Обикновено бедните бразилски момчета имат мечта да станат професионални футболисти и да купят нови къщи на майките си. Когато става дума за едно македонско албанче, емигрирало със семейството си на тригодишна възраст, случаят е тотално различен.
Адмир Мехмеди се ражда в Гостивар през 1991-ва, но през 1993-та заедно с майка си и брат си се местят в Швейцария, където баща му вече е създал условия за по-добър живот.
"Баща ми беше управител в една дърводобивна фирма и отговаряше за 300 души - разказва Мехмеди. - Но явно е виждал по-добра перспектива за семейството, затова тръгна сам за Швейцария. Там първо работел в конюшня, след това като мияч на чинии, след това като пицар.
Живеехме в апартамент около 60 кв. м. Не бяхме бедни, всяка вечер имахме храна на трапезата. Но в сравнение с останалите от обкръжението ни нямахме много възможности. Никога не съм имал джобни пари. Ако баща ми получеше два франка бакшиш, купуваше банани или ябълки за вкъщи."
Адмир се влюбва във футбола от дете.
Първо рита само в междучасията със съучениците си. След това започва да ходи по веднъж седмично в тима на Белинзона. Всяка сряда клубът разрешава на деца да тренират безплатно и Мехмеди е там. Годишната такса от 100 франка за пълноценните занимания с клуба не се харесва на бащата на Адмир и той отказва да го запише.
"Брат ми фалшифицира подписа на баща ми и все пак започнах - добавя наскоро прекратилият кариерата си футболист. - В един момент вкъщи пристигна фактурата за 100 франка и баща ми не беше никак щастлив. Докато станах на 15, той се противеше да ставам футболист. Искаше да си имам професия. Самият аз бях наясно, че една контузия слага край на всичките ми мечти. А и тогава изобщо не предполагах, че ще мога да играя 10 сезона в Бундеслигата. Обикновено играчи с толкова години в първенството на Швейцария не можеха да подсигурят живота си. Някои от бившите ми съотборници във ФК Цюрих си ходят на работа и до днес."
Мехмеди все пак завършва средното си образование с профил търговия, но футболът вече е неизменна част от живота му.
И след четири сезона в Цюрих заминава за Динамо Киев, където за шест месеца се засича с идола от детството си Андрий Шевченко.
"В Киев се запознах с нова култура. Но на такова място се учиш още повече да цениш това, което имаш вкъщи. Особено в Швейцария, където всичко е подредено като по конец. В Киев имах специално назначен човек, който се грижеше за всичко покрай мен. Но езиковата бариера в отбора си беше от значение, единствено треньорът Серхий Ребров говореше английски."
В Украйна Мехмеди често е резерва и не се чувства щастлив, затова бива преотстъпен на Фрайбург, а в Бундеслигата началото не е лесно. Още в първия си мач получава червен картон, след това изиграва няколко слаби срещи, но треньорът Кристиан Щрайх проявява търпение.
"Бях под огромно напрежение, ако не се получат нещата. Какви бяха вариантите, ако се проваля? Киев? Швейцария? Доста тимове щяха да се колебаят за привличането ми - разсъждава той. - Ако Щрайх и екипът му не бяха повярвали в мен, нещата с моята кариера щяха да преминат в съвсем друга посока."
Още в първия си сезон Мехмеди се отблагодарява с 12 гола в 32 мача, а Фрайбург плаща 6 млн. евро за услугите му.
За съжаление тимът изпада в следващия сезон и той преминава в Леверкузен, където изкарва три сезона. Престоят му в Бундеслигата приключва с четири години във Волфсбург.
Върхът в кариерата му са 76-те мача за националния отбор на Швейцария. Бележи дебютното си попадение в мач срещу Германия, спечелен с 5:3 от "кръстоносците" - първи успех за страната над Бундестима от 1956-а. През 2014 г. се разписва и на световното първенство в Бразилия при победата над Еквадор с 2:1 в груповата фаза. А след отпадането на четвъртфиналите на Евро 2020 обявява официалното си оттегляне от националния отбор.
Но освен че сбъдва своите мечти, Мехмеди го прави и за семейство в село недалеч от Гостивар. Когато е на осем, той и родителите му гостуват на позната покрай сватба, на която са поканени.
"Жилището приличаше на авариен подслон. Беше екстремна бедност. Такова нещо не бях виждал в Швейцария - шокиран тогава е Адмир. - Когато попитах майка ми защо домът изглежда така, тя ми отговори, че семейството не може да си позволи нищо повече. Тогава обещах да им построя къща, когато стана професионален футболист."
И това се случва. Строителните дейности са надзиравани лично от бащата на Мехмеди. А успешният футболист вече мечтае и за добра треньорска кариера.
