Колко ли надежди в ГЕБР и СДС са били разбити след това категорично "Не" от страна на Петър Стоянов? За партията на Борисов в момента изглежда почти невъзможно да извади кандидат, който да може да победи техния архивраг - Румен Радев.
Само преди около пет години нещата изглеждаха коренно противоположни - ГЕРБ бяха почти сигурни в изборната си победа, преди Корнелия Нинова да измъкна отнякъде този генерал от Военновъздушните сили и да го изкара на преден план.
Дори тогава обаче победата на Радев нямаше да е възможна, ако Борисов и хората му не бяха решили да докажат на света, че и магаре да издигнат, магаре ще спечели.
Е, за магаре не знам, но Цецка Цачева не успя да се превърне в майка на нацията, а още по-малко в президент. И оттам започнаха проблемите за ГЕРБ. Но това вече си го знаете.
Сега ситуацията е идентична, но с обратен знак. В момента нищо не предвещава, че въобще има някой, който може да бие Румен Радев на вота през ноември, още по-малко сред членската маса на ГЕРБ.
Даниел Митов сам си би отбой, макар че той изглеждаше като болезнено и скучно логичния избор за партията си.
Очевидно обаче и той, и Борисов са чули паралелите за "герберския Станишев" и са преценили, че бившата млада надежда на ДСБ, а после и на ДБГ има шансове за победа горе-долу толкова, колкото футболните ни национали да вземат да се класират за следващото световно. Грешка, националите поне направиха няколко добри мача в последния месец, така че там мижавите надежди все още ги има.
За ГЕРБ винаги е алтернатива да потвърдят поредно пророчество на НЕ!Новините и да издигнат Тома Биков, давайки по този начин безкомпромисна подкрепа за втори мандат на Радев, но силно се съмнявам някой в партията да иска точно това. Макар че трябва да признаем поне, че изборите щяха да станат едно наистина забавно шоу (ако човек, разбира се, приема формати като "Биг брадър" и "Игри на волята" като нещо забавно).
Когато теглим чертата обаче, какви са наистина вариантите за Бойко Борисов и хората му два месеца преди президентския вот?
Истината е, че не са много. Партията, която едно време се хвалеше с безкрайната си резервна скамейка от кадри... сега реално остава без кой знае колко видими и популярни лица. Затова сега там трябва да разширят хоризонта си и да търсят подходящи хора на други места.
Ако искат да победят наистина Радев, оттам ще трябва да мислят нестандартно, извън всякакви кутии и да предприемат изненадващи ходове.
Ето няколко (не)възможни идеи, на които Борисов и екипът му могат да се спрат*:
Проф. Тодор Кантарджиев
Нима има в момента по-обединяваща фигура от тази на бившия шеф на Национален център по заразни и паразитни болести, който стана известен покрай участието си в Националния оперативен щаб за борба с коронавируса? Едновременно член на БСП, но и близък до ГЕРБ, твърд привърженик на мерките, но и способен да дава рецепти от баба си за лечение, човек на реда, но и способен да те разсмее само с няколко мимики, докато научава някаква новина.
След цялата политическа строгост на Румен Радев, проф. Кантарджиев ще се почувства от избирателите действително като свеж полъх на небрежно спокойствие, като истински обединяващ кандидат - човек, с когото можеш да си пиеш ракията, докато те гледа от телевизора. Допълнителен бонус е, че всеки ще иска да гледа новогодишните му речи.
Веселин Маринов
Това ще е голямото завръщане "у дома" за певеца. Цветанов може и вече да го няма в партията, но с избора на Веско Маринов за кандидат за президент, в ГЕРБ ще се завърне онзи стар, победителски дух от времето, когато родната полиция ни пазеше, а не я показваха по парламентарни комисии как бие протестиращи.
А и кажете - има ли по-голям удар за Радев от това да издигнеш единствения човек, който може да му вземе под носа вота на пенсионерите. Те така или иначе пълнят Зала 1 на НДК за Маринов - това е капитал, който просто си плаче да бъде оползотворен.
