Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще си мерим опашките ли?

Да, хубаво е децата да четат.

Да, хубаво е поне за малко да вдигнат кървясалите си очи от тъпите си таблети.

Но все пак няма да е лошо да прочетат нещо хубаво, нали? Снимка: https://www.facebook.com/pages/Емил-Конрад
Да, хубаво е децата да четат.
Да, хубаво е поне за малко да вдигнат кървясалите си очи от тъпите си таблети.
Но все пак няма да е лошо да прочетат нещо хубаво, нали?

„Славата е мимолетна, неизвестността е завинаги."

Знаете ли кой е казал това?

Споко бе, хора! Няма нужда да търсите в Google и след това да си кажете, че сте го знаели. Аз ще ви кажа.

Казал го е Наполеон, но не Хил (коя пък е тая?), оная дето ръси бисери за позитивизма, а ония другия Наполеон, Наполеон Бонапарт. Както и да е. Нека да си дойдем на думата.

Не мога да приема, че някой може да ми внуши какво да харесвам.

Още по-малко мога да приема, че когато не харесвам нещо, което не е кой знае колко за харесване, ще бъда обвинен в хейтърство или в някакъв нов вид модифицирана агресия.

Емил Конрад е един добре напудрен и напарфюмиран маркетингов продукт. Точка.

Пишейки в момента за него, само му правя още реклама (за която, естествено, няма да ми бъде платено). Точка.

Нека се разберем - аз не отричам съществуването на Емо (нямаше ли такъв стил в музиката или май беше някакъв определен тип обличане?), всъщност реално аз не отричам нищо.

Просто искам да сме наясно, че детската еуфория (децата са най-податливи на маркетингови манипулации и затова са най-прекрасната ниша за правене на мангизи) по някакво момче, което качва клипове със съмнителен хумор в YouTube, което е решило да напише (и о, Боже, представете си, да издаде) книга с още по-съмнителни качества (да, да, четох книгата) и от жалкия му хумор, често пъти копипейстиран (ама че дума!) от чужди сайтове, блогове и т.н., не е задължително да е заразна.

И някак си аз не успях да се заразя. Съжалявам, за което!

Нека бъда обявен за хейтър.

Да бъда набучен на сто и двайсет метров кол.

Да бъда одран.

Кръвта ми да бъде изпита от вампири. (Ооо да, вампири, вампири, вампири - с това се гони детска аудитория.)

И едва ли само аз съм този с противоотровата на манипулираната еуфория.

Да, хубаво е децата да четат.

Да, хубаво е поне за малко да вдигнат кървясалите си очи от тъпите си таблети.

Но все пак няма да е лошо да прочетат нещо хубаво, нали? Не, не, не. Не съм аз този, който ще каже кое е хубаво и кое е лошо. Това го казва Времето.

Та така, вместо да си хабят времето (тяхното си, не Времето) да четат (пък може и само да ги купуват, замисляли ли сте се?) книги без кой знае каква стойност, защо да не седнат да прочетат нещо стойностно.

Но пък, от друга страна, като се замисли човек, възможно е стойностите да са се променили.

Децата ни вече имат нови стойности. Те обичат да купуват книги на известни хора - от телевизията, от YouTube, от не знам си къде си.

Но обичат ли да ги четат? И какво научават от тях? И в крайна сметка, исках да кажа някакви неща, да хейтна някого, за да може някой да лайкне мен, но мисля, че мисията ми се провали.

Защо ли? Защото нищо няма смисъл и всичко е мимолетно.

P.S.: И ся к'во, ще си мерим опашките ли?

P.S. 2 (Все пак аз съм авторът и мога да напиша колкото си послеписа искам): Абе едно време народът не се ли редеше на опашки за евтини банани?





 

Най-четените