М. Е. Томас описва себе си като безмилостен адвокат, преминала е през висшето си юридическо образование без особени усилия, осигурила си е позиция в престижна адвокатска фирма, след което е станала преподавател по право.
Тя също така твърди, че в свободното си време фантазира за убийства, изоставя приятелите си, когато личните им проблеми я разстройват, и крои планове да "съсипе определени хора". Тя върви по тънката граница между успеха и провала, като качествата, които са я извели начело, същевременно допринасят за периодичните й сривове и провали.
M. E. Томас е социопат - и вие също може да сте такъв
В новата си книга "Признания на един социопат" Томас, пишейки под псевдоним, иронизиращ нарцисизма й, сваля маската на внимателно оформените си характерови черти в опит да докаже, че социопатията не е просто разстройство на серийните убийци, но и такова, което съществува в спектъра на човешките характери, преследвайки в различна степен много от успешните и добре адаптирали се към социума хора.
Томас не е първата, която излага тази теза, но нейната история е най-лична. В книгата си от 2005 г. "Съседът социопат", психоложката Марта Стаут предупреждава, че социопатите представляват около 4% от населението; миналата пролет журналистът Джон Ронсън пък описа търсенето си на психопати както в затворите, така и в заседателните зали на компаниите, в "Тестът за психопати".
(Психопатията в някаква степен е клиничен термин за социопатия, като двете често се използват като взаимозаменяеми понятия.) Изследване от 2012 г., публикувано в изданието Journal of Personality and Social Psychology, направи класация на американските президенти по степента на присъствие у тях на черта на психопатите, наречена "безстрашна доминация," като Тиодор Рузвелт и Джон Кенеди оглавиха списъка.
Социопатията е разстройство на личността, което се проявява в черти като неискреност, чар, манипулация, нарцисизъм и липса както на разкаяние, така и на контрол на поривите. През 1980 г. криминалният психолог Робърт Хеър е разработил тест за установяване на психопатия (PCL-R).
Той често се използва за установяване дали престъпниците са подходящи за освобождаване под гаранция или представляват такава опасност за обществото, че заслужават да остават до живот зад решетките - или дори смъртна присъда (в страните, където има такава).
Хеър обаче не е вярвал, че психопатията е ограничена само до затворите. Точно обратното: преди две години Ронсън цитира оценка на Хеър, че е "четири пъти по-вероятно да откриете психопат начело на кариерната стълбица, отколкото в портиерската стаичка."
Прочутият сериен убиец Тед Бънди обикновено се смята за образец за психопат, но експерти сочат Бърни Мадоф като по-добър пример
В интервю през февруари 2011 г. пред New York Magazine, Мадоф си спомня, че е питал психоложката си в затвора дали го смята за социопат. "Категорично не," отговаряла му тя. "Имате морал и усещане за разкаяние."
Факт е, че Мадоф наистина може и да съжалява, че е загубил $65 млрд. на хиляди инвеститори, хедж фондове и благотворителни организации по цял свят, опозорявайки и предавайки семейството си до такава степен, че един от синовете му се е самоубил.
Но за да можеш да манипулираш всички тези хора за финансова изгода, е необходима известна степен на безцеремонност, неискреност и липса на контрол на поривите, които са присъщи на психопатите.
В книгата си Томас пише, че тя е мразила баща си, никога не е плакала, когато той я е бил с колана си, и че "първата ми мечта, която си спомням, беше да го убия с голи ръце." Той не е единственият човек, който тя си е фантазирала да убие.
Томас описва желание да преследва и удуши служител в метрото във Вашингтон, който я упрекнал, че използва затворен асансьор, както и тийнейджърски опит да удави малък опосум, когато е можела да го спаси от водния басейн, в който той е паднал.
Но Томас не е истински убиец - и тя и други изследователи подчертават, че повечето социопати също не са. Вместо това Томас казва, че любимото й социопатично развлечение е да "съсипва хора." Книгата й описва в подробности случаи, в които тя е полагала особени старания, за да си играе с емоциите на другите хора.
"Знам, че сърцето ми е по-черно и студено от това на повечето други хора; може би затова изкушението да разбивам тяхното е толкова силно," пише тя
Стефани Мълинс-Сует, доцент по психология в университета на Оклахома, е проучвала т.нар. успешни социопати - тоест тези, които не се оказват в затвора. "Ако някой е в края на спектъра, това е лошо - би било добре да ограничим вредата от него за обществото," казва Сует. "Но не бих казала, че задължително човек, който е краен психопат, би убил някого."
"Как обаче да бъде решен проблемът със социопатите? Ако рецидивистите са задължени да преминават през когнитивна поведенческа терапия, за да се научат как да не се оказват пак в затвора, не е известно да има терапия за безскрупулни, манипулативни, спазващи законите граждани, неспособни на емпатия.
А и всъщност трябва ли да има такава? Това са характеристики, които често биват свързвани с успеха, от войника, който се връща от фронтовата линия без посттравматичен стрес, до елитен хирург, който може да не е виртуоз на социалните маниери, но все пак ще спаси живота на пациента на всяка цена, или инвеститор на Уолстрийт, склонен да заложи огромна сума за мимолетна изгода.
Томас казва, че съветва потенциалните психопати, които са се свързали с нея чрез сайта й, да не търсят диагностициране, предупреждавайки, че по липсата на терапия извън затвора, единствената полза да знаете, че сте психопат, е душевният ви покой - ако търсите такъв.
И все пак това да бъдеш "открит" социопат не изглежда да е било така освобождаващо, както се е надявала Томас
Професор по право към момента на публикуването на книгата, сега Томас описва ситуацията със заетостта си като "висяща," тоест ръководителите й още преценяват дали желаят социопат да работи за тях. Според юристи обаче вероятно би й било изключително трудно да отстои в съда позицията, че ако бъде уволнена, това е дискриминация заради психологическо разстройство.
Томас споделя, че на всеки две-три години изживява нещо, което нарича "разрушение на живота" - периодична загуба на работно място и/или взаимоотношения, заради твърде много лъжи или манипулации.
След един от тези епизоди през 2008-а Томас стартира блога си SociopathWorld.com, решавайки за първи път да погледне навътре в търсене на причината за проблемите си. Сега реакцията към книгата й я кара да се чуди дали няма да премине през такова "разрушение на живота" в момента.
"Обмислях възможността това да се случи, преди да напиша книгата, но се надявах да се размине," казва тя. "Мислех, че книгата може да отвори други врати, така че ако това се случи, бих могла да постигна по-голям успех. Беше пресметнат риск - и поне за момента ситуацията изглежда зле, сякаш съм сбъркала в преценката си."
Но, вярна на социопатията си, Томас демонстрира пренебрежение към последиците. "За разлика от преди, този път нямам проблем, ако съм в период на саморазрушение - защото не мисля, че този път съм направила нещо лошо."
