Те са последните владетели на България - цар Борис III и царица Йоанна Савойска. Или поне последните, управлявали реално. Синът на Фердинанд Сакскобурготски, възкачил се рано на престола след абдикацията на баща си, избира за жена четвъртата дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III. Сватбата е на 25 октомври 1930 година. В началото обаче брачният съюз изглежда невъзможен.
Първата среща
За първи път двамата се срещат на 25 септември 1927 година, тогава Борис пътува с брат си Кирил из Европа. Младият български владетел трябва да си намери жена, и то от висок благороднически произход. Затова търси съпруга из европейските дворове. Освен Йоанна сред кандидатките са херцогинята Кира Кириловна, дъщеря на херцог Кирил, претендент за трона на Русия, и принцеса Сибил от Кобург. Борис обаче не е очарован от другите. Той праща брат си Кирил на разузнаване, българският цар е симпатичен на младата принцеса, но тя иска да изчака.
Годежната снимка на Борис и Йоанна
Борис също има нужда от време, за да помисли върху "религиозния въпрос". Той е православен, начело на православна страна, а Йоанна е католическа принцеса. Един брак между двамата изглежда почти невъзможен в онези години, когато църквата има голямо влияние в обществото. На 8 януари 1930 година Йоанна отговаря на Борис, че е съгласна да стане негова съпруга.
Политическият и религиозен залог
Според изискванията на Католическата църква, брак между Йоана и Борис е възможен единствено ако децата бъдат кръстени като католици. Българският престолонасладник обаче не може да бъде с друго вероизповедание, освен православно. Това прави задачата почти невъзможна. Подобен проблем има и цар Фердинанд, който също обещава пред папата, че децата му ще бъдат католици преди да се ожени за Мария-Луиза. Така първоначално Борис е кръстен католик от папския нунций, но след това се извършва и православно кръщение. В знак на протест папата отлъчва Фердинанд.
Имайки предвид прецедента на баща му, Ватикана гледа подозрително на намеренията на Борис. На негова страна обаче е папският нунций в София - монс. Джузепе Ронкали, който след години ще стане папа Йоан XXIII.
Българската православна църква също не се отказва от правата си, те са съгласни с католическия брак, ако той после бъде благословен от православен свещеник и децата, или най-малко престолонаследникът, са православни. В тази ситуация Борис няма как да удовлетвори изискванията на всички. Затова в докладите на западните посолства идеята за годежа се коментира като провалена.
И Ватикана, и БПЦ добре осъзнават, че става въпрос за царското семейство на България, затова интересите са големи. Папата не се отказва от сгодния случай да упражни влияние на Изток, а православните не отстъпват. В крайна сметка, макар и трудно, се стига до компромис. Папата е съгласен Борис да подпише писмото, изпратено от Йоанна за разрешение за брака, като даде устно обещание за децата, а православните му дават благословията си. Но царят си знае, че един ден ще трябва да плати за това споразумение. "Не знам как точно, но ще платя" - казва той. "Ще видите! Папата е непримирим и коравосърдечен човек. Не напразно казват, че един от кардиналите се молел така: "Моля ти се, Господи, или отвори очите на папата, или съвсем му ги затвори!"
След още перипетии годежът най-накрая е обявен официално на 4 октомври 1930 година. Българският народ посреща новината с много радост, стотици столичани се стичат към двореца, за да споделят щастието на царя. Тъй като Борис се бави със заминаването, Йоанна му пише - "Ако не дойдете скоро, аз ще избягам!" Борис й отговаря: "Моля, не бягайте! Пристигам възможно най-бързо!"
Това е църквата, където се женят Йоанна и Борис
Церемонията в Асизи
Асизи е специално място за Йоанна, това е градът на Свети Франциск, място, обгърнато с духовност, невероятна природа и емоционален заряд. Светиня за всички италианци, където младата принцеса, която е голяма почитателка на светеца, е прекарала най-щастливите си моменти.
След смъртта си на 26 февруари 2000-та година царица Йоанна е погребана отново в Асизи - мястото, където е била най-щастлива през живота си.
За града е огромна чест тук да се състои царската сватба. Но младоженката не иска специална украса - за нея е достатъчно по сградите да се виждат българското и италианското знаме. Акредитирани са 135 чужди кореспонденти, а годината все пак е 1930-та, няма места в хотелите и не толкова високопоставените лица се настаняват в частни домове.
На церемонията присъстват Бенито Мусолини, както и цар Фердинанд, специално пристигнал от дома на изгнанието си в Кобург за случая. Той дава на Борис и няколко бижута за бъдещата му съпруга, тъй като българският цар няма какво да й подари. Сватбата е уважена от много чуждестранни монарси.
