Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

12% здравна вноска? Не, по-удобно е да плащаме кеш

Няма как да се увеличи осигурителната тежест в тотално нереформирана система Снимка: БГНЕС
Няма как да се увеличи осигурителната тежест в тотално нереформирана система

Медицински сестри и млади лекари-специализанти и студенти протестират за по-високи възнаграждения.

Лекарският съюз и организации на болници настояват за ръст за парите за здравеопазване и увеличение на здравната вноска.

Верига от частни лечебни заведения открива още една болница.

Това са на пръв поглед взаимоизключващи се новини от последните дни, а на всичко отгоре не са и точно новости - това е обичайното положение в здравния сектор от двайсетина години.

И илюстрира, че здравеопазването е може би най-абсурдната обществена система в България, по-зле управлявана и организирана и от образованието, и от пътищата, и дори от политиката.

Но обикновено това не ни касае, докато не се ударим челно в стената. Тогава - в най-честия случай, може да се наложи да извадим няколко стотачки или хилядарки, и с малко късмет всичко да приключи благополучно. И предпочитаме да забравим, вместо да го правим на въпрос.

Защото въпреки периодичните протести и настоявания за още пари, това е тих сектор, и в него действа специфична омерта между лекуващи, пациенти и администратори.

••• А това са най-пренебрегваните хора в него:

В основата ѝ е схващането, че за лечение е в реда на нещата да се плаща и от пациента. Тази нагласа - че трябва да предразположиш по някакъв начин тези, от които зависи оздравяването ти - съществува от соц времената под формата на търсене на "връзки" и невинни рушвети в натурална форма като кафе, пържоли или вносни чорапогащи.

С годините "рушветът" за "благодарност" се превърна в чист кеш в ранните години на демокрацията, а днес масово е канализиран и сложен в официален и одобрен от държавата ценоразпис за избор на екип, избор на стая или избор на гледка от прозореца.

Постепенно пациентът, който в повечето случаи плаща и здравни вноски, и данъци, започва напълно легално да издържа системата и от джоба си.

Според различните данни - на Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната здравна организация - този дял е от 30 до цели 50 на сто, или около 4 млрд. лв.

Това са пари за лекарства, медицински изделия и различни такси в болниците. Доплащания има по цял свят, но в Европейския съюз България е шампион - средно в ЕС комплиментът от пациентите е около 15 на сто.

Дотук поредното искане на Българския лекарски съюз здравната вноска да скочи от настоящите 8 на цели 12 на сто звучи донякъде логично. Особено ако акумулираните от увеличението пари отидат за намаляване на доплащането от пациентите и за ръст на заплатите на традиционно пренебрегваните в сектора медицински сестри и млади лекари.

Въпросът обаче - от много години насам - е дали ще стане точно така и най-вече за какво се харчат парите в недофинансираната здравна система.

В България има цели 341 болници с цели близо 56 000 легла, сочат данните на НСИ към края на 2023 г.

Макар и огромен, броят на лечебните заведения е сравнително константен за последните 15 години, но броят на леглата в тях расте с около 8000 - при намаляващо население.

Допълнителните легла идват в немалка степен от новооткрити структури на частни болници и най-простата икономическа логика сочи, че сигурно в тях има някаква печалба - иначе защо ще ги откриват.

••• Не така стоят нещата с държавни проекти:

Колкото и некоректно да е сравнението, ще вземем за пример Дания, тъй като населението ѝ е сравнимо с България - малко под 6 млн. души. Там болничните легла са под 15 000, а болниците - под 100.

Нещо повече - страната ни е лидер по брой легла на глава от населението в ЕС с 8,2 на 1000 души - при 4,7 средно за ЕС и 2,5 за Дания, според данните от доклада Health at Glance: Europe 2024 на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

И съответно България е начело в Европа по хоспитализации - цели 331 на 1000 души население при 155 на 1000 за ЕС и 134 на 1000 за въпросната Дания.

А болничното лечение е най-скъпото, и ефективните системи се стараят да го избягват всячески - с профилактика и превенция, и с пренасочване на колкото може повече лечение в извънболничната помощ и добра организация.

И тенденцията в повечето развити и богати страни е болничните легла да намаляват. У нас е точно обратното, и това струва пари.

Здравната каса и управляващите години наред предприемаха плахи или никакви мерки за контрол на болничния бум, а единственият що-годе ефективен начин касата да ограничава поне малко преразходите си за хоспитализации - лимитите върху плащанията, беше отменен от Конституционния съд.

Резултатът доведе до още повече хоспитализации през 2024 г. - невероятните 2,3 млн., и дупка в бюджета на НЗОК. При положение че няколко месеца не е настъпила някаква съществена промяна в здравния статус на населението, можем да заподозрем фиктивни или ненужни хоспитализации. За капак нови механизми за контрол над разходите няма.

Явно няма ръст и на заплатите на определени категории работещи в болниците - въпреки допълнително влезлите в системата пари от повечето отчетени хоспитализации.

Защото целият този абсурд е само част от картината и покрива бума на нови болници и отделения в големите градове и в определени, по-добре финансирани специалности.

Нищо от богатия урожай за този тип лечебни заведения, които не спират да се роят въпреки "недофинансирането" на системата, не отива в сектори като Спешна помощ, психиатрия, трансфузионна хематология, да не говорим за обща медицина и критично намаляващият брой лични лекари.

Нито пък в по-малки, общински болници, които на всичко отгоре нямат и пациенти, които да могат да си доплащат за лечението.

••• По-малките болници едва намират кадри:

И тъй като рояци здравни министри, шефове на здравната каса и политиците над тях от години не правят нищо съществено да побутнат това статукво, системата си продължава така.

Докато наличният ресурс не се окаже прекалено малко и не започне дискусия откъде да се вземе още. Дали да се увеличи здравната вноска и да се натоварят всички работещи граждани, барабар с бизнеса, който поема част от осигуровките, и да се навреди на имиджа на България като страна с ниска данъчна и осигурителна тежест?

И то за сфера, за която е направо срамно и обидно да искаш още пари, без да си затворил поне малко пробойните?

Или по ганьоски да заложиш на добрата стара омерта, на която пациентите и без това са свикнали - да плащат като се наложи.

По-добре второто, естествено.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените