Представете си парламентарно представена секта. Религиозен култ с имунитет. След това се разходете из централните авенюта на нощна София и ако имате късмет може да срещнете официалния създател, идеолог и пророк на новата вяра.
Сектата е политически продукт на българския национализъм и номинално още минава за партия, кръстена на пропаганден гьобелсов печатен орган от ужасните времена на нацистка Германия.
След такава Атака с алюзии и препратки дори и най-апатичните граждани би трябвало да са наясно за кой Волен ездач иде реч.
Клекшоп каскадата отпреди няколко вечери не е поредна глава в срамната сапунена сага „Пиянството на една партия", а повече прилича на странен ритуал за тестване на вярата на последователите на дребния белокос вожд, друид, шаман, имам и патриарх в едно.
Говорим за апостола на пропагандата, епископа на нонсенса.
Ако и след последната позорна излагация има лековерни клетници, готови да го защитават в интернет с главни букви, последвани от удивителни и единици, а на живо с разпенени уста, то значи религията работи. Тестът е успешен.
Параноичната истерия и агресивното молене върху килимчето на конспиративния хейт, които безброй последователи на партията „Атака" демонстрират, възвестява окончателното трансформиране на "политическата" формация в религиозна секта.
Производството на ново име за култа се очертава забавно занимание. Всеки е поканен да участва в кръщаването на най-актуалното нишово вероизповедание в мулти-култи оазиса България.
Някои предлагат „Бялото братство на Бялата златка" като среща между измисленото, но уважавано учение дъновизъм и най-популярния прякор на пророка на новия култ Сидеров.
Други специалисти са на мнение, че лека цветова модификация е необходима за достоен краен вариант: „Черното братство на Бялата Златка", а може и „Кафявото братство на Бялата Златка" като алюзия към дрескод тенденциите сред щурмовите отряди от времето на Третия райх.
Трети експерти по наименования на партии, секти и други обществени течения и състояния на духа излизат със
следния вариант: „Адвентистите (или атакистите) от седмия джин. С тоник."
А как ви звучи „Сидерова държава", „Боко харам-клекшоп", „ХизбулАтака", „Свидетелите на Чуколов" или
направо „Свидетелите лъжат, не сме били никой, там продаваха дрога" ако случайно искаме по-пълно описание на първото евангелие (или сура) за живота и патилата на Спасителя в калта.
В крайна сметка „красотата е в простотата" и накратко може да се обръщаме към явлението с термина „сидерология". Алюзията със сциентологията в случая не е необмислен опит за находчивост, нито е хрумка, хаотична като пиянски брътвежи.
Сидерологията се явява балканизирана вариация на религиозния култ, измислен от писателя фантаст Л. Рон Хъбард в средата на миналия век и превърнал се в могъща и потайна организация с примка около вратовете и световете на много холивудски звезди, начело с Том Круз.
Хъбард е бил талантлив шарлатанин. Писал е книги, събирал е колектив от зомбирани последователи, готови на всичко за него, лъгал е патологично и систематично, сплотявал своите овце в хомогенно стадо с тревожни ритуали, организирал ексцентрични сбирки и всичко това, гравитиращо около умението му да прибира пари от състоятелни люде... Звучи познато.
Началото на сидерологията също може да се проследи до фрашкана с фантазии книга-идеология. В случая говорим за конспиративно-апокалиптичното произведение „Бумерангът на злото".
Кажете ми, че заглавието не звучи като свещена книга на религиозен култ.
Зомбираите последователи, имотните благодетели, странните ритуали, потайните отношения, сляпата вяра в духовния водач и изобретател на култа...всичко е ясно.
Сидерологията се родее и с друга успешна секта - тази на мормоните, измислена от изкусния измамник Джоузеф Смит в средата на XIX век. Цялото мормонско вероизповедание е било претекст на Смит, за да може да спи с жените на своите близки приятели. Абе, не е като да няма чисто материални привилегии за създателите на секти. Сидеров го знае и е готов да защитава позицията си до последния шот с уиски, до последния разбит клекшоп в центъра на София.