Спазвайки традицията на онова време, сватбеният костюм на Борис е военна униформа, на която той носи своите военни ордени. На церемонията са и роднините на царствените младоженци, разбира се, както и министър-председателят на България Андрей Ляпчев и много министри.
Булчинската рокля на Йоанна
Булчинската рокля е от кадифе и креп, с дълъг шлейф, украсен с портокалови цветове от Сицилия. Булото е дълго, прикрепено с малка корона от цветя, а от тях се спуска ефирен полупрозрачен воал. На главата на булката е българската царска диадема, а букетът също е от портокалови цветове, обвит във фина коприна.
Церемонията е много тържествена по всички правила, а след подписването на гражданския брак младоженците излизат на балкона на общината на Асизи, за да поздравят събралите се местни граждани. Официалните поканени са близо 300 души, а тържественият обяд е във вила в близко градче. Поднасят се отбрани италиански и български вина.
След сватбата младоженците заминават за Бриндизи, където ги чака българският параход "Цар Фердинанд". Той ги отвежда до България, където пристигат на пристанище Бургас. В този момент Йоанна знае две фрази на български: "Добър ден!" и "Благодаря"! С влак, който цар Борис управлява сам в части от пътуването, царската двойка пристига в София. Посрещането е повече от тържествено. Сериозни са и охранителните мерки - опасенията са комунистите да не подготвят атентат.
В катедралата "Александър Невски" обаче православните си го връщат. На 30 октомври вместо благословия и молебен за здраве, патриархът извършва повторна венчавка по православния обичай.
Папа Пий XI e много ядосан, той осъжда безапелационно царската сватба.
Царската двойка в София
Време за изпълнение на обещанията
На 13 януари 1933 година се ражда първото дете на царската двойка - княгиня Мария-Луиза. Веднага се появява проблемът как да бъде кръстена. Борис е обещал на папата децата да бъдат католици и папският нунций Ронкали му припомня това задължение. Още повече, че детето е момиче. Но Мария-Луиза е кръстена православна. Общественото мнение и в частност българският печат приемат изключително положително това решение, считайки го за реванш към задълженията, които Борис е поел пред папата, за да се ожени за Йоанна. Ронкали обаче остро протестира, той обаче успява да оневини царица Йоанна и така гневът на папата се излива само върху Борис, когото той строго осъжда.
Някои тълкуват и преместването на монсеньор Ронкали от София в Истанбул като знак на недоволство от страна на папата. Истината е, че Ронкали не се сърди на царското семейство. На 3 януари 1935 година Борис и Йоанна му подаряват много скъп резбован кръст, който монасите от Света гора са дали на Борис за сватбата. Това е знак на компенсация за претърпените трудности заради тяхната сватба. Тогава Йоанна казва на нунция: "Съпругът ми и аз ще дойдем да ви посетим, когато станете папа". Ронкали се усмихва и пише в дневника си: "Горките жени-мечтателки!" На 28 октомври 1958 година той наистина става папа Йоан XXIII, а на 8 ноември приема царица Йоанна, която му напомня своите думи.
Царица Йоанна, цар Борис и Симеон Сакскобурготски като бебе
Когато четири години по-късно, на 16 юни 1937 година, се ражда престолонаследникът Симеон, никой вече не се притеснява от договорките с Ватикана. Малкото момче, разбира се, е кръстено православно.
Седем години по-рано, при уреждането на царския брак обаче нещата са били на косъм. Може би Ватикана се е надявал чрез династията да приобщи България към католическата църква? За Борис обаче не е било възможно да кръсти децата католици, народът и опозицията, готова на яростни критики, е нямало да му го простят.
Верни обаче са и думите на Ронкали: "Мисля за тези непрекъснати насилия над човешкото съзнание по отношение на религията, които се повтарят при всяка промяна в историята и в живота на тази нещастна и въпреки това толкова обичана страна". Прав е обаче и италианският крал Виктор Емануил II, който казва на царския пратеник Драганов: "Повярвайте ми, разлика между католици и православни Господ не прави!"
До края на дългия си земен път, царица Йоанна умира на 92 години, тя остава силно вярваща и практикуваща католичка. Може би именно вярата й помага в нелекия жизнен път на изгнаница, загубила съпруга си, която трябва да отгледа двете си деца. Мислите й обаче винаги се връщат към Асизи и денят на сватбата - 25 октомври 1930 година, когато е била толкова щастлива.
