Внимание! Ревюто съдържа спойлери за Peaky Blinders: The Immortal Man!
Краят на една ера, сбогуването с една легенда и още много познати клишета неизбежно съпътстват премиерата на Peaky Blinders: The Immortal Man - заключителната глава на поредица, продължила шест сезона и оставила траен отпечатък в зората на бинджването и стрийминга.
В хода на съществуването си сериалът имаше своите силни и слаби моменти, но като че ли най-много му липсваше монументалност на финала, достойна за продукция от такъв калибър.
Ето защо създателят ѝ Стивън Найт се завръща с филма The Immortal Man, за да поправи липсата и да постави зрелищен завършек на започнатото през 2013 г.
В подобен възлов момент от историята на стрийминга клишетата са неделима част от изпращането.
Трейлъра на филма гледайте тук:
Филмът обаче носи повече патос, отколкото брилянтност. Той е по-скоро поклон към наследството на Peaky Blinders, отколкото пълнокръвно продължение, и повече развръзка за нишките, останали неизяснени след финала на сериала.
Съществува, за да разбута старата жарава и за кратко да стопли сърцата на най-посветените фенове, но не и да разпали отново огъня.
Историята се завърта около по-големия син на Томи Шелби - Дюк (Бари Киогън), поел ръководството на Peaky Blinders в разгара на Втората световна война.
За разлика от Томи (Килиън Мърфи), Дюк управлява бандата без ясна цел и посока - краде каквото му попадне и всява страх, опирайки се предимно на наследения авторитет на "Острите козирки".
Наглостта му започва да минава всякакви граници, когато посяга на боеприпасите на британската армия и на лекарствата за болниците, заради което леля му Айда (Софи Рандал) се намесва.
Тя намира покрилия се Томи и го уговаря да се завърне в Бирмингам, за да обуздае сина си.
Томи обаче се държи така сякаш отдавна е напуснал света на живите. Въпреки че сърцето му все още бие, той е като погребан в изолирания си дом, само с един доверен служител и очаквайки смъртта да го прибере, преди разсъдъкът съвсем да го е напуснал.
Срещата със съдбата в лицето на ромката Кауло (Ребека Фъргюсън), го връща към реалността и го принуждава първо да подреди земните си дела, преди да си мечтае за небитието.
Междувременно самоуверената незрялост на Дюк започва да придобива опасни измерения. С него се свързва нацистът Бекет (Тим Рот) и двамата сключват сделка, която заплашва с невъобразими последици не само за Peaky Blinders, но и за цялата страна.
По отношение на Томи Шелби филмът The Immortal Man ни даде финалът, който трябваше да видим с края на Peaky Blinders преди няколко години.
Това трябваше да е трагичното, морално и логично удовлетворяващо сбогуване с поредицата, което чакахме да видим, вместо онзи евтин трик на Стивън Найт.
Причината е, че герои като Томи не се оттеглят в покой и самота. Не се оставят в компанията на собствените си демони.
Герои като него могат да живеят само на ръба.Това е естествената им форма на съществуване - на тънката граница между оцеляването и смъртта, в която само една погрешна крачка ги изпраща към дъното на пропастта.
Герои като Томи Шелби са захранвани от ненаситните си амбиции, не от размишления и съжаления за минало. За тях никой триумф не е последен или достатъчен, защото жаждата им никога не стихва. Поне докато не осъзнаят, че цената за победите им я плащат най-близките им.
Last Man Standing e единствената задоволителна арка за персонажи като Томи Шелби. И тяхното изпращане винаги е драматично, понеже зрителят е научен да им стиска палци. До последно да се надява, че и този път ще се отърве.
Не е изненадващо, че подобни герои така силно ни привличат. Почти винаги те тръгват от нищото и чрез амбиция, интелект и непреклонна воля достигат всичко, което и ние желаем - или поне си мислим, че желаем: богатство, власт, статус, уважение. Те изминават пътя от най-ниските слоеве на обществото до самия му връх. И точно затова ни е толкова трудно да ги пуснем.
Томи Шелби заслужаваше грандиозен спектакъл - с шум, фанфари и финал, който да изправи публиката на крака. Добре е, че го получи, макар и във филм, който в по-голямата си част се държи като пълнеж.
Ключовите събития, които виждаме в The Immortal Man, спокойно можеха да се разгърнат още в последните минути на сериала - и така да отпадне нуждата от тази продукция.
В нея сюжетът по-скоро служи като извинение за завръщането на Томи, отколкото като завършена драматургична конструкция с ясно начало, кулминация и епилог. Много от героите остават бегло нахвърляни или напълно излишни.
Образът на Ребека Фъргюсън например не добавя нищо съществено - във всяка своя поява тя повтаря едно и също, сякаш присъства, за да изпълни договорен екранен минимум. Сходно е положението и с героя на Стивън Греъм - излишна загуба на диалог и време.
Дюк и Бекет също остават недоразвити - по-скоро функционални фигури, въведени, за да върнат Томи в центъра на действието, отколкото персонажи със собствена логика и развитие.
Peaky Blinders: The Immortal Man отвсякъде е насилено завръщане, но е завръщане, което трябваше да се направи.
Този пукот вече увековечава историята на оригиналните Peaky Blinders и техния харизматичен лидер, превръщайки ги в една от перлите в короната на стрийминга.
ОЦЕНКАТА за Peaky Blinders: The Immortal Man: 3 от 5 кафенца
Филмът е наличен в стрийминг услугата Netflix от 20 март.
••• Най-добрите сериали от последното десетилетие вижте тук:
