От разглеждането на снимките от последното хайлайф събитие с ВИП персони у нас разбрах за себе си три неща.
Първо, че съм злобна. Лошото момиче в мен ликуваше, че няколко хай дами се бяха обринали от дългото стоене в солариума. Второ - че съм воайор. Изобщо не се свеня да разбера кой е влязъл под завивките на випката, какво точно се е случило там и как е успял да се шмугне в спалнята ѝ.
И трето - че съм завистлива. На подсъзнателно ниво завиждам за стегнатата им кожа, скъпите коли, роклите от щраусови пера, пухкавите устни и раздутите гърди, които скрупулите ми пречат да си направя.
При вас не е ли така?
Това са чувствата, които тресат редовите граждани, когато отворят Facebook или си пуснат телевизия. После, между туршията и ракията, цъкат с език какви изкелефенчени неандерталци са българските ВИП-ове.
По позите на българската "аристокрация" и примера, който дават на набеденото у нас за простолюдие, се сетих за една английска насмешка - за да имаш красива ливада, трябва да си я косил и поливал поне 300 години.
Малко са представителите на елита, ще разберат значението на шегата, затова ще го кажа направо - смисълът е, че класата не се купува с пари, а се наследява и се поддържа с времето.
Предпоставката да си тежест в обществото, един вид на пиедестал, идва от семейството, културата и образованието, които се попиват от тях.
Не от безумието да си купиш парче земя в Шотландия, мислейки, че това ще те направи лорд. Или от ходенето на почивка в Дубай, където да се чувстваш blessed.
Но в българските светски среди правилата са други.
За да носиш статуса "хай" трябва да си доказал, че си от малкото хора в тази държава, които никога не са белили чушки за лютеница. И трябва да демонстрираш, че имаш налични милиони за пластични операции и холна гарнитура по поръчка.
Какви други да са правилата в страна, където първите бизнесмени държаха плакати на Кръстника и Тони Монтана в кабинетите си? И какво друго да провокира хайлайфът у нас освен завист, подигравки и съмнения за незаконно натрупано богатство?
Парвенющината и народната злоба при показността ѝ са ни присъщи и повече от 30 години от началото на демокрацията не можем да се възстановим от тях. В това време мутробарокът си еволюира и вече не се свежда само до фототапети. Вклинил се е във всеки клон на нашето общество, а акцентите му светват като коледни лампички на всяко по-популярно VIP събитие.
Да започнем с облеклото.
Половината от "богатите и известните" се носят на светски събития като 50-годишни абитуриенти, а другата половина цъфтят в емблеми на известни марки все едно са витрина на магазин.
В този смисъл маниерът на българското випаджийство прилича повече на държави като Уганда например, където е модерно да си обърнеш ризата така, че да се вижда етикетът.
Да продължим с поведението. Водени от комплекса си за малоценност, че нито те са постигнали нещо кой знае колко значимо, нито са наследници на род и история, които могат да разказват пред хората, българските богаташи всячески се стараят да имитират потекло по всевъзможни начини.
Със съмнителна изтънченост, която е по-вероятно да провокират слухове за сексуалната им ориентация, отколкото за синята кръв на бабите и дядовците им. Със снимки от лазурните плажове и с плащане на скъпи куверти в барове, където се отдават на обичайната си ежедневна простотия.
В развитите общества има инстинкт, спирачки, ако щете съпротива срещу подобна евтина и празна показност.
В старите демокрации състоянието се приема за привилегия и отговорност, която носиш ти и твоите наследници. Къде с благотворителни акции, къде с цели образователни стипендии, които са поводът за панаира им на суетата. Никъде този каймак не гостува в риалити предаванията да се обяснява за интимния си живот.
Пословични със своята дискретност са немските фамилии, които след Втората световна война изграждат бизнеси за десетки милиарди, но и до ден днешен правят всичко възможно да стоят извън полезрението на обществото и пресата.
В държави като Италия, Франция, Швейцария родители и деца са част от семейни фирми, които поддържат живи цели региони, но гледат да се обличат минималистично и да не изваждат очите на хората с парите си. Защото е пошло и защото е невъзпитано.
Нашата ВИП прослойка обаче не е узряла да дава такива примери и да подклажда подобни висши чувства на възхищение.
Ето защо продължаваме да ставаме свидетели на конфузни модни гафове, преяждане, препиване и виене на опашки пред тоалетните на светските срещи.
Ходи после да доказваш, че парите не миришат.
