е казал на останалите.
А тях информира чрез съобщение по факса, без среща и без обсъждане.
Горчивината между музикантите продължава с години, но те все пак подновяват дейност през 2004 г.
The Beatles
Историята на гениалната ливърпулска четворка просто няма как да бъде подмината - защото на нейния фон, сякаш всички последвали раздели на групи просто бледнеят.
Детайлите около разпада са безкрайно разисквани и анализирани над половин век след случилото се и това е разбираемо, защото The Beatles си остават може би най-влиятелната група в съвременната музика.
В края на 60-те години четиримата от състава вече осезаемо гледат в различни посоки.
Окончателната раздяла се дължи на множество фактори - включително смъртта на мениджъра Брайън Епстийн, срива на компанията Apple Corps, преследването на самостоятелни проекти от страна на музикантите, напрежение около записите на албума Let It Be и, разбира се, връзката на Джон Ленън с Йоко Оно.
Документалните филми Let It Be и The Beatles: Get Back показват в невероятни детайли какво се случва в заключителния период от съществуването на групата.
След като се разделят през 1970-а, The Beatles са заливани с постоянни призиви за обединение до убийството на Ленън 10 години по-късно.
