Признавам си, че доста дълго време чаках Total War: PHARAOH.
Не само защото кажи-речи вече две десетилетия следя отблизо цялата поредица Total War, но и защото ми беше любопитно да видя как българският екип на Creative Assembly Sofia ще се справят с нелеката задача да надградят след успеха на Total War Saga: TROY от 2020 г.
Още в самото начало мога да кажа, че PHARAOH си струва.
След фентъзи Warhammer серията и малко по-отдалечените от реализма Three Kingdoms и TROY, сега PHARAOH буквално ни връща към историческите корени на поредицата чрез една богата на нововъведения, адски красива и исторически достоверна стратегическа игра.
Именно "история" и "достоверност" са част от ключовите думи в случая. От CA Sofia са вложили огромни усилия, за да пресъздадат възможно най-прецизно и коректно Древен Египет от времето на Колапсът на бронзовата епоха.
Това е исторически период на тежък социален, културен и политически упадък за великите цивилизации в Източното Средиземноморие, който е съпроводен от хаос, нашествия, конфликти и войни.
И точно поради тези причини представлява идеален фон за игра като Total War.
Годината е 1200 пр. Хр. и остаряващият фараон Мернептах е притеснен за наследството на държавата си. Нетърпеливият му син Сети се готви за властта, но Рамзес и други амбициозни фигури дебнат за своя шанс.
На изток ханаанските фракции ще се възползват от всяка грешка на египтяните, докато в Анатолия последният велик владетел на Хетското царство се бори за оцеляването на империята си сред назряващия хаос.
Предстоят природни катаклизми, а на вратата вече тропат и морските народи...
Картата на кампанията на Total War: PHARAOH, в която ставаме свидетели на случващото се, е огромна и доста подробна. Обхваща териториите на съвременен Египет, Израел, Сирия, Ливан, Кипър и Турция, като се фокусира върху три основни култури - Египет, Ханаан и Хетското царство.
Те от своя страна са разделени на осем фракции, всяка от които с напълно различен стил на игра и управление.
Прави впечатление, че поне за момента липсват някои други велики цивилизации от периода като Асирия и Вавилон, но предполагам, че и те ще се появяват в някакъв бъдещ момент, след като посвикнем с наличното.
Но и наличните възможности са повече от достатъчни. Всичко във Pharaoh е доста подробно и още повече фракции и по-голяма карта само биха натежали и усложнили една игра, която изисква доста внимание към детайлите.
Неслучайно кампаниите са структурирани така, че малко по малко да вкарват играча в екшъна и да му дадат време да се ориентира в множеството механики. Усеща се наследството на TROY, но дори опитни играчи ще трябва да минат през период на адаптация.
Един от изборите, които ще трябва да направите, е дали да преследвате титлата на фараон или владетел на Хетското царство, а след това ще трябва да изберете и как да го постигнете - дали чрез сила, чрез дипломация и търговия или пък по пътя на религията.
Тези избори съответно са отражение на личния стил на игра и се допълват от персоналните характеристики на вашия лидер на фракция и богатата система на технологии (наречени кралски декрети в играта), които дават различни буустове.
Чрез Local Deities функцията управлявате почитането на богове, всеки от които осигурява бонуси за играта ви, докато Court механика ви вкарва в дворцовите интриги.
Там можете да заемете някоя влиятелна управленска позиция като например Viceroy of Kush или Grand Vizier и да градите всякакви конспирации и заговори.
Вариантите за игра наистина са много и играта дава огромна свобода на избор. Всяко действие обаче трябва да бъде внимателно планирано и съобразено със стратегията ви за развитие. Ще трябва да установите баланс между контрол и хаос заради неочаквани събития, които могат да преобърнат плановете ви с главата надолу.
Важен фактор са гражданските войни, които могат да бъдат започнати както от вас, докато се катерите нагоре, така и от други членове на фракцията.
Да стигнете до титлата на фараон не е достатъчно. Може да се окаже, че играта за вас започва едва тогава, защото задържането на върха е значително по-трудно и ще управлявате доста голяма икономика и сложна система от ресурси, докато отбивате всякакви нападения и претенденти.
Храна, дърво, камък, бронз и злато са основните. Храната и бронзът са от решаващо значение за поддържането на армиите ви, дървото и камъкът - за изграждането на сгради, а златото се използва във всичко.
Само че да достигнете до тях никак не е лесно. Залежите от злато и бронз се намират трудно из картата, докато залежите от камък имат лимит. Това прави търговията и бартерните сделки особено важни, но те стават все по-трудни с напредването на играта.
