Бях на 16, когато съдбата ми отреди седем дена в Швейцария.
Една вечер имах късмета да си побъбря със собственик на живописно шале-хотел в Гщаад и той ми каза, че човек никога не споделя на всеослушание три неща - колко получава, с кого спи и за кого гласува.
Тийнейджърският ми акъл запамети репликата, без да я анализира. Но от няколко години или по-точно - откакто е модерно да сложиш на профилната си снимка номер и лого на партия - се сещам за думите на достолепния швейцарец.
Малко неща подсказват за лош вкус така, както номер на бюлетина, закичен до физиономията като някаква странна виртуална мартеница.
Да го взема за агитация - не мога.
Защото знам, че който е решил да гласува, отдавна знае за кого. Който пък си е наумил в този ден отново да е за гъби или да го пише дъждовен и неделно да смуче бира от обяд, още по-мъчно може да бъде убеден от някого или нещо да скокне до близкото основно училище.
Шансът някой от двата типа да размисли, защото колегата от отдел "Счетоводство" е сложил друг номер до ухиленото си селфи от Мальовица, е минимален. Даже нулев, ако трябва да съм честна.
Да го приема за смело изказване на обществена позиция - пак не мога.
Обществената позиция в изборно време се изразява по един-единствен начин - с гласуване. Всичко останало е бутафория, най-голямата от които е да обясняваш или демонстрираш на всеослушание за кого даваш гласа си. Особено пък из какофонията, наречена социални мрежи.
Това е като да отидеш до другарчето по бюро и да му съобщиш с какъв цвят бельо си. Напълно излишно, че даже нередно. Стопроцентова гаранция за WTF ефект в отсрещната страна.
Пък както подсказва изречението на онзи възрастен швейцарец, такива неща с причина не се споделят на всеослушание.
Единствената среда, подходяща за горещите политически дискусии и спорове, е кръгът от близки роднини и приятели.
Излишната демонстрация на политически пристрастия вади темата от този интимен кръг и я изтипосва там, където не ѝ е мястото - сред чужди хора и в непозната, потенциално враждебна среда.
Доста от тези хора не споделят нашите политически възгледи и това е напълно в реда на нещата, защото живеем в демократична държава.
Доста от тях също така са готови да защитават своите собствени пристрастия даже и с цената на лют скандал. Защото не сме диктатура и всеки е в правото си да гласува и подкрепя когото прецени.
Дискретността в случая само ще спести излишни търкания и разправии.
Защото по всичко личи, че тези избори няма да са последните за близките няколко години и ако я караме все така - с номерца по профилните снимки и комсомолски плам в душите - току-виж сме останали я без приятели, я без колеги, с които да се разбираме.
А може и без двете.
