Човек може да помирише политическото отчаяние, което лъха от последното включване на лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов.
Това, за което мога да се съглася с него, е, че той не е политик. За времето, в което партията му е активна, той и хората около него така и не разбраха как точно работи политиката, какви са неписаните ѝ правила и въобще как да се държат като политици.
Резултатът от това беше предвидим - малко повече от година, след като "Има такъв народ" стана първа политическа сила, сега е на прага на изпадане от парламента.
А такива времена изискват подобни отчаяни ходове.
Затова Слави и хората около него се връщат към онзи ход, което на първо време ги направи релевантни - референдумите.
Помним как през 2016 г. дългият водещ, намръщен от екрана, обясняваше как промяната в избирателната ни система и намаляването на субсидиите за партиите едва ли не могат да се превърнат в универсално решение за проблемите на България в политически план. Тогава около 10 хил. гласа не стигнаха на "Шоуто на Слави", за да прокара промяната на избирателната система, съкращаването на партийните субсидии и въвеждането на задължително гласуване.
Това, че търсенията в Google за това "какво е мажоритарно гласуване" скочиха рязко в нощта на изборите, няма да го говорим.
Въпросът е, че Трифонов и екипът му изградиха цялата си политическа платформа именно върху факта, че политиците избраха да не подкрепят резултатите от гласуването тогава. И с гневни възгласи, призиви за изхвърляне на боклука и намръщени погледи влязоха с бодра стъпка в българската политика.
И ако възходът на ИТН беше подхранен от обещанията за "изчегъртване" на ГЕРБ, реалният престой на партията в Народното събрание и всички проиграни шансове за установяване на трайно управление показаха, че тая работа политиката не става само с мръщене и гневни приказки, трябват и умения, идеи, визии, оценки на въздействието...
Равносметката за партията на Слави в трите парламента, в които взе участие до момента, показва два отказа да се състави правителство и един разбит кабинет заради "МА-КЕ-ДО-НИЯЯЯЯЯЯ".
ИТН трябваше да се сблъска със суровата логика на политическия живот - когато не можеш да постигнеш елементарни резултати, след като народът, суверенът, ти е дал власт в ръцете, тогава просто ти е време да си ходиш. Подкрепата за формацията прогресивно изтънява все повече и повече, а прогнозите на експерти и социолози са, че Тошко Йорданов и хората му този път няма да имат места в Народното събрание.
Вярно, това са само прогнози, но истината е, че буйната и гневна енергия около партията действително се загуби. Депутати и цели структури на ИТН обявиха отцепването си заради несъгласие с общата политика, прокарвана от ръководството. Ключови лица на ИТН сами признаваха, че поведението им е отвело до отлив на подкрепата.
"Има такъв народ" изглежда като потъващ кораб и се държи като потъващ кораб.
Съответно дойде време за един последен, отчаян ход, който евентуално да примами избиратели в посока на Трифонов и компания - обещание за нов референдум по тема, която от вече няколко десетилетия периодично се появява за обсъждане в общественото пространство, но никога досега не е събирала достатъчно подкрепа, за да може да бъде погледнато на нея сериозно.
И има защо това да е така - макар в народопсихологията у нас да има един фетиш към това властта да бъде съсредоточена в ръцете на един човек (в случая президента), за мнозина е ясно колко опасно би било това, ако тя в един момент попадне в ръцете на някой неподходящ човек.
Някой, който би злоупотребил с толкова много власт - нещо, което трудно би се случило, ако парламентът има основната роля в политическия процес, както е сега.
Само се замислете как политически лидер, който ви е най-неприятен (независимо дали става дума за Бойко Борисов, Кирил Петков, Костадин Костадинов или някой друг), печели изборите, защото е успял да събере най-много подкрепа в една раздирана от междупартийни крамоли политическа ситуация, и сега разполага с цялата изпълнителна власт.
Как ви звучи?
Въпросът обаче е, че идеята за президентска република е обществена дъвка, по която масово хората имат мнение и може да спечели внимание. Сега Слави гордо застава зад нея и казва, че ако гласувате за партията му, той ще гарантира, че тази тема ще влезе за референдум.
Което е всъщност и един от най-ироничните моменти в цялата ситуация, предвид факта каква е успеваемостта на "Има такъв народ" да прокара решенията от референдуми досега.
Или казано по-общо - цялата работа в момента е, че Слави Трифонов прави един последен, отчаян ход, с които да се опита да накара хората да гласуват за партията му с обещанието, че ИТН ще са гарант за референдум по по-голямата тема.
Това, което обаче "Шоуто на Слави" за пореден път игнорира, е, че политическите проблеми на България не са нещо, което може да се реши просто така с една голяма и кардинална промяна в това как гласуваме или за кого гласуваме.
Те са част от цялата наложена политическа култура, от неразбирането на самата политика, от игнорирането, че политиката всъщност е нещо сложно и за нея няма прости решения.
Уви, прости решения са единственото нещо, което Трифонов и компания очевидно могат да предложат на избирателя.
