Русия поиска Арктика

Три години след като руски водолази забиха неръждаемо знаме в морското дъно под Северния полюс, страната отново поднови претенциите си към арктическия регион.

Международен форум, проведен в Москва в сряда, имаше за цел "да представи на световната общност картина за бъдещото развитие на региона - така, както го виждат руските експерти", обяви Сергей Шойгу, председател на Руското географско общество и министър на кризисните ситуации на Русия.

В Арктика се намират голямо изобилие неизползвани находища на петрол и природен газ, се твърди в доклад от юли 2010 г. на американска геологическа експедиция.

Смята се, че количествата "неоткрит, но технически добиваем" петрол северно от арктическия кръг са повече от два пъти по-големи от откритите досега в Арктика. Докладът допълва, че Арктика съдържа също така повече от три пъти повече неоткрит газ и петрол, по-голямата част от който е в руските арктически територии.

Русия отдавна се стреми да заяви правата си върху водите на Северния ледовит океан край руския бряг, включително чрез шумно огласената експедиция за забиване на руското знаме на дъното на Арктическо море през август 2007 г.

В сряда бяха оповестени планове скоро да започне работа по нов атлас на Арктика - задача, която Шойгу определя като изискваща "много и сериозна работа". По негови думи той ще включва описания на потенциално опасни райони в Арктика, които може да представляват интерес за фирмите, работещи в този регион.

Освен че разполагат с най-големите териториални маси в Арктика, руснаците са около половината от населението там, а най-населените градове зад Полярния кръг се намират в Русия, обявиха от Руското географско общество.

"Русия се отличава от другите арктически нации по това, че голяма част от населението й наистина живее в района на Арктика", обяви руският президентски съветник по климатичните въпроси Александър Бедрицкий пред арктическия форум. "Руският арктически сектор, населяван от 1.5 процента от жителите на страната, носи 11 процента от БВП на страната - и 22 процента от нейния износ", каза той.

Въпреки че Русия се смята за най-големия играч в арктическите територии, седем други държави също имат земи в този географски регион: Канада, Дания (Гренландия), САЩ (Аляска), Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия.

Никоя държава не притежава географския Северен полюс или Северния ледовит океан, който обхваща около една трета от общата територия. По конвенция на ООН за морското законодателство осемте държави имат юрисдикция над водите, обхващаща разстояние до 12 морски мили от бреговете, а техните икономически зони обхващат до 200 морски мили навътре в Северния ледовит океан.

Русия е сред многото страни, опитващи се да разширят своята юрисдикция, като събират научни данни, за да подкрепят тезата си за границите на континенталния шелф при разглеждане от ООН.

Русия и Канада имаха сблъсък преди не повече от седмица по въпроса коя от страните контролира рифа Ломоносов, която се намира под Арктика. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че руски изследователи са потвърдили, че рифът е продължение на руския континентален шелф, въпреки канадските твърдения за противното. "Решението би трябвало да бъде базирано на научни факти. Комисията ще реши кой е прав", каза Лавров пред руската новинарска агенция ИТАР-ТАСС.

През август канадският външен министър Лорънс Кенън заяви, че утвърждаването на суверенитет в Арктика е "висш приоритет във външната политика на страната". По негови думи именно затова "Канада прави нови целеви инвестиции под формата на патрулни кораби, нов клас полярен ледоразбивач, подкрепления за канадските рейнджъри, по-добро следене на въздушното пространство на страната и така нататък".

Топенето на леда в Арктика заради климатичните промени е направило използваеми региони, които някога бяха недостъпни. В средата на септември американският Национален център за данни за ледовете и снеговете (NISDC) към Университета на Колорадо оповести, че през това лято Арктическо море е достигнало третото най-ниско ниво, регистрирано до момента.

"Очакваме лета с чист от ледове Северен ледовит океан след около 20-30 години," обяви Марк Серезе, преподавател по география в Университета на Колорадо и директор на NISDC.

Екологичната група Greenpeace коментира, че решението на Русия да събере международни експерти на форум в Москва е допълнителен опит да подкрепи претенциите си върху природните ресурси в този регион. "Колкото повече хората говорят за това, толкова по-добре, но мисля, че реалността е, че борбата по въпроса вече е започнала", каза Чарли Кроник, старши климатичен съветник на Greenpeace.

По негови думи вместо "да се мъчат да се доберат до последната капка петрол", правителствата би било по-добре да хабят времето и парите си в по-сериозни опити за намаляване на търсенето на енергия.

"Това, което бихме казали, е: "Дори и не си помисляйте да копаете това оттам - това е безумие в момента, а първото, което е необходимо, е да намалим търсенето", заяви той. "Колкото и големи да са евентуалните петролни и газови резерви в Арктика, вече разполагаме с повече петрол и газ, отколкото можем да си позволим да изгорим, ако не искаме да изпържим климата."

Арктическият форум приключи в четвъртък.