Напишете "Паоло Негро" в търсачката на Facebook и ще намерите страницата Autogol di Paolo Negro. В превод от италиански - "Автоголът на Паоло Негро". На профилната снимка ще видите играча с емблематичната фланелка на Рома от началото на новото хилядолетие. Последната публикация е от 16 април 2014 година и гласи: "Buon compleanno bomber!", което означава "Честит рожден ден, голмайсторе!"
Страницата е била най-активна през 2009 година, а от 2013-а има постове от фенове на Лацио, които се радват на спечелената Копа Италия. Тогава "орлите" триумфираха над вечния враг Рома с гол на Сенад Лулич 20-ина минути преди края пред над 70 хил. на "Олимпико".
Съперничеството между двата гранда от Рим е пословично, а от фолклора на Дерби дела Капитале биха излезли няколко дебели тома с остроумни подигравателни песни за съперника, жестоки обиди и смъртни заплахи, които биха смразили кръвта и на палач от Средновековието.
Как обаче се случва така, че бившият играч на Лацио се превръща в огромен любимец на тифозите на Рома? Това трябва да е някаква грешка, трябва да е невъзможно!
***
Негро се ражда близо до Венеция, а в началото на кариерата си играе като нападател. Първият му треньор в Бреша решава да смени позицията му и по този начин прави най-голямата услуга на един бъдещ защитник от световна класа.
През 1990-а Негро заиграва за Болоня, но две години след това се завръща в Бреша. През 1993-та Лацио решава да го купи и той пристига във Вечния град.
По това време Паоло вече е солиден защитник, който е натрупал мачове за младежкия национален отбор на Италия до 21 години.
Периодът му в Рим като цяло е магически (с едно голямо изключение).
Той е част от състава, който през кампанията 1999/00 печели дубъл - скудетото и Купата на Италия. През 1999-а пък "орлите" завоюват КНК, а след това и Суперкупата на УЕФА.
Негро играе в най-силния тим на Лацио с играчи като Хуан Себастиан Верон, Алесандро Неста, Павел Недвед, Деян Станкович, Роберто Манчини и останалите велики лациали.
Негро обожава Лацио, защото пристига в отбора доста млад, и истински заобичва клуба. Това си личи и в играта му. Той е от играчите, от които всеки шампионски отбор се нуждае. Може и да не е на първа страница на "La Gazzetta dello Sport" в понеделник сутрин, докато хората си пият кафето, но феновете знаят, че в отбора си има неуморна машина.
През 2000 година еуфорията в Лацио е голяма заради титлата, но на отбора му предстои нова тежка кампания. Нали знаете английския лаф, който важи и за останалите големи първенства (не говорим за Ювентус през изминалите 11-12 години) - титла по-лесно се печели, отколкото се защитава. Но Лацио притежава класата да дублира скудетото.
Сезонът започва малко по-късно заради Европейското първенство, квалификациите за мондиала и олимпийските игри в Сидни. Още в началото обаче е кристално ясно, че шампионската титла е твърде вероятно да остане във Вечния град. Но този път да се оцвети в императорско червено.
Рома разполага с Валтер Самуел, Емерсон, Монтела, Томази, Кандела, Кафу, Батистута и Делвекио, които заедно с Тоти правят "вълците" освирепели.
На 17 декември идва Дерби дела Капитале. Удря часът на истината!
Стадио "Олимпико" се пръска по шевовете, а мачът е жесток. Буквално и преносно. В 70-ата минута Кафу центрира остро от десния фланг, Кристиано Дзанети прави страхотен спринт и стреля с глава, вратарят Анджело Перуци успява да бутне топката по посока на Неста, Алесандро се опитва да я изчисти, но от половин метър я праща остро към застаналия до него Негро, който си вкарва автогол.
Бранителят няма какво да направи, защото не разполага с време да отмести тялото си. Но точно с този автогол се превръща в легендарна фигура за тифозите на "джалоросите".
Още в онзи момент Паоло осъзнава, че ще бъде подиграван години напред, но не знае, че след последния съдийски сигнал за него ще се отворят дверите на ада. Просто друг гол не пада и Рома печели големия мач с 1:0.
Така от 17 декември 2000 година нататък почти на всяко дерби между Рома и Лацио в "Курва суд" можете да видите подигравателни банери към Негро. Любов от омраза!
Изминаха повече от две десетилетия, но тифозите на Рома не се отказват да го "обичат". Тормозят Негро, който често е принуден да си сменя телефонния номер, защото стане ли достояние на "джалоросите", не пропускат да му честитят рождения ден, а често му звънят и просто да го попитат как е. Някои не се церемонят да се правят на възпитани, а директно си му казват, че е любмият им неудачник.
През 2005-а Паоло се мести в Сиена - смазан, объркан, със самочувствие под нулата. А през 2007-а слага край на кариерата си. Три години след това решава да се завърне във футбола, но уменията му вече стигат само за това да е в седма дивизия. После започва треньорската му кариера.
Представате си да води мач срещу Рома и да слуша как се пее възторжено "Неста, внимавай с Негро!".
Но така е във футбола. Нищо не се забравя. Една сметка може да се плати и хиляда пъти. Не е като в ресторанта - пито-платено.
Като споменахме "ресторант", тифозите на Рома обичат да седнат на по бира на 16 април и да вдигнат тост за Паоло Негро. А на петата-шестата могат и да му звъннат, ако му имат телефона. Все пак е човекът, от когото започна историческият поход към триумфа в Серия "А", празнува рожден ден.
Въпросното дерби беше още в 11-ия кръг, но сякаш денят се познаваше от сутринта. Да биеш врага - действащ шампион - с автогол и да не станеш шампион...? В "Курва суд" не са гледали този филм.
