Паметникът на прочутия герой на Алеко Константинов ще краси гордо с. Скобелево, община Павел Баня, и според създателите си носи събирателния образ и нравите на казанлъшките розопроизводители. Но дали само на тях? Не. Припомнянето за Бай Ганьо идва в перфектния момент за тази държава...
Легендата гласи, че когато бил на изложение в Чикаго, Алеко Константинов срещнал мъж на име Ганьо - казанлъшки търговец, който стоял на щанд за гюлово масло. Хората са склонни да вярват, че именно този човек инспирира автора за прочутата творба, която и до ден-днешен се смята за събирателен образ на типичния балканец.
Според част от жителите на Казанлък обаче, образът на Бай Ганьо е инспириран от техен съгражданин - Ганьо Сомов от с. Енина, който е бил търговец на рози в началото на XX век.
Паметникът в чест на най-известния персонаж в родната литература ще бъде вдигнат гордо само след няколко дни. Макар „вдигнат" е доста неточно казано. Паметникът, направен от бронз, изобразява Ганьо седнал, с калпак, потури и вечните си мускалчета с розово масло. И макар от създаването на образа да са минали точно 119 години, той е точно толкова многозначен за българския народ днес, така както е бил и тогава.
И това ако не е перфектен тайминг! Във време, в което Ганьовците са повече от всеки друг човек у нас, по-силни са - финансово, социално и политически от всеки друг човек, по-тъпи са от всеки друг човек, по-нагли са от другите и прочие, и прочие... Във време, в което тези неща са толкова явни, толкова искрящо ясни и толкова силни, паметникът на Бай Ганьо е най-логичното нещо, което може да ни се случи.
Даже смятам, че дори леко сме закъснели. Можехме да направим паметник още миналата зима, когато държавата се тресеше от протести, а типичният Бай Ганьо се беше барикадирал първо в Народното събрание, после в Банкя, и си пазеше мускалчетата, като очите. Вярно е, взеха му ги за малко, но ето че, той, Ганьо, отново е на ход с единствената цел да си ги върне.
Най-лошото обаче е, че типичният български Бай Ганьо е навсякъде около нас. Той не е един човек, той дори вече не е и просто събирателен образ. Той е един многопластов човек (в буквален и преносен смисъл), когото срещате всеки ден в трамвая, в метрото, на улицата, вкъщи и най-често по телевизията. Българският Бай Ганьо много обича публиката. Той варди мускалчетата си само публично, защитава ги пламенно и никога не пада по гръб. Той обича да се изказва, да се показва и да се доказва.
В този ред на мисли, смятам, че е редно паметник на Бай Ганьо да има във всеки град в България, а образът му да грее гордо в центъра на София. Може дори да замени официалния паметник на столицата. И тези, които сега се обиждат, моля ви, недейте. Сигурна съм, Бай Ганьо живее във всеки един от нас.
Така сме отгледани, така и сме възпитани. Когато някой ни говори на въпреки, нашата първа реакция е да се заядем. Ако ни пита нещо, то сигурни сме, той се съмнява в нашите способности. Ако е рязък, значи непременно ни мрази и ние, за да се защитим, го нападаме първи, най-често с обиди със сбъркани ударения. Ако някой е любезен с нас, то той или тайно ни крои шапка, или най-често иска да ни обере... И най-важното, българският Ганьо винаги е прав, пръв, корав...
Според създателите му, направата на този паметник е вдъхновена от други емблематични герои получили своите признания от бронз. Швейк от години краси Прага, малката русалка (не, нейното име не е Ариел) го прави в Копенхаген, а Шерлок Холмс раздава умни погледи в Москва. Но каква е връзката с нашия Бай Ганьо!?
Защото, макар не по-малко известен от своите събратя по бронз, нашият паметник е доста по-значим. Не може да ми кажете, че Холмс, Швейк или Малката русалка по някакъв начин отразяват действителността, дори и в малка част, от Западна Европа. Защото това е вярно толкова, колкото и че клоунът на Макдоналдс е прототип на Америка... Ми, не е. А Бай Ганьо е.
Неговият паметник е тук, или по-точно ще бъде, тъй като е предвиден за показване на 25 май.
Ден след Деня на Народните будители. Защото всичко в Ганьо буди... предполагам у всеки то е различно. Защото за разлика от Швейк, Холмс и Малката русалка, Бай Ганьо отдавна не живее само на страниците на Алековата творба. А може би никога не е живял? Но ако през 1895 година Алеко се е вдъхновил от един търговец - било в Чикаго, било в Казанлък, то днес вдъхновенията са много.
Защото днешният Ганьо обитава най-висшите позиции навсякъде. Той е в парламента, в новините, по телевизията, във вестниците...
За да го разпознаете по-лесно, макар да се съмнявам, че ще ви е трудно, ето кратко обобщение на типичните Ганьовци и техните черти...
- Ганьо винаги е прав, независимо дали това негово право е взето със сила, псувня или друга проява на агресия
- Модерният Ганьо пристъпва тежко. Той не носи потури и калпак, а техните модерни еквиваленти - блуза с камъни и гръмкото изписано Armani, изтъркани дънки, кожено елече или костюм в две части с номер по-малък
- Той има мускалчета. Те може да са чисто финансови, може да са символични, може да са под формата на притежание на човек, вещ, състояние, може и да са истински мускалчета. Но най-важното - Ганьо гордо ги показва, и ако му е възможно ги носи на кръста си в малка кожена чантичка. Там стои и GSM-а му, който той понякога нарича „мобифон"
- И последно, но не на последно място: Ганьо буди страх в обикновения, нормален човек. Той е агресивен, тъпо упорит и страшен. Ако ти си един от тези хора, чийто коси настръхват щом видиш Ганьо, то пази се и знай - не си сам.
