Преди по-малко от век терминът "стрес" е познат само на медиците и по-напредничавите филолози като "неспецифичният отговор на организма на всяко представено пред него изискване". Откакто д-р Ханс Селие въвежда тази леко скучна дефиниция през 30-те години на ХХ век, минава много време. Днес думата "стрес" е една от най-често споменаваните - в разговори с приятели, в офиса, вкъщи, и се превръща в универсално обяснение за тревожността, изтощението и напрежението, които съпътстват съвременния живот.
Но какво всъщност е стресът? И още по-важно: може ли да се избегне, как се преодолява и има ли универсални техники за справянето с него? За това говорим с клиничния и социален психолог доц. д-р Елена Мустакова, а целия разговор може да гледате в новия епизод на видеокаста "Уменията на 21-ви век" на Lidl България.
Д-р Мустакова, какво прави живота в 21-век толкова труден?
Живеем в уникално време на динамични промени, които носят усещане за нестабилност и несигурност. Всички го усещаме, но често не разбираме защо ни е толкова трудно. Това е интересен исторически момент, едновременно време на изпитания и на огромни възможности. Случва се буквално скок в съзнанието - променя се начинът, по който мислим, учим и живеем. Това изисква нови опори, но точно тях хората масово са изгубили. А когато я няма тази стабилност, стресът се настанява трайно.
Какви са основните предизвикателства пред съвременния човек според Вас?
Те са най-разнообразни, но могат да бъдат обобщени в четири основни категории. Първо - вътрешно-психичните: усещането за нестабилност отключва тревожност, депресивни състояния, психосоматични симптоми. Второ - междуличностните: в условията на нестабилност много връзки се разпадат, а общуването става все по-трудно. Третата категория е свързана с познанието - живеем в епоха на информационен хаос, в който е трудно да разберем кое е истина. Да се ориентираме в това море от претенции за знание изисква нови когнитивни умения. И четвъртата група са проблеми, свързано със социума: той се променя драматично, а адаптацията към него изисква нов тип разбиране за обществото и нашето място в него. Тези четири категории обобщават един безкраен списък от изпитания, а всички други предизвикателства всъщност произтичат от тях.
А как технологиите, медиите и езикът влияят на психичното ни здраве?
Езикът, с който говорим и който ни заобикаля, особено чрез медиите, оформя начина, по който мислим и преживяваме света. Проблемът е, че медиите често използват сензационен, дори обезсърчаващ език. Вместо да успокои, центрира и насочи вниманието ни към същественото, той създава шум и объркване. И все пак, медията е огромна сила. Ако се използва разумно, тя може да отвори хоризонти, да поставя проблемите в контекст и да вдъхновява дълбоко осмисляне. "Уменията на 21-век" е пример за това - пространство, което използва медиен канал като възможност по един разумен, смислен и балансиран начин.
Споменахте липсата на опори като източник на днешните проблеми. Как да разберем, че сме загубили смисъла? И как можем да го намерим отново?
Загубата на смисъл често се усеща като вътрешно неспокойствие, тревожност или усещане за непрекъснато вътрешно бързане. Това състояние може да се прояви в тялото - например чрез безсъние или сърцебиене - или в поведението като раздразнителност, изолация, дори агресия в социалната среда. Първата и най-важна крачка е човек да си признае, че е загубил смисъла. Това осъзнаване често идва след болезнени събития в живота или след здравословен срив, но има хора, които достигат до това разбиране съзнателно. Когато назовеш това, което те тормози най-дълбоко, настъпва вътрешно успокояване.
Тогава се освобождаваме от напрежението на отричането - когато дълго време сме се престрували, ние сме прекъснали връзките със самите себе си. Когато това приключи, стигаме до едно естествено притихване, което ни позволява да се вслушаме навътре. От дълбокото слушане възниква нуждата от медитация, дихателни практики, тишина. Те не просто успокояват съзнанието, но и създават нов вътрешен модел на преживяване. Когато човек изпита този спокоен, ясен начин на присъствие, той разбира, че е възможно и друго - не просто оцеляване, а живот с вътрешен център.
Съществуват ли универсални техники за връщането в този вътрешен център и спокойствие?
Да, дишането е такъв инструмент. То е най-пряката връзка с нервната система. Препоръчвам една конкретна техника, предложена от д-р Андрю Уейл, бащата на интегративната медицина в САЩ. Вдишваме бавно през носа, започвайки от диафрагмата, като си представяме, че събираме съзнанието си в "третото око" - центъра между веждите. След това издишваме през устата, оформена като буквата "О", с чуваем звук, сякаш издухваме всичко ненужно. Издишването трябва да е по-дълго от вдишването. Десет такива цикъла всяка сутрин, последвани от една минута тишина, могат да променят целия ви ден.
Как родителите могат да възпитат устойчивост у децата си?
Ако родителят е напрегнат, разсеян и невротизиран, той лесно ще започне да крещи или просто няма да присъства пълноценно във времето с децата си. А те го усещат интуитивно, имат изключителни "антени", особено до петата година. Първата стъпка към пълноценно родителство е пълноценното присъствие. Когато възрастният се свърже със себе си, той започва да присъства истински и започва да чува детето си истински. Тогава и детето усеща, че е видяно, чуто, разбрано.
Това не означава липса на авторитет, а осъзнато водене. При него авторитетът идва не от натиск, а от дълбоко слушане и откликване на нуждите на детето по структуриран, смислен начин, без да го глезим и да прекаляваме, но едновременно с това насочвайки детската му психика конструктивно.
Кой е най-важният урок, който бихте искали хората да запомнят от този разговор?
Иска ми се всеки, който гледа или чете този разговор, да осъзнае, че живеем във време на изключителни възможности! Да, обстановката е трудна, животът е стресиращ и несигурен - не подценявам това. Но за първи път в човешката история имаме толкова широк достъп до знание и ресурси за личностно и колективно развитие. Светът около нас буквално ни кани да направим скок в развитието си - да преосмислим всичко, което ни е дърпало назад: травмите, моделите, ограничаващите вярвания, които сме носили от детството си.
Това е време на събуждане, а най-хубавото е, че никога не е късно. В практиката си съм работила с хора на по 65-70 години. Чак когато се освободят от професионалните си роли и задачи, започват да усещат колко тревога имат и са я носили години наред. Но дори тогава е възможно преобръщане, ако има готовност за осъзнаване и нов избор.
Ако темата за стреса и регулирането му те интересува, виж в пълния разговор с доц. д-р Мустакова в Уменията на 21-ви век" на Lidl България тук.
За видеокаста "Уменията на 21-век"
Образователният видеокаст "Уменията на 21-ви век" е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl. Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са двама експерти от HR екипа на Lidl - Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори със специалисти в различни области те обсъждат актуални теми като медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други.
За госта:
Доц. д-р Елена Мустакова е клиничен психолог, психотерапевт и изследовател с международно признание. Тя е експерт в областта на психичното здраве, социалната трансформация и устойчивото развитие. Автор е на множество научни публикации и книги, посветени на връзката между личностното благополучие и колективната отговорност. Нейните трудове са сравнявани с тези на Маслоу.
