В поредица от текстове, подкрепени от Daisy Tech, Webcafe.bg ще ви представи българи с малък бизнес, които с желание, отдаденост и упоритосто постигат успехи и радват клиентите си.
Докато си говорим с Васил Руски пред магазина му в центъра на София, няма как да не ми направи впечатление едно - почти всеки, който мине покрай нас, го поздравява или отвръща на неговия поздрав, без значение дали става дума за ученици, бързащи по задачи работещи, или спокойно шляещи се пенсионери.
Васил обръща внимание на всички - с усмивка и без никакво напрежение от това, че предстои поредният дълъг работен ден. Напротив - сякаш не го чака работа, а ден сред приятели. И може би е точно така.
„След второто идване клиентите вече не са клиенти, а приятели. Поне аз така чувствам нещата, те ще кажат как е според тях. Щом са доволни и се връщат, значи сме си свършили работата", казва Васил.
Той е собственик на малкия, но изключително симпатичен магазин на име „Автентичното", в който се предлагат испански стоки. Истински испански стоки. Там могат да се открият различни видове меса, сирена, маслини, варива, сокове...
Магазинът е разположен на много удобна позиция - на улица „Любен Каравелов", в участъка между „Граф Игнатиев" и „Гурко", а да се намери това кътче, сякаш извадено от някоя картичка, е изключително лесно. Озовете ли се на улицата, няма как „Автентичното" да не ви направи впечатление.
С дървената си ламперия, то изпъква сред сивите и запуснати фасади на жилищните сгради, остъклените заведения и офиси. Испански знамена в червено и жълто допълнително привличат вниманието към този своеобразен център за местната общност. Всяка сутрин Васил паркира пред магазина и започва една добре отработена процедура по отварянето на магазинчето и привеждането му във вид за работа. Не минава дълго време и някой се отбива - дали за да пазарува, или просто за да размени няколко приятелски приказки със собственика.
Снимка: Мира Дерменджиева
Васил е от онези хора, които се борят да поддържат дребен бизнес в България. Успява не заради администрацията и нормативната база в страната, а напук на тях.
Историята за това как българин с фамилията Руски отваря магазин за испански продукти в центъра на столицата започва през 90-те години. Тогава Васил решава да отиде до Мадрид на гости на своя брат, емигрант в Испания.
„Отидох за една Коледа, за да се видя с брат ми, и така останах седем години."
В началото всичко му е странно - средата, климата и дружелюбните и широко скроени хора. Всичко е „тотална противоположност" на ситуацията в България по това време. На Васил са му нужни шест месеца, за да се адаптира и да научи езика. Започва с прости, но изключително полезни фрази като например как да казва „Бира и картофки!", за да може да си поръчва в заведенията. След това минава на числа, цветове и пр., като постепенно надгражда знанията си.
Още година му е нужна, за да започне да разбира начина на живот и мисленето на испанците. До ден-днешен обаче продължава да изучава онова, което сякаш оставя най-голям отпечатък върху него - испанската кухня.
„Така като ме гледате, не съм слабичък. Обичам да си похапвам, така се научих и да готвя. Няма как да обясня на някого как да приготви ястието по мой вкус, ако аз не си го приготвя така, както аз искам", разказва той.
Интересът му към испанската кухня се заражда и през по-трудните му моменти в Испания. В по-нервните си дни Васил се качва в колата и тръгва нанякъде с намерението да се „изгуби". Обикаля региони и без да гледа табели, взима завои и открива нови градчета. В тях намира къде да спи и винаги опитва местните специалитети.
Така открива богатото разнообразие във вкусовете и рецептите от различните региони на Испания, а всеки готвач с удоволствие му разказва за спецификите на своите ястия. Малко по малко започва сам да експериментира в кухнята и вижда, че нещата му се получават.
Същевременно през годините в Испания се захваща с няколко различни бизнеса. Дори отваря заведение в Мадрид.
„Там, ако искаш да работиш, работа има. Ако искаш да изкарваш пари, изкарваш. Ако искаш да лентяйстваш, е съвсем друго нещо..."
Снимка: Мира Дерменджиева
Една от инициативите му е свързана и с България. Заедно с негови партньори става представител на една марка българска бира за Испания, Португалия и Мароко. Това начинание обаче приключва злополучно заради грешка, може би умишлено причинена от недоброжелател във фабриката в България. Стига се до проблеми с испанското ХЕИ, затварянето на склада и солидна глоба.
Същевременно идва и икономическата криза, с което намаляват и клиентите в заведението на Васил. Вълната от негативни последици води до решението му да се прибере.
„Сложих две неща в колата, тръгнах за България. Точно около Марсилия ми се обади един приятел, с когото не се бяхме чували от дълго време. Той преди живееше в Германия. Каза ми: „Аз се преместих в Ница, ела да пием кафе". И там останах четири години", разказва Васил.
В крайна сметка стига и до България и вижда каква е ситуацията в страната. Един от куриозите, които помни, е, че в Ница е имал възможност да купува по-евтино и по-качествено българско сирене от това, което заварил у дома.
Когато го питам как е дошла идеята да отвори магазин за испански стоки в София, казва, че тя се е появила, тъй като е „чревоугодник".
