Трети март все повече се превръща от национален празник в повод за караници.
Патриотично настроени люде веят бяло-зелено-червено знаме - виртуално и на живо - и наричат "национален предател" всеки, който не е обзет от същия родолюбив плам.
Други са решили, че ще е по-оригинално да се правят, че са родени в Бъкингамския дворец и гледат с вселенска погнуса на честванията на датата. Трети просто ще се насладят на почивния си ден, без особено да им пука какъв точно е поводът да не са на работа.
Не е необходимо да имам гадателски способности, за да знам и че отново ще има сблъсъци между -фили и -фоби.
Всичко това може да се избегне. Поне на този Трети март.
Говоря за цялата дандания от веещи се трибагреници, част от които дори не са български, а руски, спорове на коя дата трябва да е националният ни празник и концерти на естрадни изпълнители, леещи се от обяд до късна вечер от телевизора.
Как смятате да отпразнувате 3 март?
Един различен Трети март няма нужда от юнашко биене в гърдите, споменаване на "Клета Майка България" и ударна доза патриотизъм, който си остава на думи, но не и на дела. Затова е по-патриотично да...
Почистим около блока, вместо да отидем на Шипка
На 3-и март на връх Шипка има прекалено много хора, получава се неприятно стълпотворение, редовно присъстват членове на крайнодесни фракции, които развалят тържествената атмосфера, и винаги, ама винаги е отвратително ветровито.
Изкачването на върха в топло време от своя страна е далеч по-приятно и отново може да стане със знаме в ръцете. А гледката, която се открива при топло и ясно време от Шипка, е истински смайваща - нещо, което в началото на март няма как да видите.
Далеч по-ползотворно би било на Трети март да се организира разчистване около блока, засаждане на цветя, оборка на близкия парк. Извинения като "Ама къде ми отиват данъците..." са си точно това - извинения, защото повсеместната кочина от хартии, найлон и пластмаса си я създаваме самите ние.
А пък и добрият пример е заразен.
Прочетем Ботев и Вазов, вместо да ги цитираме грешно или татуираме
Татуировките на възрожденски личности са кичозни точно толкова, колкото е интериорът на кварталния шиша-бар с прилежащите му наргилета и плюшени завески.
От друга страна Христо Ботев не е само "Не плачи, майко, не тъжи, че станах азе хайдутин..." и Вазов не е само "Радини вълнения". Схващате накъде бия. Българските възрожденски автори имат богата библиография, която не се изучава в училище, но която е безценен извор на нови знания за тези личности.
Само Ботев има над 30 запазени статии, фейлетони и политическа сатира. Онлайн е достъпна и поезията на Стефан Стамболов, "Записките по българските въстания" на Захари Стоянов и огромна част от библиографията на Вазов.
Четенето винаги е по-разумният избор от патриотизъм, който бие на кухо. Плюс това подобрява и правописа.
Проверяваме информацията, вместо да вярваме на всяка новина
Да, точно на Трети март спокойно могат да бъдат отделени 30 минути за "сверяване на часовника" или, както му казват напоследък, "факт чекинг".
Георги Господинов казва, че протестиращият човек е красив човек, а аз бих допълнила, че информираният човек е красив човек. Малко неща са по-отблъскващи от вярата в дезинформация и конспиративни теории, обикновено привнесени в България с цел "Разделяй и владей".
Отнема точно няколко минути, за да се провери дали наистина задължително ще ядем насекоми, дали е възможно земетресения да се причиняват изкуствено и да се предсказват и съществуват ли рептили на тази планета.
Повтарям, да си информиран е секси.
Усмихваме се и сме вежливи, вместо да гледаме сърдито целия свят
Думи като "Благодаря!", "Моля!" и "Извинете!" се превръщат в изчезващ вид.
Не е необходимо многочасово странстване по улиците, за да забележим колко озлобени и невъзпитани един към друг сме станали. Хората си плащат на касите, без едно "Добър ден!" да кажат, разминават се по стълбите на блока си с намусени физиономии и гробно мълчание, блъскат се в околните, без едно "Простете!".
Както с боклука, така и в това отношение никой не ни е виновен - ние си го правим така и го оправдаваме с "Животът е труден, бедни сме".
От една усмивка никой няма нито да обеднее още повече, нито пък да забогатее. Опитайте, не боли!