Иво Димчев
Ако пък решат да се прицелят в по-младата аудитория, вместо в пенсионерите, кой по-добре би могъл да им осигури достъп до нея от човека, извършващ своята малка културна революция. Иво Димчев е нестандартен творец, разбиващ всякакви граници, а както вече казахме, именно това в момента е нужно на ГЕРБ - нещо нестандартно, нещо нетипично.
С такъв избор партията ще се отвори за съвсем нови гласоподаватели, които би измъкнала изпод носа на своите преки конкуренти, и ще даде ясен знак към Европа и европейските партньори за своето завръщане на голямата сцена. Защото, няма какво да се лъжем, сцената обича Иво Димчев и Иво Димчев обича сцената, каквато и да е тя.
Борислав Михайлов
Някои зли езици ще кажат, че Михайлов се завърна в БФС, едва след като ГЕРБ паднаха от власт, но истината е, че неговите тактически и процедурни хватки в опит да задържи контрола си върху футболния съюз могат да се окажат изключително ценни за партията на Бойко Борисов. В сегашното състояние на почти окопна война в парламента, всякакви подобни трикове ще са ценни с оглед на по-голямата обща картина.
От друга страна пък го има и тренда 90-те отново да се завръщат на мода и току-виж някой вземе, че си спомни, че едно време Михайлов беше преди всичко обичан капитан на 4-те в света. Шефът на БФС вече има доказан опит в това да обяснява катастрофални представяния като нещо нормално, логично и дори в някакъв степен успешно.
Освен това ако приеме една такава президентска номинация от ГЕРБ, може и да успее да помогне за кариерното преориентиране и на сина си, който така или иначе вече е към края на футболната си кариера.
Симеон Сакскобургготски
След като една култова фигура от политическото минало отказа, защо да не се пробва с друга. Така де, на хартия бившият цар има всичко необходимо в биографията си, за да изглежда като приемлив кандидат за държавен глава. Има и личните връзки с големите европейски държави, нещо, на което Борисов е показвал многократно през кариерата си, че държи - да е на малки имена с други държавни лидери.
Освен това след единия си мандат като премиер и още един мандат като част от Тройната коалиция, Симеон може да се превърне в истински обединяващ фактор за нацията, който да дразни еднакво и леви, и десни, и центристи, докато 200-300 души монархисти се възхищават на всяка реплика, която пуска.
Кирил Петков и Асен Василев
Ето това ще бъде вече неочакван обрат - да привлекат с изненадващ трансфер двете най-големи звезди на служебния кабинет. Историята мълчи как точно това би станало, но АКО стане, това ще се превърне в истински шок за избирателите. Бойко лично ще изпуши с тях лулата на мира пред журналисти, давайки им зелена светлина да чегъртат разни неща от неговото собствено управление.
Така де, не е като да има нещо ново в това Борисов да къса сам опашката на бивши свои министри и партийни членове, защо да не го повтори в един такъв напълно неочакван ход.
Петков и Василев пък ще могат да разширят влиянието си и до хората, които само допреди дни са ги хулили и са им слагали странни прякори... но нима почти цялото обкръжение на лидера на ГЕРБ в момента не е съставено от хора, които в миналото са говорили срещу него?
Представете си само объркването на избирателите - докато решат какво да правят и как да подходят, са пуснали бюлетината с "правилния номер".
Какъвто и да е изборът обаче на ГЕРБ, той трябва да бъде направен бързо. Два месеца са крайно малко време за лансиране на кандидат за президент, но по някаква причина политическите сили у нас са решили, че това е достатъчно.
А може би просто така или иначе на никого не му пука достатъчно за президентските избори, че да действа в посока борба срещу Румен Радев. Поне не достатъчно, че да се направи истинска и смислена кампания.
* За всеки случай уточняваме, че въпросните предложения не са сериозни и имат единствено хумористична цел. Молим, не го приемайте сериозно. Предложените потенциални кандидати също.
