Наскоро Българската православна църква (БПЦ) се обяви против методите за ин витро оплождане и сурогатно майчинство. Така тя се опитва пряко да се меси в живота и избора на много хора, като призовава бездетните двойки да осиновяват деца, вместо да си имат свои.
Вероятно това изявление щеше да бъде подминато без много коментари, ако точно тогава група интелектуалци не бяха решили да подкрепят БПЦ (макар и не точно по този въпрос) и да я защитят от зачестилите атаки. Това ме подтикна да споделя своите мисли за БПЦ, връзката й с Вярата и случайната или закономерна намеса на интелектуалците.
Каква по-точно е ролята на БПЦ в съвременното българско общество? Аз лично виждам БПЦ като паразитна структура, алчна и лицемерна, без никакво реално отношение към бита и мечтите на хората у нас. Раздирана от борби за надмощие и власт през последните 20 години, църквата е толкова далече от народа, че не би трябвало да има каквито и да е претенции да бъде духовен наставник на българина.
Тя не е носител на духовното, а алчен натрапник, който непрестанно търси своето, но остава глух при всеки зов за помощ. Защо трябва да има инициативи като "Българската Коледа", когато БПЦ можеше тихомълком да организира приюти за бездомни и безплатни кухни за социално слаби.
Нима трябва обикновеният българин да дарява, а църквата да стои безучастно? Не се сещам за нито един проект на БПЦ в тази насока. Дори приютът на отец Иван не е инициатива на църквата, а негова лична.
Всеки, който е пътувал из Европа, знае, че ако закъсаш, винаги можеш да намериш подслон и храна в някой католически приют. Католическата църква, както и протестантската, финансират много болници, купуват и оборудват линейки на Бърза помощ и подпомагат болни хора в цяла Западна Европа.
Има ли и в България такова нещо? Можеш ли да преспиш в манастир, без да плащаш като за хотел? Повечето свещеници у нас не правят нищо ей така, от добра воля и безплатно. Така и не мога да проумея защо например трябва да плащаш такса за църковен брак, опело или кръщене? Нима Бог не обича своите чада и не иска да ги дарява с благословия и прошка?
Тази алчност, която се наблюдава у българските свещеници, е почти неизменна - никой не се съгласява една молитва да каже без заплащане. А продажбата на свещите си е цял бизнес. Разбира се, служителите на БПЦ също трябва да се издържат, но това може да става от дарения, продажба на сувенири, инвестиции (все пак църквата има търговска дейност - бел.р.), държавни субсидии и т.н.
Нелепите обяснения за произхода и предназначението на дарените автомобили са, меко казано, дразнещи. Не за друго, но твърде много подценяват аналитичните ни способности. Безкористните дарители не даряват луксозни стоки за лично ползване на духовниците.
Срещу 10 пъти по-малко пари може да се купи скромна кола с газова уредба, а останалите средства да отидат за подпомагане на бедните или за образование. За всеки е ясно непреодолимото влечение на висшите служители на БПЦ да се возят в лимузини и да живеят луксозно, без да работят нищо.
Кое паство има нужда от духовник, който проповядва на оскотели от мизерия пенсионери от задната седалка на лимузината си. За мене това е нещо като да преяждаш с пържоли, а да убеждаваш гладните да постят. Изобщо, лицемерието дава лош пример.
БПЦ не полага никакви усилия да ограничи влиянието на зловредни секти и движения. Тя не полага усилия да приобщи хората към Вярата. Какви добродетели възпитава БПЦ сред младежите например? Дали има и шепа млади хора (извън духовните училища), които истински да вярват на проповедите на българските духовници?
Ако БПЦ посвети усилия в духовното възпитание на подрастващите, ще извърши едно наистина добро дело. Тя би могла да бъде алтернатива на насилието и наркотиците, които все повече се превръщат в ежедневие на младежите и у нас. Но и там БПЦ я няма, вероятно защото не иска да донесе Божието слово до тези хора безплатно.
БПЦ много отдавна не е носител на Вярата и духовността в България. Тя е просто една архаична, преяла и лицемерна институция, която никой не взима насериозно. Църковните служители сами се обричат на доизживяване.
В епохата на съвременните технологии те се обявяват против прилагането на модерните достижения и дори ги заклеймяват. Много аналогична ситуация с анатемосването на научни и технически открития в миналото - като например, че Земята не е центърът на Вселената и не е плоска.
Накрая идват "интелектуалците". Те смятат за свой дълг да защитят БПЦ от зачестилите напоследък нападки. Първо, кои са нападките - че са хедонисти, вместо аскети, и че не плащат данъци, а само вземат пари. Това не са нападки, това си е чистата истина, интелектуалци.
Второ, БПЦ отдавна не е стожер на духовността у нас. Всеки, който живее в България през последните 20 години, вижда много ясно това. Поповете у нас са комерсиални, безсърдечни и незаинтересовани от духовните проблеми на обществото. Примери за това има безкрайно много, а малкото духовници, запазили Вярата и духовността у себе си, са по-скоро изключения от това правило.
Вие, интелектуалци, не забелязвате ли това? Или гледате отвисоко на българския народ, точно както прави и ръководството на БПЦ. Факт е, че същите тези "интелектуалци" ръкопляскаха на Тодор Живков едно време, а после със същия апломб и на всички други управници и силни на деня. И "интелектуалците" у нас са също толкова безполезни и лицемерни, колкото и служителите на БПЦ, което интуитивно ги кара да се обединяват и защитават взаимно.
А колко по-различно щеше да бъде, ако вместо това бяха обединили усилията си да сплотят нацията и да издигнат стойността на духовните ценности и добродетели.
Всеки сам намира своя Бог, носи Бог в себе си, заедно със своята Вяра. Бог не идва от БПЦ, а въпреки безспирните опити на лицемерните й служители да опорочат и присвоят образа и вярата. Затова и обичаме да се спасяваме поединично.
