Левче по левче - висшист

Всеки ден поне по три пъти ме срещат раздавачи на листовки, предлагащи всевъзможни промоции, реклами на нощни клубове и курсове за какво ли не. Преди машинално да изхвърля поредния флаер в най-близкото кошче за боклук, все пак реших да му дам шанс. „Дипломни работи, курсови работи, реферати, есета, та чак до пищови и то на изгодни цени - от един лев нагоре".

Гениално. Все пак с развитието на техниката култовата фраза „Пет минути срам, после цял живот висшист" вече не е актуална. Ред е на онлайн пазаруването на образование.

И то изгодно

Казват, че реалността в системата на българското висше образование била горчива. Да си проверят вкусовите рецептори тогава тези хора. Или да сменят източника на информация. Какво по сладко от това да отвориш сайта, да въведеш няколко ключови думи и да свалиш каквото ти трябва, а ако си малко по-съвестен, да прочетеш текста, преди да го предадеш?

Не че е задължително, разбира се, само ако имаш излишно време. Стискаш палци с някой колега да не черпите знания от един и същи извор, предаваш и чакаш оценка. Не се целиш високо, здраве да е, нали си минал.

Ами така де, кой да ти пише курсови по цяла нощ, когато животът навън кипи, а изкушенията теглят по-силно от магнит. Защо да се трепеш да четеш, след като някой е свършил работата вместо теб. По-лесно от това, здраве му кажи. И после държавата ни била крива, нямало реализация в България, образованието не било качествено.

Ама моля ви се, какво повече искате? Влизаш в университет със сигурност, така и така местата са повече от желаещите. За да не се чувства някой ощетен, има n-брой класирания. Гаранцията за успех е почти стопроцентова, но все пак с трепет чакаш резултатите.

Така, вътре си. Най-страшното мина. Четири години я работиш, я си гледаш кефа. За предпочитане второто, ако имаш родители, които особено много държат да имаш диплома (така и така по специалността няма да работиш, ама друго си е с дипломата, без тапия никъде не взимат вече). Идеш два, три пъти до университета, само ако имаш време между другите задачи. Плащаш си редовно интернета, теглиш на килограм каквото ти е необходимо и хоп - висшист в семейството.

Не било чак толкова трудно, колкото казваха. И една магистратура сега, не за друго, за престиж.

Сайтовете пак ще помагат. Нали сме в 21 век

По екзистенциалния въпрос дали да избереш лесния път или да се потрудиш, народът също се е произнесъл: „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава". Щом може да завършиш без да си положил минимално усилие, защо да не го направиш? Щом може да си купиш дипломна работа за един лев, защо да не се възползваш? Сделката си я бива.

Сега сериозно

Аз също съм студент, без да претендирам нито, че съм от най-стриктните, нито че искам да поучавам останалите. Wikipedia и мен е спасявала в критични ситуации, обикновено задачи, оставени за последния възможен момент. Но границата между използването на интернет като източник на информация и заменянето на мисленето с copy-paste е доста тънка. Тук е и уловката.

Кога свикнахме с мисълта, че в процеса на образование не е нужно да полагаш усилия, щом готовата курсова работа е само на няколко клика (ако все пак решил да платиш - един, два лева) разстояние? Кога рекламите от сорта на „Студенти хамали - по всяко време" и „Денонощен копирен център - Вечният студент" до такава степен станаха част от ежедневието ни, че вече спряхме да им обръщаме внимание? Кога се примирихме, че ако искаш качествено образование, най-добре да стягаш куфарите за чужбина?

Ако приемем, че търсенето създава предлагането, можем ли да обвиняваме тези, които доставят подобен вид услуги, че се захванали с доходоносен бизнес? И още, и още въпроси. Едно обаче е сигурно - безплатен обяд няма. А кога всеки ще си плати данъка върху изтеглените от интернет реферати, дипломни работи, есета и всички подобни задачи, целящи университетска проверка на знанията и уменията, е въпрос на време.

Ако ли не, явно левчето си е струвало.