Може би всеки български футболен фен си има любим пропуск на Христо Йовов - дали с фланелката на Левски, или с тази на националния отбор, който винаги ще помни. Бившият халф, известен и с прозвището Бижутера, по-скоро ще остане в родния фолклор с кошмарните си отигравания пред противниковата врата, отколкото с ювелирните си изпълнения, както се изразяваха коментаторите по БНТ едно време.
Йовов е един, но във всяка страна си имат по един подобен пример за футболист, при споменаването на името на когото всички веднага се сещат за някакъв колосален пропуск.
В Германия неговото име е Франк Мил, а датата, за която всички се сещат, когато се заговори за него, е 9 август 1986 г. - денят, известен като деня на най-големия пропуск в историята на немския футбол.
Всичко се развива в първия мач на Мил с екипа на Борусия Дортмунд, и то срещу хегемона Байерн Мюнхен. Точно преди края на първото полувреме нападателят е изведен сам срещу вратаря на баварците. Мил заобикаля стража и си отваря напълно празна вратата. Вместо да прати топката в мрежата обаче, Мил бърка крачките, кълбото се оплита в краката му, нападателят все пак успява да стреля, но ударът му среща страничната греда.
"Пропускът на века" тръбят медиите в Германия, а името на Мил вече се отъждествява с този пропуск. Дори днес, 36 години по-късно, когато някой играч изпусне стопроцентов гол, коментаторите казват, че е направил "мил", след което се връщат към ситуацията от 1986-а и накратко я разказват за по-младите зрители.
Мил, който вече е на 63, продължава да живее със спомена за кошмарния си пропуск, тъй като той му бива припомнян почти на ежедневна база. Но вече приема случката доста по-леко отпреди.
"Преди няколко години с моя стар приятел Матиас Хергет - бивш защитник на Западна Германия, отидохме в една месарница - разказва Мил пред BBC. - Докато опаковаше надениците, бабата зад касата ме видя и се стресна: "О! Ти удари гредата!"
Опитвам се да не обръщам внимание на хората, които искат да ме дразнят, крещейки името ми по улиците. След всичките тези години и аз вече мога да се присмивам на себе си.
Беше истинска лудница. Исках да унижа играчите на Байерн и да вляза с топката във вратата. Но избягах пред нея и изгубих контрол. Тя се спря между краката ми, след което се случи онова..."
През 80-те няма социални мрежи, нито пък интернет, но пропускът на Мил става вайръл по телевизиите в цял свят и веднага влиза във фенския фолклор.
Онзи двубой завършва при равенство 2:2, а Мил се реваншира донякъде за пропуска си, давайки асистенция за изравнителния гол на Борусия.
Няколко месеца след инцидента Мил гостува на свой приятел в Сан Франциско. По онова време футболът не е особено популярен спорт в САЩ, но германецът разбира, че с пропуска си е помогнал за популяризирането му, след като го "хваща" по телевизията.
"Първо видях как един баскетболист чупи коша при опит за забивка. Засмях се и започнах да ям бургера си. Точно в този момент показаха и мен на екрана как нацелвам гредата в Мюнхен."
Както в случая с Ицо Йовов, и кариерата на Мил далеч не се изчерпва с този му пропуск. Германецът наследява липсата на страх от баща си Боби, който работи като дилър на обзавеждане и инструменти втора ръка. Често играе без кори и безцеремонно "краде" топки от вратарите - нещо, което от години вече е забранено.
Играе в Бундеслигата в продължение на 15 години, носейки екипите на Борусия Мьонхенгладбах, Дортмунд и Фортуна Дюселдорф. Част е от отбора на Западна Германия на Олимпиадата през 1988 г. и на Световното първенство през 1990 г., но не изиграва нито един мач на мондиала в Италия, заради което сам не се брои за световен шампион.
Въпреки че е висок само 1,75 м, отбелязва много голове с глава, а в кариерата си вкарва общо 253 попадения в 656 мача.
За най-голямо лично постижение Мил смята спечелването на Купата на Германия с Дортмунд през 1989 г. - три години след пропуска срещу Байерн. Тогава нападателят вкарва един от головете и дава още две асистенции за успеха с 4:1 над Вердер Бремен на финала.
"В продължение на години всеки петък Дортмунд тренираше на една ливада. Същото се случи и преди финала. Беше напълно различно време - разказва Мил.
През лятото поляната се ползваше и от нудисти. Трябваше да местим вратите малко по-надолу, където не беше толкова населено. Така от едната страна на поляната нудистите събираха слънчева енергия, а от другата - ние тренирахме за финала. Така да се каже, не бяхме особено концентрирани."
Мил е част от немския футбол в години, в които витаят слухове за скандални партита на играчите от националния отбор - вечери на покер, проститутки и литри алкохол. Впоследствие те се потвърждават от част от националите, които разкриват и още скандални неща от съблекалнята - немците често приемали допинг под формата на амфетаминови таблетки.
"В съблекалнята беше пълно с блистери с таблетки, всеки можеше да си вземе, колкото си поиска. Лекарите знаеха за това, треньорите също, но никой не говореше за това - разказва Мил, признавайки, че самият той също е посягал към забранените субстанции.
Вкарах два гола в онзи мач, след което нямах умора, каквото и да опитах. Същата нощ за малко да подпаля дома си, защото забравих незагасена свещ на секцията. Събудих се точно преди пламъците да се превърнат в истински пожар. Затова след това не съм докосвал онова нещо повече."
Мил взема правилното решение, когато става въпрос за допинга - нещо, което не може да се каже за онзи августовски ден през 1986-а и пропуска му, който все още се помни като "пропуска на века".
