На фона на драматичните резултати от изборите на 2 април една цифра успява да изпъкне сериозно и необяснимо за мнозина - 108 970. Толкова са хората, които миналата неделя са отишли до избирателните секции, за да пуснат гласа си не за дадена партия или коалиция, а за опцията "Не подкрепям никого".
Този резултат отбелязва абсолютен рекорд за "квадратчето", което провокира много неразбиране и коментари сред гражданите и анализаторите.
Защо толкова много хора са се спрели на опция за гласуване, която по никакъв начин не влияе на изборния резултат, не вдига бариерата за влизане в парламента, а единствено се отчита при смятането на избирателната активност?
Практическата полза от това да гласуваш с "Не подкрепям никого" е наистина много малка. Единственото влияние на тази опция е да вдигне прага от гласове, който един потенциален референдум след това ще трябва да премине, за да придобие задължителен характер.
Нищо повече. И все пак не съвсем.
Опцията за гласуване беше вкарана през 2016 г. като част от натиска на Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО) за въвеждане на задължителното гласуване. Прокарвайки рестрикциите за онези гласоподаватели, които не искат да подкрепят нито един кандидат, депутатите включиха "Не подкрепям никого" като алтернатива - възможност да участваш във вота, но без да се налага да даваш глас за конкретна политическа сила.
Или с други думи, просто формално участие в изборите, което да затвърди гражданското право (и задължение по онова време) да се гласува, без на практика да се гласува.
Впоследствие тези промени в Изборния кодекс бяха отменени от Конституционния съд като противоречащи на Конституцията на страната, но все пак "Не подкрепям никого" остана като форма за изразяване на протестен вот.
Именно това е ключовият момент и днес. "Не подкрепям никого" е най-категоричната възможност на гражданите да заявят, че политическата ситуация в страната не им харесва, смятат кандидатите за неподходящи и им е писнало да гласуват за по-малкото зло.
Мнозина все още определят тази опция като безсмислена, но тя единствена дава ясен сигнал, че гласоподавателят е кардинално недоволен и несъгласен със случващото се, докато все пак запазва гражданската си активност.
Какви са алтернативите?
Да не гласуваш изобщо, но това те вкарва в общия куп на апатичните, мързеливите и онези, на които не им пука достатъчно, за да направят усилието да се мръднат до избирателната секция в неделя.
Да гласуваш за някоя от малките партии, които нямат никакъв шанс да влязат в парламента? Това действително влияе, когато искаш да направиш гадно на по-малките формации около 4%, защото вдигаш онази активност, която действително влияе на разпределението на гласовете.
По този начин обаче вдигаш акциите на партията, на която си се спрял, без въобще да си сигурен дали подкрепяш идеите и каузите ѝ.
Освен това какво ще стане, ако - както на тези избори - над 100 хил. души решат да ударят едно рамо на някое от тези политически джуджета? И изведнъж Петър Москов и неговата КОД или Симеон Славчев с неговата МИР придобият важност, каквато всъщност никой не им придава?
Или да гласуваш за най-антисистемния, шумен и гръмък политик като форма на наказание за всички останали? Какво става обаче, ако въпросният политик ти е противен или проповядва опасни идеи?
С връщането на хартиената бюлетина се върна и вечната възможност да напишеш "К*Р", да гласуваш за Чък Норис или да отбележиш всички партии наведнъж. Но с това твоят протест остава нечут, защото гласът ти отива в една и съща купчина с онези, които просто гласуват неграмотно и допускат грешки, правещи вота им невалиден.
Истината е, че "Не подкрепям никого" е най-ясната форма на протест - опция, която много ясно и категорично казва какво е отношението ти към тези избори, а и към състоянието на политиката.
Този протест е повече от нормална реакция, когато в рамките на 2 години гласуваме цели пет пъти за парламент, при това без особено големи надежди поредното гласуване да ни изведе от политическата криза.
Да имаш една такава протестна опция е освобождаващо, когато редица социологически проучвания показват, че мнозинството от гражданите в страната искат редовно управление и партиите да престанат да ни изпращат на избори през няколко месеца, а те игнорират това и продължат да го карат постарому.
[[article:155243,]]
Тук говорим за над 100 хиляди души - повечето от които млади и образовани, ако вярваме на екзитпола - които нарочно са избрали тази непрактична опция, само за да кажат, че не се съгласни със случващото се в българската политика.
Не можем да кажем, че това е някаква грешка или проява на инфантилно поведение. Това е тих, но категоричен протест.
И аз смятам, че е крайно време този протест да бъде чут.
