Матиас Алмейда беше собственост на Интер, но не играеше. Просто нямаше как - възстановяваше се след счупване на подбедрицата. През 2003-та аржентинецът се прибра у дома, за да отпразнува 30-ата си годишнина. Баща му реши купонът да е край игрището на аматьорския Сементо, където беше треньор, и където Матиас играеше до 15-годишна възраст.
Събраха се множество стари приятели и роднини. Докато барбекютата пушеха, се разказваха забавни истории от миналото, а на всеки няколко минути чашата на футболиста се пълнеше с евтино вино от картонена кутия. Алмейда се чувстваше добре. Напук на проклетата контузия и усещането, че кариерата му е към края си. Наслаждаваше се на мига въпреки все още човъркащото го отвътре чувство заради откраднатата му в Парма луксозна кола и факта, че е на антидепресанти, и изобщо не трябва да пие...
Припадна в 4 сутринта, но след само 3 часа и половина отново беше на крака. Взе санбернара и реши да направи крос. Тичаше обаче само кучето, а той се влачеше безпомощно след него. Когато се прибра вкъщи, се олюля и повърна. Имаше нужда от лекар, но някой познат, тъй като да отиде на преглед в това състояние по каналния ред, означаваше сензацията да достигне до пресата, а така и до клуба му. А това бе равносилно на солена глоба. Но познатият доктор, на когото звъннаха близките му, беше извън града. Зачакаха, а през това време Алмейда изпадна в алкохолна кома. След шест часа се събуди и видя жена си, родителите си и сестрите си до леглото. Едва разтваряйки устните си, прошепна: "Моля ви, не ме оставяйте!".
Матиас напусна дома на 15, за да се отърве от мизерията. Домакинството се простираше на 32 квадратни метра, а най-ценното нещо в жилището беше черно-белият телевизор. Момчето събираше метал за скрап, празни бутилки и хартия, а с парите пътуваше с приятели за участие във футболни турнири в региона.
Чрез общ познат баща му се свърза с треньора в школата на Ривър Плейт Федерико Вайро и му уреди проби. Не го харесаха, но поне взе автографи от вратаря Гойкочеа и халфа Борели. В онези години Ривър пробваха по около 10 хил. деца годишно, а на "връзкаря" Матиас му беше позволено да се явява на кастингите отново и отново. На десетото посещение Вайро изсумтява: "Добре, ще те вземем, но в общежитието ни няма места."
Семейството му го настанява в мизерен хотел, в който нощите са кошмар. Алмейда мечтае да стане футболист, но на 15 все още не е готов да се изправи сам-самичък срещу живота.
Но стиска зъби и се бори, а стоицизмът му се отплаща и през 1991 г. го взимат да тренира с мъжете.
"Колко тежиш?", пита го треньорът Пасарела. "64 килограма", отговаря момчето.
Най-после го настаняват в общежитието, в което "попада на хора и става човек". Нощем бяга със съотборници, обикалят заведения и се срещат с момичета. Но в навечерието на дерби с Бока Хуниорс в юношеската лига се натъква в един от баровете на треньора. Наставникът само го изглежда заплашително, без да му казва нищо. "Това беше, приключих. Утре съм аут", мисли си младият играч. На следващия ден обаче е титуляр. "Спокойно, малкият! И аз съм бил на 18", казва му Алехандро Сабела. Да, същият този Сабела, който 23 години по-късно ще изведе Аржентина до финала на световното в Бразилия през 2014-а.
Алмейда бързо дебютира за мъжете на Ривър, но представянето му е на приливи и отливи. За две години след дебюта си записва само шест мача. През 1994 г. получава два червени картона за четири дни, а на следващата година пропуска дузпа на полуфиналите за Копа Либертадорес. През 1996-а обаче помага за шампионската титла на Ривър в първенството и е взет в националния отбор на Аржентина за Олимпийските игри.
В Атланта "гаучосите" губят на финала от Нигерия, но Матиас се представя изумително и след турнира за него постъпват 11 оферти от Европа. Мениджър му става Маркос Франки, чийто единствен клиент преди това е... Диего Марадона. "Барселона иска Алмейда, а Реал Мадрид предлага за него Фернандо Редондо, който купиха за 18 милиона долара", гордо обявява агентът. Новоизлюпената звезда обаче не се интересува много-много от испанските грандове и вбесява Франки с думите: "Ще играя още три години и се отказвам от футбола."
"Слушай ме, отворко, търся ти най-доброто място, а ти ми се лигавиш. Утре хората на Реал Мадрид пристигат в Буенос Айрес", казва мениджърът. "Никакъв Реал, дадох дума на президента на Севиля", отговаря футболистът.
Испанците плащат 9 милиона долара, а Матиас пристига с частния самолет на президента на клуба. Посрещат го 12 хиляди фенове на "Санчес Писхуан" и еуфорията е голяма.
Алмейда става най-добре платеният играч на севилци, но нещата не потръгват добре и отборът записва три поражения в първите си четири двубоя. Феновете и съотборниците се настройват срещу аржентинеца, от когото се очаква много повече. До края на кампанията нещата не се променят и андалусийци изпадат. Реал Мадрид пък става шампион.
