В епоха, в която аутотюнът е станал норма, а ушите ни са привикнали към стерилно изгладен звук, живото пеене понякога звучи "странно". Това се получава не защото конкретният изпълнител не е талантлив, а защото изпълненията на живо редко са перфектни.
Точно върху тази разлика обръщат внимание Innerglow в разговора ни за спецификите на сцените тип "Евровизия" - и защо там енергията никога не е същата, каквато е на клубен или фестивален концерт.
От групата споделят, че конкурсът "Евровизия" има особености, за които зрителите не знаят.
••• Чуйте мнението на групата във видеото тук:
"На Евровизия инструментите не се свирят на живо. Цялата музика звучи от запис - т.нар. синг-беци. Единственото, което е наживо, е пеенето. Така е било винаги - и за соло изпълнители, и за рок групи, включително за имена като Måneskin. Никой не "свири" тази сцена, колкото и убедително да изглежда", казва Тодор Ковачев.
За музиканти като Innerglow - и за групи, свикнали с живото музициране като Керана и "Kосмонавтите" - това е сериозно предизвикателство. Липсата на реално свирене отнема от динамиката и енергията на изпълнението, а балансът между глас и инструментал става нещо съвсем различно от това, с което групите са свикнали.
Това обяснява и честия зрителски въпрос: защо някои гласове звучат глухо, а други - сякаш фалшиво? Отговорът не е еднозначен.
"Глухото" звучене е въпрос на тембър и на начина, по който гласът е обработен за озвучителите. А дали нещо звучи фалшиво - това вече зависи от самия изпълнител, от моментната му форма, но и от баланса спрямо беквокалите и инструментала.
В крайна сметка, зад привидно "перфектното" телевизионно шоу стои една сложна техническа машина, в която живият елемент винаги носи риск. А истината, както напомнят Innerglow, рядко е стерилна. И никога не е напълно перфектна.
••• Цялото интервю с Innerglow чуйте тук:
••• Още за българската "Евровизия" четете в коментара тук:
