След отпадането на Испания от Мондиал 2022 след загубата от Мароко с дузпи почти сигурно Луис Енрике ще има достатъчно време да се отдаде на хобитата си. А те са много.
Според информациите на Пиренеите 52-годишният специалист ще напусне поста си като селекционер на "ла фурия" след Световното в Катар, което приключи преждевременно за Испания. Страната изхвърча от мондиал на осминафиналите за втори пореден път и за втори пореден път след дузпи, след като направи същото и през 2018-а срещу домакина Русия.
Очаква се Енрике, който е начело на Испания от 2018-а, да си вземе заслужена почивка, която обаче не означава, че ще се излежава на дивана пред телевизора. Точно обратното.
Още след като приключи състезателната си кариера, Енрике показа, че бездействието не е за него. Докато някои футболисти се отпускат след окачването на бутонките, бившият футболист на Барселона и Реал Мадрид избра непрестанно да предизвиква себе си и тялото си.
След като сложи край на кариерата си през 2004-та, Луис Енрике взе семейството си и заедно се преместиха да живеят в Австралия за период от шест месеца. Установиха се в Байрон Бей, на югоизточното крайбрежие. Заливът Байрон е любима дестинация не само на сърфисти заради поривите на вълните, но и на катерачи. Самият Енрике също не планираше да се излежава на плажа.
Бившият футболист се запали по сърфа и яхваше вълна след вълна, но разви птеригиум - заболяване на роговицата, което води до сериозен дискомфорт при ярко слънце. За щастие, ако болестта не се влошава, най-страшното, до което води, е нуждата от слънчеви очила. Затова и Енрике почти винаги е със стилни очила по време на тренировките преди на Барселона и сега на Испания.
След като се завърна от Австралия, Луис открива новата си страст - бягането. Дотолкова се запалва, че започва да работи с треньор и да се готви за маратон.
"След 45 минути краката ми се подуха, защото бях свикнал на различно темпо във футбола - обяснява Енрике за усещането при първото му дълго бягане. - Във футбола спринтираш 50 метра, после спираш, след това тръгваш за още 10 м и пак спираш. Свикнал съм с това, така мога да бягам цял ден. Но в маратона трябва да бягаш дълго време с едно и също темпо."
Треньорът му Виктор Гонсало казва за него: "Луис Енрике беше милионер, който знаеше какво иска да направи. Футболната му кариера бе приключила, но той продължаваше да мисли като голям спортист. Не знаеше как да живее без спорта. Луис ми каза, че иска да избяга маратон за под три часа. Помоли ме за помощ и още от първия ден бях впечатлен от волята му."
Дебютният маратон за Енрике е през 2005-а в Ню Йорк - един от шестте най-масови и престижни маратона в света. Испанецът обаче не успява да постигне целта си и завършва с време от 3:14:09 ч. Година по-късно е в доста по-добра форма и в Амстердам финишира за 3:00:19 ч.
Най-накрая, през 2007 г. във Флоренция Енрике постига целта си и бяга 42-та километра за 2:58:08 ч. Времето му го превърна във втория най-бърз бивш футболист в подобни състезания, след Алексей Смертин, който през 2020-а бяга маратона в Казан за 2:48:17 ч. Но това е само началото.
Също през 2007-а Енрике участва в състезанието IRONMAN във Франкфурт. Това е убийствен триатлон за "мъже, изковани от желязо". Трите етапа на състезанието включват 3.86 км плуване, 180 км колоездене и маратон (42 км). Енрике не само финишира, но и го прави с впечатляващото време от 10 часа и 19 минути.
"Колоезденето и плуването са тотално различни от бягането - обяснява Енрике. - Те са по-приятни, докато се учиш. Триатлонът изисква дълги часове тренировки, затова е толкова тежко."
През 2010-а, когато вече бе начело на втория тим на Барселона, Луис отново се пробва на "железния" триатлон, но този път в Ница. Времето му не бе толкова впечатляващо, колкото три години по-рано - 12 часа и 28 минути, което само по себе си доказа думите му, че подобни изпитания изискват да им се посветиш изцяло.
От участията в триатлона Енрике се влюбва в колоезденето. Треньорът започва да участва в различни колоездачни състезания, като "Quebrantahuesos" (200-километрово планинско трасе в Испания), "Irati Xtrem" (80 км офроуд) и "Cape Epic" (неколкодневно състезание в Южна Африка).
След като напусна Барса през 2017-а, 47-годишният тогава Енрике участва в друго неколкодневно състезание, в което трябваше да преодолее дистанцията от 155 км, всички офроуд.
През 2008-а, след маратона и "железния" триатлон, Енрике се впусна в ново предизвикателство, най-сериозното подобно в живота му - 250-километров пясъчен ултрамаратон в пустинята Сахара. Дистанцията трябва да бъде преодоляна в рамките на шест дни. Състезателите тръгват сутринта, пробягват разстоянието, след което лагеруват за нощта, а на следващия ден всичко се повтаря отново.
Надпреварата се провежда всяка година на територията на Мароко от 1986 година и събира най-лудите глави в света на бягането и адреналиновите спортове. Атлетите се изправят пред огромната дистанция от 250 км, горещия пясък и поривите на пустинните ветрове. Всяка година маршрутът е тайна и става ясен в деня на старта, за да не може никой да се подготви за него.
Маратонът в Сахара е смятан за едно от най-тежките състезания в света. Бегачите носят цялата си екипировка на гърба, включително спален чувал, храна и вода. Всичко това е регулирано от организаторите на старта. Например - атлетите получават по 12 литра на старта на всеки ден, както и 120 таблетки сол, които да възстановят нивото на солта в организма, тъй като много от нея се отделя с потта.
"Бягал съм няколко маратона и съм карал на много състезания, завърших IRONMAN, но това е най-тежкото изпитание с най-трудните условия - споделя Енрике за ултрамаратона в Сахара. - Никога не съм пробвал нещо подобно, но затова ми харесва. Обичам да се предизвиквам."
Въпреки тежките условия Енрике успя да завърши състезанието с финално време от 41 часа и 14 минути.
На 52 г., Енрике все още се чувства млад и сигурно съвсем скоро ще има възможност да се пусне на още някое подобно лудо предизвикателство. Дали ще е 200 км с колело офроуд или 250 км преход през пустинята, Луис е готов за него.
