За Виктор Блинов се говори като за явление в спорта дори и повече от половин век след смъртта му. И той все още е смятан за един от най-талантливите защитници в историята на съветския хокей.
На 16-годишна възраст дебютира за Спартак Омск, а две години по-късно получава титлата майстор на спорта на СССР. Премества се в Москва и става доминиращ играч в защитата на столичния Спартак. През 1968 г. вдига олимпийската титла, но угасва преди да навърши 23 заради зависимостта си към алкохола.
Роден в годината на Великата победа (1945), Блинов започва да тренира хокей от съвсем малък. Близо до къщата, в която живее семейството му, е леденият дворец в града, и треньорите бързо забелязват невероятните му качества. Мълвата за него достига до Москва и е привлечен в гранда Спартак от треньора Всеволод Бобров.
Виктор бързо свиква в новия отбор и в дебютния си сезон 1964/65 защитникът изиграва 28 мача, в които отбеляза пет гола. Повече от него (11) сред бранителите вкарва само Алексей Макаров. Но по-важното е, че 18-годишният Блинов бързо се налага в сърцето на един от най-силните клубове в СССР. И това е напълно обяснимо - в играта му няма слаби звена, а ударът му стряска вратарите със силата си. Буквално. В онези години екипировката не е като днешната и всяко попадане на шайбата в по-лошо защитено място причинява болезнени натъртвания.
"Най-неприятното нещо, което съм преживявал в хокея, бяха тренировките на Спартак, на които Блинов тренираше ударите си - спомня си бившият вратар на "червено-белите" Виктор Сингер. - Понякога виех от болка след шайбите му, които можеха да пробият и каска."
Кариерата на Блинов приключва рано, но защитникът успява да остави дълбока следа в съветския хокей.
До 22-годишна възраст Виктор събира златни медали от световно първенство и олимпиада и става шампион на Съюза със Спартак Москва. През "златния" за тима сезон 1966/67 той отбелязва невероятните за защитник 17 гола.
Конкуренцията в Сборная обаче е жестока и първоначално не играе много във важните мачове. Преди Игрите през 1968 г. в Гренобъл обаче Анатолий Тарасов решава да му даде повече шансове и това се оказва брилянтно решение.
Блинов прави страхотен турнир и записва четири шайби и две асистенции. След края на олимпиадата, на която СССР триумфира със златото, той е избран в символичния идеален отбор.
За какво повече може да мечтае един атлет на 22?
За съжаление, златото в Гренобъл се оказва и последният връх в неговата кратка хокейна кариера.
"Националният отбор зацикли, а на Витя не му се получаваше, защото не пиеше - спомня си Николай Карпов, един от треньорите на Спартак. - Селекционерът Тарасов всеки ден му говореше за "силата на волята". Но в навечерието на мача с шведите той не издържа и тайно от Тарас опъна литър коняк. Не остави нито капка! На следващия ден вкара гол и направи две асистенции за победата с 3:2. А на разбора Тарасов каза: "Ето, Витя. Спазваш режима и играта ти е съвсем различна!"
Блинов се опитва да пребори алкохолните демони, но не успява. Вече е твърде закъсал, въпреки че едва е прехвърлил 20-те.
Започва да пие и да пуши още в ранните класове в училище, а известният съветски треньор Леонид Киселев много години по-късно разказва интересни подробности за своя земляк:
"Той имаше някакъв имунитет към алкохола. Не знам как се нарича в медицината, но ще ви го обясня така: Ако за обикновен човек е достатъчно да изпие, да речем, 100-150 грама, за да усети признаци на опиянение, то на Блинов му трябваше половин литър за същото. Алкохолът в тялото му не се усвояваше веднага и в компания той винаги оставаше трезвен, ако пиеше наравно с останалите. Но не го правеше така и искаше да е част от купона. Затова пиеше в слонски дози. Той беше пристрастен към чашката още от дете. Баща му работеше като обущар близо до стадион "Динамо". И всеки ден той даваше на сина си първите спечелени рубли да иде и да купи бутилка водка. Така започна всичко."
Блинов едва не губи живота си още като дете.
Родителите му са скрили цигарите някъде нависоко, той се качва да ги търси, но пада и удря зверски главата си в шевната машина. Бърза помощ идва навреме и лекарите спасяват момчето, правейки му успешна краниотомия. До края на живота си Блинов играе с каска, която не сваля нито за миг дори и на тренировките.
Проблемите му със сърцето вероятно са щели да бъдат забелязани, но през лятото на 1968 г., след завръщането си от почивка, Виктор пропуска пълните медицински прегледи. А ЕКГ-то почти сигурно е щяло да покаже данни за прекарания инфаркт на крак...
По-късно след продължителните запои той видимо не изглежда добре, но не се вслушва в съветите на близките си да отиде на лекар.
На 9 юли 1968 г. хокеистите на Спартак провеждат тренировка с тежести, след което играят баскетбол. По време на двустранната игра Блинов рухва на земята в безсъзнание. Нов инфаркт! А пристигналият на място медицински екип не успява да го спаси.
"Как стана ли? - разказва Николай Карпов. - Юли, 1968-а. Играчите току-що се бяха върнали от почивка. А мен спешно ме дръпнаха нещо по работа. Извиках няколко от момчетата и им казвам: "Не позволявайте на Блинов да ходи никъде. Особено в бара." И също така предупредих лекаря да не го пуска да тренира, докато не премине медицинския преглед.
Но Виктор пиеше ужасно много. Невъзможно е да си представите. Изливаше алкохола директно в гърлото си.
В хладилника му у тях никога нямаше нищо друго освен няколко бутилки ледена водка. Докторът обаче ме подведе. Той беше военен, а преди това беше свикнал в ЦСКА да си клати краката и нищо да не направи. Пишеше някакви бележки и направления: "Отиди тук, отиди там." Но не става така с хокеисти. Момчетата трябваше да се водят за ръка. Разказаха ми какво се е случило на тренировката. Блинов искал да подаде топката, но паднал и повече не станал."
Такъв е трагичният край на младия талант.
А какво ли още щеше да постигне хокеистът, ако се беше преборил със зависимостта си - само можем да гадаем.
Днес в памет на олимпийския шампион от Омск хокейната зала в града носи неговото име.
