Италия не успя да се класира за световно първенство за втори път в историята си (за трети, ако броим отказа да участват на първия мондиал в Уругвай през 1930 г.).
„Адзурите“ отпаднаха след общ резултат 0:1 срещу Швеция на баражите и ще прупуснат голям форум за първи път от 60 години насам.
Какво се случи на Мондиал 1958 – последното голямо първенство, което мина без участието на Италия? По ирония на съдбата, то се провежда в Швеция.
Форумът ще остане в историята като първенството, на което великият Пеле се представи на света. Бразилия излиза като първи отбор от група А след победи с 3:0 над Австрия и 2:0 над СССР и равенство 0:0 с Англия.
Сборная заема второто място, благодарение на равенство 2:2 с „трите лъва“, които месеци преди първенството на света са осакатени от трагедията в Мюнхен, и победа с 2:0 над Австрия, като трябва да минат и през плейоф, в който побеждават Англия с 1:0, след като двата отбора имат еднакви показатели след изиграването на мачовете от груповата фаза.
Домакинът Швеция е един от големите фаворити. Начело на тима е англичанинът Джордж Рейнър и шведите също не допускат поражение и след 3:0 срещу Мексико, 2:1 над Унгария и 0:0 с Уелст излизат първи от своята група. След това помитат по пътя си СССР (2:0) и действащия световен шампион Западна Германия (3:1), за да достигнат до финала.
Там обаче ги чака отборът на Бразилия. Страната, в която за всички футболът е религия, още помни загубения финал от Угурвай на „Маракана“ осем години по-рано и отпадането на 1/4-финалите от великия отбор на Унгария с Ференц Пушкак през 1954-та.
В редиците на „селесао“ са младите Пеле и Гаринча. Преди да стане известен на всички като Краля на футбола, Пеле има тежката задача да се докаже не само пред съотборниците си и треньора, но и пред цялата нация, която не изпраща любимците си за Швеция с особени надежди, имайки предвид предишните два мондиала.
След излизането от групата обаче и надеждата се връща. Пеле дебютира с националната фланелка при победата с 2:0 над СССР в груповата фаза, за която и двата гола отбелязва Вава. Само четири дни по-късно, 126 дни преди 18-ия си рожден ден, Пеле носи победата с 1:0 над Уелс на четвъртфиналите и се превръща в най-младия голмайстор в историята на световните първенства – рекорд, който е неподобрен и до момента.
Пеле вкарва хеттрик на полуфинала срещу Франция, а по един добавят Вава и Диди за разгрома с 5:2. Всички отново започват да се страхуват от „кариоките“, а популярността на Пеле му расте главоломно, а името се носи от уста на уста в цяла Бразилия.
Идва време за финала. Двата отбора излизат пред препълнените с почти 50 000 зрители трибуни на националния стадион в Солна.
Нилс Лидхолм пуска първа кръв още в четвъртата минута и праща феновете в делириум. Два гола на Вава обаче свалят както привържениците на стадиона, така и шведския отбор на земята.
След почивката Бразилия продължава наказателната акция. Пеле и Марио Сагало правят резултата 4:1. Агне Симонсон връща едно попадение за домакините в 80-ата, но в заключителните секунди на редовното време Пеле вкарва втория си гол в мача и общо шестия си на турнира за второ поредно 5:2, а Бразилия се окачва с първото си от общо петте злата от световни футболни финали.
„Световното първенство през 1958 г. бе моментът, в който започна всичко за мен. Бях на първите страници на вестниците и списанията по целия свят. „Paris Match” написа история за мен веднага след победата, съобщавайки, че се е родила нова звезда. Малко по-късно започнаха да ме наричат Крал Пеле. А още по-късно и просто Краля“, коментира своя и подвига на Бразилия от 1958-а Пеле.
Ако си падате фаталисти, то може да се надявате на нов трофей за Бразилия - 60 години след първата и след последното отсъствие на Италия от световни футболни финали.