При пазаруване в магазин на голяма верига едва покрива дъното на количката със стоки, но когато отива на касата се оказва, че сумата, която трябва да заплати, е огромна. Въпреки това плаща, прибира се и започва да готви. Ястията обаче не се получават, защото въпреки цената си продуктите не са качествени.
„Казах си, че това не е нормално. Така се появи идеята за магазина."
Снимка: Мира Дерменджиева
През есента на 2016 година, помещението на „Любен Каравелов", в което се намира и днес „Автентичното" , случайно се дава под наем. Васил говори със собственичката, с която се познават от дълго време.
„Тя с голямо желание прие идеята ми и оттам ми тръгнаха мъките, ако мога да кажа така, защото в България всичко е мъки", смее се Васил.
Първоначално има партньори, но прекратява сътрудничеството си с тях и не съжалява за това. Напротив - нещата му се получават все по-добре.
В „Автентичното" се предлагат типичните за Испания месни сушени продукти - различни видове хамон, чорисо и др., голямо разнообразие от маслини, зехтин и какво ли още не. Всичко, което е необходимо на Васил, той си докарва от Испания. С всяка една доставка разширява асортимента си. Някои неща отпадат, други се вписват добре и стават търсени от клиентите.
Предлага и сандвичи - тъй наречените бокадильос, които прави с българско хлебче, тъй като това е продукт, който не търпи превоз на дълги разстояния. Дълго време му е отнело да открие качествена фурна и със съжаление отбелязва, че производството на фурната намалява за сметка на заводския, предварително нарязан хляб, който повечето хора консумират.
Клиентите на магазинчето са основно българи. От него пазаруват и испанци, но най-често, за да се зарадват с нещо от родината си, което е свършило в изпратените или донесени от роднините им запаси.
Задавам му най-нормалния въпрос: каква е разликата в това да започнеш бизнес в чужбина и това да го направиш в България. Обяснява ми, че в „европейските държави" има закони и те се спазват, а у нас („кой, каквото, както и да говори") закони няма.
Дава ми и пример - в Ница на 15-ия ден вече е имал три фирми, а първата година никой не го е търсил за данъци, нито му е правил някакви проверки.
„В България не стимулират дребния и средния бизнес, а само едрия бизнес, който дава подкупи на управляващите - на тези, които дърпат конците."
Самият той е имал не един проблем след отварянето на магазина си, но казва, че с времето се е научил, че не трябва да се притеснява твърде много.
„Инспекторите непрекъснато се опитват да идват по двама или повече, играят ролите на добрия, лошия и злия... Свиква се, в един момент даже писва."
Обяснява, че малките бизнеси като неговия трябва постоянно да са на ниво, защото ако клиентът не е доволен, няма да се върне.
„Хубаво е, че българинът започна да пътува повече. Виждам, че младите се отварят все повече, виждат как е навън, разбират, че малкият бизнес държи на нивото си, а не е като големия", коментира Васил.
Около „Автентичното" се е оформила малка местна общност. Всяка събота и неделя на няколкото маси пред магазина се събират хора и хапват традиционни испански ястия. Идеята за тези приятни квартални събирания идва на Васил около друга, не особено приятна случка в столицата. Едно лято отива с приятели на „испанска вечер" в ресторант, в който обаче само наименованията на храните са испански, а вкусът няма общо с истината.
„Не можах да издържа, станах и изчезнах от ресторанта."
Снимка: Мира Дерменджиева
Цялата одисея обаче води до вечерите с испанска кухня в „Автентичното", на които Васил се опитва да научи посетителите на нещо ново. Запознава ги например с различни бобови култури и възможни комбинации - с месо, морски дарове и пр. Миналия уикенд са приготвили боб със скариди и миди.
Събитията се обявяват във Facebook страницата на магазина. На тях идват както познати клиенти, така и случайни хора, които минават, виждат знамената и се спират. След като пробват и разберат, че храната е такава, „каквато трябва да бъде", стават част от редовните посетители.
Иска му се да отвори и испански ресторант. Проблемът е, че от една страна, наемите за посещения са твърде високи, а от друга - има риск да разработиш обект, а собственикът в един момент да реши, че сам може да движи този бизнес и да ти каже „довиждане".
Снимка: Мира Дерменджиева
„В България нещо, което е лесно, става много трудно, а трудните стават невъзможни", както сам посочва Васил.
Новите идеи за развитие на бизнеса му идват постоянно, особено когато се връща в Испания. При последното си посещение там се среща със свой приятел, който му разказва за бавното готвене „су вид" (sous vide) - т.е. на по-ниска температура (до 60 градуса) за по-дълго време. Нещо, което вече сам е опитал и прилага.
Освен извор на идеи, тези връщания към Иберийския полуостров са източник и на енергия. Така, както България му е липсвала, докато е бил емигрант, сега му липсва и Испания, която му е оставила много хубави спомени и е „влязла в кръвта" му.
„Няма как да не ми липсва. Преди 2 седмици се върнах, не бях ходил доста дълго време в Мадрид. Самото излъчване на хората... зарежда ме с такава енергия, че мога да издържа едно известно време на българския пазар", отново с усмивка на лице признава Васил.
