"Колко често се случва полярна мечка да слезе в града?", питам водача.
"А, не е често - около два пъти годишно", отвръща тя безгрижно. И допълва, че става най-вече през нощта - което вероятно трябва да значи, че е по-безопасно, тъй като хората са си по домовете.
В тези случаи се отзовава полицията и започва да гони животното с пиротехника и сигнални изстрели. Ако това не помогне се използва упойка, след което мечката се премества далеч от населеното място.
Изкачваме се по една от планините над столицата на Свалбард - Лонгиърбюен, и гидът - млада германка с образование по биология, носи задължителната пушка. Зарежда я след излизането от града, точно до една от прочутите табели със знак за опасност от бели мечки, които са сред най-срещаните снимки от норвежкия архипелаг.
Свалбард е толкова на север - Лонгиърбюен е на 1300 км от Северния полюс, че табелите изобщо не са туристическа реклама - опасността от среща с най-иконичното живото на Арктика е реална.
Опасността от сериозен инцидент - също.
••• Наистина много на север:
Първата табела те посреща още на излизане от летището и решаваш, че знакът е поставен за радост на туристите - подобно на препарираната бяла мечка на лентата за багаж. После обаче някой припомня, че преди няколко години близо до аеропорта е станал инцидент, при който мъж от близкия къмпинг е убит от мечка. Животното е застреляно.
Атаките са редки, фаталните случаи - също. Срещите обаче не са чак толкова, затова и местните са подготвени под конец. Не само за да защитят себе си, но и мечките.
В Свалбард те са на изключителна почит - от запалките и платнените торби за многократна употреба с щампована мечка, през реална юридическа защита и липса на организирани мечи сафарита и турове за наблюдение и среща животните, до постоянен щанд на организацията за опазването им Polar Bears International насред града.
Всички местни хора - около 2700 души, излизат от града с пушки, а разпореждането на губернатора на архипелага е, че извън населени места всеки е "длъжен да бъде оборудван с подходящи средства за прогонване на полярни мечки". Препоръчва се и носене на огнестрелно оръжие.
Затова е обичайно и в града да видиш хора с оръжие, но то не е заредено - в рамките на Лонгиърбюен това е забранено.
По тази причина гидът слага 4 патрона в пушката чак на излизане от населеното място и я втъква отстрани на раницата си. Носи и сигнален пистолет, който при нужда да осигури пушек и гърмеж. Предупреждава ни да стоим извън обсега на дулото, когато сваля раницата, и ни успокоява, че точно по този маршрут не са срещани мечки, "но иначе съм виждала толкова много, че не мога да съм сигурна в нищо".
Полярните мечки са защитени по закон от 1973 г.
Не просто ловът им е забранен в Свалбард, но и да бъдат безпокоени, примамвани или преследвани. Изискването е, че хората трябва да държат дистанция от поне 500 метра от полярна мечка, а ако видят такава от по-близо трябва да се отдръпнат.
Ако обаче самата мечка се приближи, а хората не могат да се отдръпнат, протоколът гласи, че трябва да се опитат да я уплашат и да се съберат в група. Побегнеш ли - ставаш плячка. Ако животното се доближи на 100 метра, се използва сигналният пистолет. Ако той не помогне, се стреля пред краката на животното.
Огромната част от срещите стигат до този етап. Белите мечки са любопитни, и далеч не всяка среща гарантира, че животното цели нападение.
Ако обаче мечката доближи на 30 и по-малко метра, по нея трябва да се стреля с огнестрелното оръжие. И трябва да бъде убита.
Звучи жестоко, но още по-жестоко е да бъде оставено ранено животно, да не говорим за опасността за хората.
Което е и още една причина туристите да проявяват благоразумие и да не ходят сами в мечите зони. В организирана група като нашата водачът не оставя никого да се отдалечи от останалите на над 30 метра. Както при всеки преход в планината групата се съобразява с най-слабия, но тук е буквално - ако някой не може да продължи, е изключено да спре, да чака на място или да се върне сам - турът приключва за всички.
Не всички обаче показват нужното страхопочитание и уважение към териториите на Краля на Арктика.
В толкова малко населено място като Лонгиърюен всички се познават, а и не е трудно да различиш турист от местен.
Водачът ни на два пъти спира хора, тръгнали из мечите райони - едните имат пушки, но не знаят пътя, а другият е упорит азиатец, който държи да прави снимки. Едва успява да го разубеди да се върне.
Което е и отговорът как се спазват регулациите по отношение напускането на града и защитата - на изходите на града няма полиция, а се разчита на самосъзнание.
Свалбард е известен с това, че белите мечки са повече от хората - около 3000 животни срещу 2700 души. Това обаче е мит.
Смята се, че в цял свят има общо около 26 000 полярни мечки, разделени на няколко популации. Тази в района на Свалбард, който обаче включва и Баренцово море и руската Земя на Франц Йосиф, е от около 3000 животни. Но само около 300 от тях живеят постоянно в Свалбард. Останалите са или в руската част, или още по на север, и следват морския лед през лятото.
Именно ледът е тяхната територия - той им е нужен за лова на тюлени, за придвижване и дори за размножаване.
Затова и тези животни са сред най-застрашените от затоплянето на климата и съответно - топенето на морския лед. За разлика от други видове, няма как за полярните мечки да бъдат направени резервати или паркове, в които те да бъдат защитени - необходим им е лед.
В последните години той се топи по-бързо и времето в годината без морски лед е по-дълго. Това съкращава времето, в което мечките могат да ловуват. Те гладуват и се възпроизвеждат по-малко. Някои оценки сочат, че ако затоплянето на климата продължи с настоящите темпове, до края на столетието някои от популациите в Арктика може да изчезнат.
Не е сигурно, че мечките могат да се адаптират към доста бързите климатични промени и липсата на лед. В Свалбард са наблюдавани животни, които ловуват северни елени и ядат яйцата на птиците. Смята се обаче, че те не могат да заместят пълноценно основната им диета - тюлените и техните мазнини, които осигуряват всички нутриенти, от които се нуждаят мечките.
Естествено, заплаха за вида е и друг ефект от затоплянето на Арктика - тя става все по-достъпна.
Сваблард действително е на края на света, но да отидеш там не е никакво геройство - особено през лятото. Тогава ежедневно има поне 2 полета към архипелага, да не говорим за круизните кораби, които постоянно спират в пристанището на Лонгиърбюен. Туристическата инфраструктура е достатъчно добре развита.
Повече хора обаче може да значат повече инциденти. Последният такъв е от зимата, когато група туристи имат близка среща с мечка при тур със сноумобили. Животното изниква на метри от тях, те хукват да бягат, жена пада и мечката дори слага лапата си върху нея. Гидове успяват да прогонят животното със сигнални пистолети и историята има щастлив край за всички.
Засега наблюденията в Свалбард не показват намаление на популацията, въпреки отдръпването на морския лед, но това не гарантира, че и в бъдеще ще е така. Броят на белите мечки намалява в някои от другите популации по света.
За добро или лошо, аз не видях полярна мечка в Свалбард. Но и без да сме се срещнали, Кралят на Арктика ме омасьосва.
И заради него досаждам още по-настоятелно пред колегите в офиса да пускаме климатика само при непосредствена опасност от припадък.
••• Целият архипелаг е интересно място:
