Животът ѝ е истинско приключение, но за съжаление - от кратките. Оксана Костина е една от най-талантливите гимнастички в историята на СССР и Русия, но си отива от този свят едва на 20.
Бъдещото Златно момиче се ражда в Иркутск и местните специалисти забелязват отличните ѝ данни за кариера в художествената гимнастика още в детската градина.
Тренира усърдно и няма конкуренция сред връстничките си. Бързо започва да се подготвя с момичета по-големи от нея с три-четири години.
"Сред 30-40 деца я забелязах веднага. Беше толкова крехка, с умно малко личице. Как се движеше, какво излъчване имаше... Още не можеше да прави дори мост, но се виждаше, че това момиче има огромен, огромен потенциал", спомня си известната руска треньорка Олга Буянова.
Тя започва да работи с Костина през 1983 г., а шест години по-късно, когато Оксана е на 17, печели бронз в многобоя от държавния шампионат на СССР.
Сензационният медал е последван от злато на световното първенство, спечелено в отборния турнир заедно с Александра Тимошенко и Оксана Скалдина.
На шампионата на планетата в Сараево (1989 г.) Костина очарова съдиите и публиката с музикалност и артистичност, съчетани с отлична хореография.
Вече няма никакво съмнение, че тя ще се бори за втората квота за Олимпийските игри в Барселона (1992). Първата по това време е запазена за бронзовата медалистка от Сеул 1988 Тимошенко.
Костина и Скалдина се конкурират в продължение на три години, а в крайна сметка битката е спечелена от възпитаничката на Олга Буянова.
Но точно тогава се случва нещо непредвидено - разпадът на СССР. А окончателният състав на националния отбор за Игрите е одобрен от министрите на спорта на бившите съветски републики.
Без да им пука за резултатите от тригодишния двубой между двете гимнастички, чиновниците избират Скалдина.
"Когато казах на Оксана, тя пребледня, а лицето ѝ се промени. Беше тотално озадачена. Изглежда, че ни се случваше нещо, което не можеше да ни се случи по никакъв начин. Някаква грешка, някаква абсурдна случайност. Не можехме да повярваме. В онзи проклет ден всичките ни надежди рухнаха", спомня си Буянова.
Избухва огромен скандал, който е отразен от всички водещи медии. Но гласът остава глас в пустиня.
Сигналът до президента Борис Елцин също не върши работа и Костина тръгва за Барселона като зрител. Поканена е в каталунската столица лично от тогавашния шеф на МОК Хуан Антонио Самаранч.
В Барселона Костина получава сериозна подкрепа от прочутата Ирина Винер-Усманова, която по това време е треньорка на националния отбор на Великобритания:
"Намерих начин да я вкарвам да тренира с нас. Никой друг не пускаше Оксана в залата", спомня си тя.
Гимнастичката пропуска огромен шанс в спорта с неучастието си на Игрите, но в Барселона среща любовта на живота си в лицето на петобоеца Едуард Зеновка. Очарована е от сребърния олипийски медалист, а чувствата са взаимни.
Именно Едуард помага на Оксана да излезе от депресията и я убеждава да се върне към тренировките.
"След олимпиадата не исках да виждам никого. Бях почти сигурна, че повече не желаая да се състезавам. Цялата история ми струваше толкова много нерви. И тогава се появи човек, заради когото изведнъж поисках отново да се докажа пред всички", споделя Костина.
През същата 1992 г., на Световната купа в Брюксел, тя печели пет златни медала от пет възможни (в индивидуалния многобой и на всички уреди).
Нейният рекорд е недостижим в продължение на 17 години!
След триумфа в "златния" Брюксел Костина получава безброй комерсиални предложения за участие в реклами и шоута. Но иркутската красавица отказва всичките.
Тя мечтае единствено за семейство и кариера като треньор.
Но плановете ѝ така и не се осъществяват. На 11 февруари 1993 г., само три месеца след фурора в Белгия, Оксана Костина загива в автомобилна катастрофа.
На път за летището москвичът, управляван от Едуард Зеновка, излита в насрещното платно и се блъска челно в камион.
Петобоецът получава множество наранявания и губи бъбрек. Лекарите се борят за живота на 20-годишната гимнастичка в продължение на няколко часа, но не успяват да я спасят.
Оксана Костина е погребана в родния Иркутск. Полагат я в ковчега със сватбената рокля, която няколко месеца по-късно трябва да облече за венчавката с любимия.
