Всички страни-членки на ЕС трябваше да въведат евродирективите, известни като Трети енергиен пакет на ЕС, до 3 март 2011 г. България и още няколко страни не го направи и получиха няколко месеца гратисен период, който също изтече. Става въпрос за нещо изключително важно - либерализацията на енергийния пазар...
Ако искаме да си купим дадена стока или услуга, обикновено имаме избор от поне няколко места, от където можем да направим това, в случай че цената или качеството й не ни допадат.
По отношение на доставчика ни на електроенергия - досега не е съществувала възможност сами да избираме, понеже в момента доставчиците са разпределени в три различни региона на страната. По този начин потребителите на електроенергия са принудени да бъдат обслужвани единствено от доставчика за региона, в който живеят.
Едно от нещата, които ще се променят при въвеждането на либерализацията на енергийния пазар у нас, ще бъде именно предоставяне на възможността потребителите сами да избират своя доставчик на електроенергия, при това - напълно безплатно.
Съгласно т. нар. "Трети енергиен либерализационен пакет", отнасящ се до търговията с електроенергия и природен газ в страните от Европейския съюз (ЕС), вече би трябвало да е въведен в националните закодателства на страните-членки и на практика да се прилага изцяло.
Този пакет включва Директива 2009/72/ЕС и Директива 2009/73/ЕС, както и няколко допълнителни регулации, които регламентират изискванията и общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и природен газ в страните-членки на ЕС. Сроковете за адаптиране на българското законодателство в тази област към европейското са изтекли още през март 2011 г.
Основните клаузи в Трети енергиен пакет включват отделяне на производството, търговията и преноса на газ и електроенергия по собственост или те да са при различни независими оператори, също и ограничаване на достъпа чрез определени изисквания към енергийните компании от трети страни, извън ЕС до преносните мрежи на страните от ЕС.
Други клаузи от енергийния пакет осигуряват защита от изключване при забавяне плащанията на сметки на снабдяването с ток и газ на битовите потребители, разширяване на правата на потребителите при некачествено снабдяване, включително по-бързо обработване на оплакванията им и налагане на по-големи глоби на компаниите при нарушения.
Възниква и необходимостта от създаване на електроенергийна борса в България, тъй като без нея истинска либрализация на пазара не може да има. На тази борса на практика ще се формират равновесните пазарни цени на електроенергията.
За да бъде отворен електроенергийният пазар, трябва да бъдат създадени и обединения от търговци и производители - така наречените балансиращи групи. Те ще купуват излишна енергия, когато потреблението на предприятията е по-малко, и ще им продават, когато такава не им достига.
Също така в "Трети енергиен либерализационен пакет" е залегнало и изискването преносният Електроенергиен системен оператор (ЕСО) да се отдели от Националната електрическа компания (НЕК), понеже към момента ЕСО е дъщерно дружество на НЕК.
Планът предвижда ЕСО да стане собственик на електропреносната мрежа в България и да отговаря самостоятелно за нейната поддръжка и инвестициите, а НЕК да отговаря само за производствената и търговската дейност. По този начин ще се осигурява достъпът на други играчи до електропреносната мрежа и ще се улесни свободният пазар на електроенергия.
Какви ще бъдат предимствата за потребителите на електроенергия при въвеждане на либерализация на енергийния пазар у нас?
1. Потребителите ще имат възможност за избор на доставчик за електроенергия. Този избор обаче ще бъде само по отношение на електроенергията, която реално се доставя до потребителите, но не и по отношение на мрежовите услуги.
2. Заради конкуренцията между отделните доставчици можем да очакваме появата на нови продукти в областта, както и подобряване на качеството на обслужване на потребителите.
Тези нови продукти могат да бъдат например по отношение на възможностите за договорирането и фактурирането на услугите, а относно подобряване на качеството на обслужване на потребителите, например масово въвеждане на клиентски Call Center, който да се грижи за клиентите на дадения доставчик денонощно.
Освен предимства обаче, всеки модел си има и своите недостатъци...
1. Един от възможните недостатъци на либерализирания енергиен пазар от потребителска гледна точка е възможността потребителят да се обърка при избора си на доставчик. Това може да стане поради големия брой доставчици, които ще бъдат на пазара или от неразбиране на най-съществените разлики в офертите на отделните доставчици.
2. Друг потенциален недостатък за потребителите е, че вече няма да имат защита от държавни регулатори или други органи, понеже сами ще са се договорили на свободния енергиен пазар и съответно сами ще са избрали доставчика си на електроенергия.
3. Формирането на цените на електроенергията ще става на пазарен принцип, а не на административен, както е в момента (дружествата правят предложения до ДКЕВР, която одобрява - бел.р. ). По този начин цените на електроенергията ще станат по-реални, но това не означава само по себе си и по-ниски.
Опитът на другите държави, въвели либерализацията на енергийния пазар, дава основание на енергийните експерти да смятат, че след въвеждането на схемата у нас цената ще е по-висока в сравнение със сегашната цена на доставките.
В крайна сметка, каквито и да са предимствата и недостатъците от либерализацията на енергийния пазар, за България не съществува алтернатива да не предприеме стъпките, предписани от ЕС.
Това е така поради огромните санкции, които може да претърпи българската държава, ако продължава забавянето на без друго закъснялото изпълнение на изискванията на ЕК.
