Не, това вече не е мъжки свят. Нито по света, нито у нас. Особено у нас.
Какво му трябва на един мъж? Да прекара деня в дебнене, гонене и убиване на животни (работа), а после кротко да впери празен поглед в огъня (телевизора) и никой да не го закача.
А така ли живее в наши дни? Не! Прекарва и деня, и нощта в лов, а когато най-накрая се довлече до огъня, го чакат домакински задължения, сополиви малки хора и задължение да проявява алогична толерантност към трети видове.
Мъжете по белия свят поне разполагаха с няколко десетилетия за по-плавно адаптиране към новите реалности. Например в началото трябваше да имат просто кола, после новите модели взеха да ги правят през няколко години - да може да се окопити човек финансово; ботушките на жената от 300 долара се носеха няколко сезона, а коженото палто се смяташе направо за еднократна инвестиция до живот. Уикенд в Париж осигуряваше романтиката, с която да избута човек цял брак.
Небинарният свят също изплува постепенно - първо хомосексуалността беше декриминализирана, после позволиха гей бракове и чак след това, полека лека, се появиха трети, четвърти, четвърти и две трети и прочее пола.
Отне близо столетие жените първо да получат право да гласуват, после - на контрацепция, и чак след това на шамарите взе да се гледа с лошо око.
А в България? От пещерата директно в Истанбулската конвенция и на джип "Ауди" и Малдиви минимум.
Мъжът, и особено в частност българският, е най-онеправданото същество на планетата. Ето защо животът му е невъзможен до екзестенциален абсурд:
Пари поне колкото Безос
Мъжът не може просто да изкарва пари за насъщния и покрив, от който да не тече вода като вали. Ако изобщо иска да има смисъл от съществуването му, той трябва да покрива следния базов минимум: ежеседмични набези до мола на жената и дъщерята, нови мебели веднъж на две години плюс преоборудвана кухня, вноски за частно училище, всеки един нов модел на S-класата, три пъти годишно Сейшели, Кариби, Бали или в краен случай сафари на Танзания, нов размер на бюста на благоверната като ѝ омръзне стария (между година и година и половина) и мезонет в Гърция (за неудачници, истинските мъже имат на Коста Рика).
Но това е бял кахър на фона на усилията, които трябва да полага вкъщи. Мъжът в днешно време трябва да чисти, готви, пере, бърше прах три пъти дневно, сменя памперси, пише домашни и сменя опикания пясък на котката.
Либерастия
Мъжът е просто устроено същество, което не е обида, защото всички гениално функциониращи неща са прости. За него съществуват два пола - мъжки и женски, като вторият е нужен, за да може първият да прави секс и да предава гените си нататък.
Затова истинският мъж дълбоко не разбира смисъла от съществуването на хомо, би, транс, флуидни, неориентирани и прочее според него странносексуални и неставащи за възпроизводство групи. А сега не просто трябва да ги търпи - ако си каже мнението на глас, ще осъмне - в най-добрия случай, с протестиращи флуидни под прозорците. А може и направо в ареста за хомофобия.
Огъня го няма
На това изтерзано същество му е отнета малката капка радост в живота - да погледа кървища, мечове и бой за утеха след тежък ден. Не, вкъщи той трябва да се съобрази с предпочитанията на жена си и да гледа или как някакъв префърцунен тъпак прави филе от токачка с тиквено велуте и карамелено жу, или риалити за трудностите, които семейна тройка, всеки от които определящ се по различен начин, среща при търсенето на сурогатна майка за четвъртото си дете.
Здрав дух в здраво тяло
Не, мъжът на 21 век не може да набива чипс и бира от 11 сутринта, докато гледа английското първенство по гащи. Той трябва да стане в 5, да загрее с 30-минутна хийт йога за последващите 2 часа блъскане във във фитнеса, а на обяд да хапне салата от спанак с печен лаврак с овкусена с капка лимон вода - общо 450 калории.
Профилактичният ЯМР веднъж годишно е задължителен, зъбен камък се чисти през месец, а пропускането на седмичния час за педикюр и маникюр е просто скандално.
Силно препоръчително е всички натрупани негативни емоции, недоизказани с колеги и семейство лоши думи и недоизчоплени травми от детство да се споделят с личния психолог на седмична база.
Това се очаква от мъжа в 21-век. И той може да се оплаче единствено на арменския поп. Или психолога.
Защото това дискриминирано и жестоко тъпкано създание, е единственото, за което не е прието, че има право да се бори за правата си.