По време на лагер на националния отбор, около два месеца преди края на Ла Лига, Матиас споделя за проблемите си със защитника на Лацио Хосе Чамот, който се наема да му помогне. "Трябва да го вземем, добър е", казва той пред хора от ръководството на "орлите". Италианците идват да го гледат в мач с Барселона, в който трябва да спира набезите на Роналдо-Феномена, най-добрия в света. Изгонват го в 16-ата минута.
Но въпреки това три месеца по-късно пристига на базата на лациалите във Формело. Всички са изтупани като манекени, а той прилича на индиански вожд. "Срам ме е само като те погледна", казва му Чамот.
След дълги увещания Алмейда се съгласява на нови обувки, панталон и риза. По-късно той ще бъде избран за чужденец №1 на Серия "А", ще се превърне в полубожество за тифозите на Лацио, които ще му посветят банера Undici Almeyda (11 Алмейди), дъщерята на Марадона Далма ще поиска фланелката му, ще вдигне КНК, Суперкупата на УЕФА и скудетото.
Шампионският за "орлите" сезон 1999/00 започва с мач за Суперкупата на Европа с победителя в Шампионската лига Манчестър Юнайтед.
По време на тренировка два дни преди битката с тима на сър Алекс на Алмейда му е сервирано, че няма да играе в големия двубой. Директно къса фланелката си и си тръгва от базата с мръсна газ. "Протестът ми беше като на Джон Ленън и Йоко Оно срещу войната във Виетнам", обяснява аржентинецът.
Малко по-късно в дома му като парламентьори пристигат спортният директор на Лацио Нело Говернато и Масимо Краньоти, синът на собственика Серджо. "Продавайте ме, не искам да играя повече тук!", възмущава се Алмейда, който е убеден да се срещне с треньора Свен-Йоран Ериксон и да поговорят на четири очи. "Правете каквото искате с мен след това, но ми дайте шанс да спечеля Суперкупата", казва Матиас. "Добре. Но трябва да се промениш, ако искаш да останеш в отбора", отговаря му шведът. С помощта на индианския си вожд Лацио печели трофея, а през пролетта на 2000 г. "орлите" триумфирът със скудетото, но Алмейда и Консенсао поемат към Парма като част от сделката по привличането на Ернан Креспо в Рим.
За две години на "Енио Тардини" Матиас играе под ръководството на петима треньори. В един момент кризата при "пармалатите" се задълбочава, а тифозите се наострят срещу аржентинеца. След поредната загуба тарторите на агитката го причакват и го карат да се извини, че ги е наругал по време на мача. След няколко дни отваря гаража си и установява, че колата му е открадната. Повтаря се случилото се със Саво Милошевич няколко месеца по-рано, но за разлика от сърбина, който се прощава с два мерцедеса, феновете-бандити поне не опират пистолет в спепоочието му.
Матиас започва новия сезон в Интер, но и там - несгоди.
Чупи лошо крака си и сяда в инвалидна количка, а после дълго се влачи с патерици. Изпада в тежка депресия, която се опитва да удави в алкохол.
Стига се до алкохолната кома, след която от Интер му препоръчват да се завърне трайно в родината си. Алмейда има предложение от Индепендиенте, но от службите го предупреждават, че са получили сигнали, че може да бъде отвлечен член на неговото семейство за откуп. Футболистът взима родителите си в Италия и подписва с Бреша, където е близкият му приятел Даниел Адани.
Първите три мача обаче са катастрофа - нула точки и 1:9 голова разлика. На една от тренировките нахлуват хулигани с маски и бейзболни бухалки: "Алмейда, какво, по дяволите, правиш тук? Защо не играеш както преди?, крещят те.
"Мълчи! Моля те, мълчи! Да не си си отворил устата - прошепва му Адани. - Ще ни претрепят като кучета. Мъртви сме, разбираш ли - мъртви сме!"
Матиас иска среща с ръководството и им казва, че напуска: "Аз съм на 33 години и знам, че портите на клубната база не се отварят сами."
Годината е 2005-а и по всичко личи, че кариерата на Плешивия (El Pelado), както го наричат още от тийнейджър, въпреки че почти през целия си живот е с дълга коса, е приключила. Пробва да си уреди трансфер в Англия, но безуспешно. Стига и до Норвегия, след което изиграва няколко мача за аматьорския Феникс. Нищо и половина.
Но на 30 август 2009 г. се случва немислимото. В 88-ата минута дикторът на "Ел Монументал" съобщава, че Диего Буонаноте ще бъде заменен от... Алмейда. Почти пет години след като е напуснал големия футбол, преживял алкохолизъм, депресия и паник атаки, Матиас отново е в Ривър. През лятото на 2011-а прекратява кариерата си, след като грандът от столицата изпада от елита за първи път в историята си. Но само месец по-късно е назначен за треньор. Работи година и половина и връща отбора в първия ешелон. След това става шампион с Банфийлд и постига успехи с мексиканския Гуадалахара. В момента е начело на американския Сан Хосе Ърткуейкс.
Но не е забравен и в Европа. Особено в Лацио, където тифозите искаха отбор от 11 Алмейди.
