Бързаме да изпреварим церемонията Game Awards 2025, за да дадем отговор на важния въпрос за много от нас: "Какво да играя в почивните дни около Коледа и Нова година?". Ако не сте пробвали спряганата от мнозина за най-добра игра на 2025-та, сега е моментът. Защото всички хвалебствия, които вероятно сте чули за нея, са верни, както и аз се убедих с известно закъснение.
Clair Obscur: Expedition 33 е ярко доказателство, че видеоигрите са изкуство, в този случай - майсторски написано, "нарисувано" и озвучено.
Тази игра разби сърцето ми на 10-ата си минута, а след това го направи отново някъде около десетия си час. Един конкретен момент още няколко часа по-късно ме остави с отворена уста, в опит да асимилирам тоталния обрат и новата посока, която сюжетът пое.
Това е силата на истински добрата история, била тя в киното, в книга или в конзолата!
Нещото, което всъщност прави това походово RPG толкова впечатляващо, е, че не е дело на някой от гигантите в гейм индустрията, а дебют за малкото френско студио Sandfall Interactive. Clair Obscur доказва, че и днес творческият хъс и любовта към игрите създават велики заглавия, а не огромни бюджети, раздути екипи, пазарни изследвания и социални тенденции.
Надолу изброявам 4 причини защо си струва поне да ѝ дадете шанс през почивните дни (или догодина), ако все още не сте:
Сюжет за награди
Ако имаше "Оскар" за най-добър сценарий на игра, момчетата и момичетата от Sandfall щяха да са на първа линия, за да го получат. Именно историята е най-силното качество на Clair Obscur: Expedition 33.
Ако сте от геймърите, които на първо място поставят увлекателния сюжет и запомнящи се персонажи, ще оцените сякаш обреченото, но и вдъхновяващо приключение в този мрачен, Бел епок фентъзи свят.
Люмиер е изолиран остров, чиито жители от десетилетия стават свидетели на собственото си заличаване. Веднъж годишно виждат в далечината как гигантско същество, познато като The Paintress, се пробужда и сменя числото на огромен монолит.
Всички, чиято възраст отговаря на числото или е по-голяма, изчезват. Така година след година жителите на Люмиер стават все по-малко. Но не се предават - ежегодно се изпращат експедиции с мисията да намерят и унищожат The Paintress.
Десетилетия наред нито една експедиция не е успяла, нито една не се е върнала. И сега е ред на Експедиция 33 да опита.
Както заради сценария, така и заради играта на озвучаващите актьори членовете на експедицията изключително бързо стават симпатични и не е трудно да припознаеш каузата им. Колкото и невъзможна да изглежда мисията им, искаш да им помогнеш да стигнат до успешния ѝ завършек. Всеки техен триумф става и твой, а всяка загуба се усеща болезнено.
Сценаристите, начело с Дженифър Сведберг-Йен, проявяват рядко виждана смелост в развитието на историята. Някои обрати са така разтърсващи, че имаш нужда да спреш да играеш за малко. Сюжетната основа, описана горе, пък постепенно бива надградена, за да ни разкрие съвсем различен конфликт и напълно нова перспектива за света.
Походови битки дори за непоходови хора
Нещото, което спираше мен известно време да опитам Clair Obscur: Expedition 33, беше походовият елемент. Не съм фен на затормозяването със стратегии в битки и предпочитам доброто старо "удряй-парирай-избягвай-удряй". Sandfall обаче са измислили динамична система, която е увлекателна за овладяване.
Във всяка битка до трима от Експедицията се изправят срещу различен брой врагове. Всеки персонажи има по 6 активни умения отвъд обикновена атака или ползване на елексир. На всеки ход можеш да избираш кое действие да предприемеш, като понякога по-разумно е просто да се излекуваш или да запазиш "силите" си за следваща, по-силна атака.
Най-важно се оказва как да комбинираш уменията на героите добре - например с умение на една героиня да свалиш "щитовете" на противник, за да може следващият герой да нанесе на този противник огромен damage.
Минус в името на обективността
На места, между важните обрати в сюжета, има шанс постоянното повтаряне на битка, последвана от няколко метра обикаляне и пак битка, да доскучае, освен ако бойната система не ви е харесала наистина много.
Тънкият момент: в играта има голямо разнообразие от врагове. При първа среща отнема време (и health points) да разучиш атаките им - какъв damage нанасят и с каква скорост идват, за да можеш да ги парираш или избягваш най-ефективно. Всеки противник е имунизиран срещу даден тип умения (да речем ледени) и в същото време други атаки (например огнени) са му слабост и му нанасят повече damage.
Така че е въпрос на опити срещу кого какво работи, а тези опити могат да струват скъпо срещу босовете.
Може би най-добрата музика в игра, създавана някога
Песните от Clair Obscur се забиват в главата, дори да не помниш нищо от едната година френски в прогимназията. Тананиках си песента Lumiere седмици наред, но всъщност целият саундтрак е демонстрация на творческа мощ.
Различните аранжименти или засилват напрежението при битки, или нота по нота пронизват емоциите в най-тъжните моменти.
За последното влияе и отличната актьорска игра. Сред гласовете, които ще чуете в английската версия, са и Чарли Кокс (Daredevil) и Анди Съркис (Ам-гъл от "Властелинът на пръстените"), но може би няма да ги познаете. Виждаш и чуваш персонажите от Експедицията, а не истинските хора зад тях, както заради майсторските изпълнения, така и заради чудесното решение на Sandfall в дизайна на героите да не гонят пълна визуална прилика с актьорите.
Оригинален фентъзи свят
Sandfall успяват със задачата да измислят фентъзи свят, който да изглежда и звучи свежо на фона на всички предложения в книги, сериали и други игри.
От ежегодното разпадане във въздуха на част от жителите на Люмиер, през съсипания свят с останки от сгради, реещи се в небето, или дизайнът на нечовешките обитатели на континента и босовете - художественият и концептуален размах е радост за окото.
Още по-трудната задача също е постигната - геймърът свиква с всички тези чудатости, благодарение на човешките взаимоотношения, залегнали в сърцето на историята.
"We Continue!"
Разбирам скептицизма на някои от вас - дълго умувах дали да купя Clair Obscur: Expedition 33, въпреки всички суперлативи. Убедиха ме както горещите препоръки на приятели, които играят много и ме спечелиха с акцента върху забележителната история, така и - донякъде изненадващо - reel в Instagram, в който човек обясняваше как не харесва походови RPG-та, но не е можел да остави Clair Obscur.
Така и аз няколко нощи безразсъдно пренебрегвах нужния сън, просто защото исках да продължа напред и да получа отговори на всички човъркащи ме въпроси.
Ако имате твърде много съмнения, вариант е да проверите геймплея с някой от клиповете в YouTube, макар винаги да го има риска да си спойлнете нещо. Игра като тази се изживява най-добре, когато знаете възможно най-малко за сюжета.
Във всички случаи постигнатото от тези малко над 30 души в екипа на Sandfall Interactive трябва да послужи за пример на големите компании в индустрията. С талант и сърце са създали шедьовър, който с удоволствие бих изиграл отново след няколко години.
ОЦЕНКАТА ЗА CLAIR OBSCUR: EXPEDITION 33: 5 от 5 кафенца
---
Друг фаворит сред игрите тази година:
