Какво си представяте, когато чуете израза "като сбъдната мечта"?
При повечето хора въображението започва да играе около картините по калъп - сплотено семейството, здрава връзка със съпруга/съпругата, стабилна работа, обемиста заплата и достатъчно просторна къща, която да побере цялото блаженство заедно със завистта на съседите.
Наречете го клише, но заради семейните филми за разтуха в неделя следобед точно това е портретът за щастие в масовите фантазии. Този портрет едно американско семейство държи в ръцете си през 2014 г., докато членовете му не се препъват в психопат.
Базирайки се на тяхната реална история за епистоларен тормоз от предградията, сценаристът и режисьор Райън Мърфи предлага свое фикционално разследване на все още неразплетената мистерия със сериала на Netflix The Watcher ("Наблюдателят").
Без да иска да ви плаши, поредицата напомня, че дори вилите на парцел от 1000 квадрата и с басейн в двора имат тъмна страна.
Сценарият при Мърфи започва от приликите с истинските събития. Подобно на действителна двойка от Ню Джърси, получавала анонимни заплашителни писма, след като се сдобиват с дом с царски размери, началото на The Watcher е поставено от купуването на къщата мечта в предградията.
Дийн Бранок (Боби Канавале) и половинката му Нора (Наоми Уотс) стават собственици на величествен имот на няколко часа път от Ню Йорк. Както кварталът, така и къщата им са като извадени от картичка: зелени дворове, отворени пространства, минималистично, дизайнерско обзавеждане, което отвсякъде говори за лукс и пари.
Да, Дийн и Нора оставят впечатлението за хора с бездънни банкови сметки, но от разговорите им насаме става ясно, че трите милиона долара, вложени в новия им имот, са разлюлели общия бюджет. И двамата обаче са убедени, че разходът си струва, тъй като след суперуспешните си кариери и две деца по образец, разточителството за къща е следващата естествена стъпка в съвместния им живот.
Самодоволството им обаче приключва в деня, когато прекрачват прага с покъщнината си.
Бранок намират в пощенската си кутия полуласкателно и полузаплащително писмо, подписано със зловещия псевдоним Наблюдателят, в което човек с неоспорими психични отклонения им съобщава, че няма да ги изпуска от поглед, докато се намират на адрес "Булевард 657".
Хвърлянето на тази бомба със закъснител слага края на сходствата с истинската история.
От този момент нататък екипът зад The Watcher използва мистерията, за да коментира съвременните фиксации по големите жилища, живота в предградията, теории на конспирацията, социалните мрежи... А с напредването на поредицата самоличността на маниака, дебнещ от улицата, става все по-малко значима тема.
Със сериала си Райън Мърфи не се опитва да посочи кой е Наблюдателят, а разсъждава около възможните причини, които отключват умопобърканото му поведение. В същото време режисьорът-сценарист се опитва да държи юздите на нетрадиционно криминале, в което напрежението върви с мелодрамата.
Макар че този подход идва със своите проблеми - изобилие от дупки в сюжета, на места липса на смислова връзка между сцените и неубедително представяне на психическия тормоз, The Watcher успява да надиграе слабостите си и да се превърне в пристрастяваща поредицата с въпроси относно модерните представи за пълноценен живот.
Идеята е за криминален спектакъл, в който неодушевен обект като къщата е едновременно сбъдната мечта, полтъргайст и кошмар с мисия да тероризира алчните хора, хванали се на лъскавата ѝ опаковка.
Въпреки че механизъм от този род изглежда плитък като детски басейн, в The Watcher успява да проработи, защото сваля бариерите на тежките истории за престъпления и се превръща в лесно за консумация съдържание, също като слушането на подкаст или гледането на YouTube канал.
Отделните детайли нямат особено значение, защото крайната цел не е разгадаването на една от най-големите съвременни мистерии или израстването до любител криминалист, а забава и поддържане на любопитството в будно състояние до финала.
Законът на (Райън) Мърфи е приложим в голяма степен в организацията на отделните епизоди. Всичко, което може да се обърка, се обърква по възможно най-глупавия начин, но точно защото сценаристът не търси автентичност или градене на причинно-следствени връзки, безсмислените обрати изглеждат съвсем в реда на нещата.
Появят се сцени и герои само за да озадачават. Редуват се семейни драми, които нямат пряка връзка с главния мозък на сериала. Но въпреки морето от самоцелно визуално и емоционално въздействие, The Watcher намира как да върне аудиторията си към изходната си точка с най-пипкавия въпрос - защо Наблюдателят тормози новодомците на "Булевард 657".
Парадоксът е, че колкото по-дълго се опитвате да стигнете до отговора, толкова повече започвате да приличате на образите от поредицата - обсебени от желанието да съхранят перфектния си свят, заобиколени от недомислици, прекъсвани от време на време от нещо скандално за разсейване на вниманието, преследвани от чувството, че някой сякаш тайно ги наблюдава.
И то само защото са повярвали в онзи изтъркан израз, че предметите могат да сбъдват мечти.
Сериалът The Watcher е наличен в стрийминг платформата Netlifx от 13 октомври.
