Първият български парламент без дясна партия от 10 ноември насам вдигна с решенията си десетки хиляди на бунт. Преди партийните провокатори, по улиците излязоха тези, които избирателната система, разприте вдясно и като цяло омерзението от българската политика остави без представителство в Народното събрание.
И темата за нова десница се върна в дневния ред, пришпорена от събитията. Дали ще е факт до края на лятото? Всичко зависи от процесите, които текат без афиширана публичност - и от порцията компромати, чийто спусък също ще бъде дръпнат скоро от един определен кръг медии, за да попречат на процеса.
По темата "нов десен проект" се обърнахме с едни и същи въпроси към няколко личности на дясното. Може и да се изненадате, но всички те до един смятат, че условно наречената "нова десница" е възможна и че проблемът не е лидерски. И до един не виждат място за ГЕРБ в този формат.
Започнахме с Радан Кънев, председател на Демократи за силна България (ДСБ), евродепутата Надежда Нейнски, днес продължаваме с Прошко Прошков, говорител на "Движение България на гражданите".
Възможен ли е нов десен проект и в какъв формат - коалиция или нова дясна партия?
Мисля си за платформа, обединяваща нормално мислещи хора - партии, граждански организации, отделни личности със собствен авторитет и безспорен принос и почтеност. Положителни примери има, подобна гражданска плаформа изведе Полша напред.
В какъв срок го виждате?
Енергията на непредставените в политиката представители на почтеното, работещо, прогресивно общество дава знак. Това общество желае да изтръгне държавата от ноктите на олигархията, желае да дръпне завесата на задкулисието, да отвоюва правила за да може да консумира правата си и да създава продукт.
Протестите и исканията на хората съкращават силно срока, в който трябва да се действа, а не само говори. Най-голямата опасност ще бъде, ако не сме научили грешките на "десните" лидери от прехода, ако започнем да се напреварваме във вождизъм, договорки, разпределение на квоти и други типично лабораторни партийни разговори, които доведоха десните сили, макар и разумно говорещи и даващи алтернатива, в политически микроорганизъм. Лабораторията създаде микробите. Сега трябва отдолу нагоре, със смирение и следвайки волята на непредставените хора.
Катализатор ли са днешните протести за обединението вдясно?
Протестите катализираха много повече от всяко провеждане на избори. Макар и по-малко на брой от гласуващите, протестиращите не носят количествена промяна, изразена в промяна на парламентарната конфигурация, а качествено нова заявка.
Това е отговорност за всички нас, да разчетем правилно тази заявка, да работим не за обединение на проценти или откриване на формула за съживяване и оцеляване на политици, а кауза, представляваща изолираните прогресивни хора.
Коя от съществуващите в момента формации има сили и потенциал да изнесе на гърба си подобно обединение вдясно?
Никой не следва да се опитва да носи знамето, нито партия, нито личност. Трябва единение в смисъла и общи действия. Засега толкоз. Без вождизъм. Обществото, за чието доверие се борим, е развило имунитет срещу фалша и ще ни отхвърли, ако шикалкавим.
Кои партии смятате, че може да се обединят около тази идея? Има ли и къде, ако го виждате, е мястото на ГЕРБ?
Не бива да допуснем ГЕРБ да си закачи за пореден път значката "десница" и да излезе от изолацията, в която протестът го запрати. Не трябва да се превръщаме в цивилизованото лице на доскорошния режим.
Хората от площада не протестират, за да заменят Пеевски с друг подобен, КТБ с друга банка, не искат връщането на каратисти в енергетиката и на Цветанов в личния си живот. Борисов не е алтернатива на БСП, освен в гротескна полулистична плоскост - на повърхността.
Дава ли заявка за ново начало обявеното следизборно оттегляне на лидерите на ДСБ, СДС и "Движение България на гражданите"? (До момента това реално е направил само лидерът на ДСБ Иван Костов, на чието място националният форум на партията избра Радан Кънев. Бел.р.)
Сега хората дават заявки, никой друг. Сядаме на масата, не виждам друго решение. Сега е времето, тук е мястото, не може повече смислените хора да са наблюдатели на политиката, а нефелни и безотговорни типове, собственост на олигархията да разпадат държавността от година насам!
Как десните политици биха могли да си върнат доверието на обществото? Моля, очертайте първите три най-важни според Вас стъпки.
Почтеност, смирение, диалог и отворени очи - дълго се взирахме само в пъповете си. Това не са стъпки, но са необходимо условие, за да се изпълни достатъчното - да се роди платформата и каузата, на която да пренесем кадърните и независимите от площадите в управлението на България.
