Гледам разсеяно БНТ.
От възрастта леко недочувам, но долавям накрая едно гръмко "... защото България ЗА-СЛУ-ЖА-ВА!".
Настръхвам инстинктивно, интуицията ми ме принуждава да видя за какво става въпрос, попадам на целия клип. Сигурно и вие се питате вече какво заслужава България от видеото.
Стабилно правителство? По-съвестни политици? По-добро бъдеще? Неее!
Според нахъсващото видео България заслужава... пилон. "Пилон Рожен".
Не какъв да е, разбира се, а най-високият пилон в Европейския съюз. 111 метра на Роженски поляни. И след като пилонът подпре небето от коприна, отгоре ще се развее българското знаме. И то така - най-голямото в ЕС.
А в низините на пилона, о, там ще са послания, оставени за бъдещите поколения. Да ни се чудят на акъла.
Има по едно за всяка от 28-те български области, измислено от самите областни администрации, всяка от които е разбрала задачата по свой собствен начин и я е изпълнила според възможностите, не според потребностите.
За да не се мъчите да търсите вашата област с какво точно ще блесне под Пилона с главно П, ние тук ще напишем някои от по-интересните послания със собствен симултанен превод в ефир.
Перник, "Сурва"
В Областна администрация Перник точно в този ден пиарът не е бил на кеф. Я "Голфът" не е запалил сутринта, я "Миньоро" е паднал от "Левски" (Лом). Каквото и да се е случило, човекът не е искал точно в момента да се занимава с пилони из чукарите.
Затова се е обърнал към секретарката с изразителното: "Марче, к'во да напишем под тоя пиуон?!".
Марчето от своя страна се е почесала по вафлите в косите и понеже в главата ѝ още отеквали чановете на сурвакарите от Сурва, казала името на фестивала, ей така, напосоки. Откъде да знае, че ще я вземат сериозно. И те така.
Монтана, "Чуден северняшки край! Живей, гради и завещай!"
Чуден северняшки слоган, който веднага ни връща в ерата на зрял социализъм, борба с едрата буржоазия, преизпълнени петилетки и греяна ракия. Не е много патриотично, ама е смешно.
Ако не беше в мерена реч, щеше да е леко безсмислен лозунг, защото не е лошо да живееш, градиш и завещаваш, дори и да не си от Монтана. И обратното - това, че си от Монтана, не бива да ти пречи да живееш (че и другите неща).
Макар че е напълно възможно човекът, съчинил това палаво послание, да е бивша възпитателка от детската градина, която все още не е напълно свикнала да говори само със зрели хора.
Добрич, "Там, където думите ухаят на топъл хляб"
Умилително като песен на Веселин Маринов, който съвсем не на шега има песен за хляба на Добруджа.
Самото послание навява мисли както за топъл хляб, така и за казан с лютеница, буца бяло сирене, два стръка праз и шарена сол. За ония моменти, в които на третата ракия някой тропа по масата, обяснява нещо за три морета и разказва, че "Като сме най-зле, ей така да сме!".
За думи и ухания не остава много място в този случай, разбирате защо.
Какво да се направи - внушения...
Варна, "Черно море - когато го видите, ще разберете любовта към живота"
Както и към бетона, силикона, неона и пияните туристи.
Посланието се допълва вълшебно от комшийски Бургас, който цитира Христо Фотев и неговото: "Морето не е измислица и щастието съществува". Някак великият Фотев не звучи на място тук и едва ли би искал думите му да се секат в пилони с български знамена. Творецът е бил много повече по сантименталната и трогателна любов между хората, а не по онази, която включва трибагреници, пафти и потурки за новородени.
Припомням ви - тези бисери би трябвало да бъдат изсечени в постамент и да бъдат четени от идните поколения, които най-вероятно просто ще решат, че масово сме били на гъби.
Сливен, "Дедите - гордост и достойнство, ние - кураж и смелост!"
Викате да я забравим тая работа с достойнството и просто да стискаме по-силно руля, че напоследък доста ни клати?
Макар че има и друга вероятност - в Областна администрация Сливен да се е получил своеобразен развален телефон. Първо един служител е написал частта за дедите, защото се е сетил за стоте войводи, но след това изобретателността му рязко се е изчерпила.
Затова питал колегите наоколо какво още да напише, а те му казали "Кураж и смелост!", като визирали да се държи още малко, че има 30 минути до края на работния ден.
София-област, "Туптящото сърце на България - ритъма на бъдещето"
Не, няма правописна грешка, просто подлогът си е обрал куфарите и се е махнал от тоя слоган, че то не се трае.
Иначе туптящото сърце на България звучи точно като биещото сърце на партията, което някак си преди 89-а се е паднало точно в Първо РПУ в София.
"Завръщане в миналото", ама от ЦУМ. Тоест правим почти пълен кръг из страната и пак сме на преизпълнените петилетки и лозунгите от соца, които дискретно се въртят в главите на родните областни администрации.
И само чакат някой да почне да строи пилон някъде, че да видят бял свят с надеждата, да бъдат изсечени в бетона.