Лично аз особено много харесвам факта, че колкото повече напредвате, толкова повече предизвикателства ще се появяват заради наближаващия цивилизационен упадък.
Из цялата карта има разпръснати градове, в които се намират така наречените Pillars of Civilisation, а унищожението на някой от тях се усеща в глобален план. Играта започва от ниво Prosperity, когато всичко си е наред, но колкото повече културни монументи биват изгубени, толкова повече играта ще върви към Crisis и след това Collapse.
Тогава вече ще се изправите пред истински хаос, в който всеки ще се бори за оцеляването си, а поддържането дори на една силна армия ще стане предизвикателство.
За щастие тук можете да използвате една система, която за първи път се появява в Total War.
Вече освен основните градове, в които строите сгради, имате възможност да изграждате и Outposts. От тях печелите пасивни бонуси за укрепване на икономиката, религията или администрацията на конкретната провинция.
Полезни са и като точки по маршрута ви, в които да възстановите армията си. Имайте предвид, че attrition факторът е особено висок, когато се намирате в пустинните области. Аз не се съобразих с това и половината ми сила загина в пясъците на Синай, докато стигна до враговете ми на брега на Средиземно море.
Дотук се получи дълго описание на кампанията, но няма как - просто в Total War: Pharaoh има доста промени, сред които няма как да пропусна и възможността за персонализация. Това ще рече, че ако искате по-различно и шантаво предизвикателство, можете да зададете напълно произволни настройки, когато започвате нова кампания.
Още не съм го пробвал, но наистина ми е любопитно какъв тотален хаос ще се получи, когато задам настройка за произволна начална точка на различните фракции и премахна ограниченията за армии. Тук вече оставяме реализма настрана.
По отношение на тактическите битки в реално време PHARAOH улавя добре духа на Бронзовата ера. Въпреки техническите ограничения на епохата, играта има богат избор от единици за всяка фракция.
Трябва обаче да се съобразявате с техните характеристики. Например хетската тежка пехота може да има сериозни проблеми срещу леките египтяни, когато се срещнат на пустинен терен.
Съобразяването с терена винаги е било важно, но тук отива на съвсем ново ниво. Освен че ще можете сами да го променяте, като например палите гори, в които има противници, вече и теренът се променя покрай вас.
Древността е време, когато хората са били далеч по-зависими от милостта на природата, и затова ще трябва да се съобразявате и с нея, наред с всичко останало. Динамичната промяна на времето е нож с две остриета, защото може да промени хода на битката.
Жегата ще изтощи войниците, дъждът ще направи кални полета по картата, пясъчната буря ще убие ефективността на стрелците, докато мъглата ще ограничи видимостта. Това са само част от ситуациите и само от вас зависи дали ще успеете да се възползвате, или те ще доведат до краха ви битката.
Динамичната промяна на времето със сигурност е нещо страхотно и добавя ново ниво на реализъм в играта и тактическия мениджмънт на сраженията.
Всичко това е представено по един впечатляващ визуален начин.
Без значение дали на картата на кампанията или по време на битка, всичко изглежда красиво, придава усещане за достоверност и древна атмосфера.
Успях да тествам и мултиплейъра в компанията на двама от разработчиците на PHARAOH - Милчо Василев, Lead Battle Team и Алекс Георгиев, Lead Game Designer. Срещнахме се в епизод на TDB Lan Den, организиран в Twitch канала TDB Play.
Едно е да си цъкам сам вкъщи, но съвсем друго беше да го правя заедно с част от създателите на играта и в компанията на гейминг легенди като Мартин Кадинов и Александър Ананиев - Zing. С него пробвахме кампанията и няколко битки под вещото ръководството на Алекс и Милчо.
Докато водех сблъсък със Zing, бях зает повече да разглеждам рисунките по сградите на древния Мемфис и каналите през града, отколкото да си организирам отбраната. Коства ми победата, но пък успях го убедя да не пали едни шарени сфинксове.
Сблъсъкът ни може да видите тук:
Моето лично мнение е, че PHARAOH представлява едно повече от достойно попълнение в семейството на Total War.
Определено има място за още развитие не само в посока на още култури, но и в рамките на някои други компоненти като Court механиката.
Извън това играта е обширна и дълбока, за да се хареса на ветераните, но и достатъчно ангажираща, че да привлича нови фенове.
Аз пък си припомних онова нещо, което ме задържаше с часове пред екрана и когато толкова често си казвах "Само още един ход и приключвам".
И никога не приключваше.
