За сравнително краткото си присъствие в партийния живот на България "Има такъв народ" сякаш така и не разбраха съвсем как точно работи политиката.
Те имат някаква своя идея за това, придържат се към нея и след това вдигат шум до небесата, когато осъзнаят, че останалите разбират нещата малко по-различно.
Още от самото си стъпване на политическата сцена Слави Трифонов и сценаристите му заложиха на твърда вяра в това, че имат най-добрите идеи и най-добрите хора (избрани все пак чрез кастинг) и следователно държат ключа към оправянето на България.
По принцип в политиката подобна вяра не е нещо лошо - ако не вярваш, че имаш уменията, способностите и идеите, нужни за подобряването поне частично на живота в страната, мястото ти не е там. Но все пак не бива и да се прекалява.
А за ИТН сякаш изначално нещата бяха кардинални, черно-бели и поляризирани - проблем, който като цяло е типичен за разбирането на политиката у нас. Но едно е това разбиране да се упражнява от седнали в местната кръчма хора, които бистрят случващото се на политическата сцена, и съвсем друго, когато говорим за хора, които имат място в парламента, та даже и в Министерския съвет.
ИТН разглеждаха промяната в избирателната система на България като ултимативна панацея на политическите проблеми в страната, след това говореха за свое правителство на малцинството, което само да взима решения, а пък ако другите искат да се борят с мафията, ще го подкрепят неотменно. За да се стигне накрая до ситуация, в която трябва да се примирят да играят ролята на младши партньор в една твърде шарена и разностранна коалиция, в която гласът им не се чува особено, а самите те не се усещат кой знае колко уважавани.
И така, в един момент след поредното им пренебрегнато искане (след като след всичките усилия и упорстване Любомир Каримански не стана управител на БНБ) по тема, която им се оказа изненадващо важна - парите за пътните строители, Слави Трифонов реши, че вече му е достатъчно да управлява. И взе решението да се оттегли от управлението...
Но да се върнем към началото - за сравнително краткото си присъствие в партийния живот на България "Има такъв народ" сякаш така и не разбраха съвсем как точно работи политиката.
Не разбраха, че ако блокадата над Северна Македония им е толкова важна, а премиерът напира да я вдигне (както те обясняват), най-сигурният начин е да останат в правителството и да работят отвътре за това блокадата да остане.
Не разбраха, че колкото и мръсно да звучи, политиката е лавиране, игра на шах в няколко измерения, където някои правила се променят, но други, неписани, трябва да се следват плътно, иначе цялата игра се обръща срещу теб. Не разбраха, че в политиката най-важен е крайният резултат - от избори, от гласувания в парламента, от постигнатото на практика.
И вместо да записват точки в тази игра, те продължиха да се държат до голяма степен така, както и докато бяха в опозиция извън парламента - шумно, конфликтно и радикално. Сякаш викането може да запълва бюджети и сякаш кадри, избрани на кастинг, на който базово условие е да владееш чужди езици, могат да компенсират липсата на опит и умения за политика.
Не че в други партии тези опит и умения бликат и ни даряват с политически професионализъм. За тези неща никой не си прави илюзии. Но все пак със своята инатливост в това отношение "Има такъв народ" успява някак да изпъкне. Никой не отрича, че сред тях има и кадърни и способни хора, но просто те не са по върха на партията.
А ако има нещо, за което можем да сме на 100% категорични за ИТН, то това е, че тази партия има строго пирамидална структура.
Най-отгоре е лидерът ѝ Слави Трифонов, под него Тошко Йорданов, Филип Станев и Виктория Василева, а след това започват да се подреждат различните експерти и силни лица. Въпросът е, че заради тази структура, решенията неминуемо се вземат от човека най-горе - така, както е и в шоуто и в телевизията му.
Още преди години Трифонов обясняваше в шоуто си, което се излъчваше тогава по bTV, че не е подходящ за политиката, защото има твърде авторитарен подход към нещата.
Критиките, които отправи вече бившият му депутат Радостин Василев към него - че макар да е лидер, той не е посетил структурите на партията си дори в родния си Плевен, са напълно резонни.
Добавете към това острата, откровена злоба и отмъстителност, които са толкова типични за поведението на ИТН в отношенията им с другите формации, и ще получите това, което се случва в момента.
Сега партията се разпада поне частично, като бивши съмишленци са заети да се обвиняват едни други във връзки с мафията. Тази всемогъща, всепипаща и вседърпаща конци мафия, която ни преследва още от падането на байтошовизма.
Едните се тормозят, че начело партията си имат диктатор, когото виждат само ако благоволи да им се покаже от Facebook и/или партийната телевизия, но въпреки това си позволява да решава как да действат политически, докато другите се сблъскват с недоволство, което не приемат, че може да съществува сред редиците на техните верни съратници.
Когато обаче всичко това се случва по време на може би най-голямата криза, в която е изпадала България от 1996 г. насам, цялата тази сценка не е смешна, не е нелепа.
Тя е вредна.
Но това сме си избрали и това ще търпим. До следващите избори, следващото шоу и следващия силен-буен лидер, който обещава златно хапче за оправяне на България.
