Нали ги знаеш тия големите машини за асфалтиране, дето се появяват по улиците особено покрай някакви избори.
"Ей това много ми хареса...", хили се 24-годишният Blayz, разказвайки за най-странното място, върху което е оставял нахална следа от спонтанната си дарба да рисува графити.
"Набелязах си я, нарисувах я една нощ и малко след това я видях в действие на друго място... Наистина беше малко преди гласуването... ", спомня си райтъра.
По-скоро абстрактна ситуация, в която негови графити отправят подигравка към амортизираното политическо лицемерие. Синтетичното му изкуство е най-вече безпристрастна закачка към системата и безцветната скука, отколкото някаква самозадоволяваща социална кауза, което не че го спасява от занимавки със закона.
"Наскоро с нашата група беше дошло едно момче, което всъщност не познавах, и то надраска някакви фашистки символи. Някой ни беше видял и повдигнаха обвинение на всички, защото свидетелят не можеше да го разпознае, а не беше колегиално да го изпортим... В крайна сметка днес ми се обадиха, че ни се е разминало делото..."
В страна с най-много намръщени физиономии на глава от населението, увеличаващият се брой графити в София сигурно не е най-добрият начин да поразчупиш негативистите. За останалите обаче - дори архитектите биха го признали - това колективно цветно гаменство е сред малкото градски тръпки във все още доминиращата сивота. А може би и раздвижваща носталгия по безобидната порочност и безстрашието на детството. Стилна кражба на свобода.
Въпреки всички клиширани градски легенди как графитаджиите се разпознавали по белези като кръвясалите очи заради токсичното въздействие на спрейовете (наркотиците или безсънието), по широките панталони, за да си крият маркерите или по петната от спрей по обувките, Blayz е в обичаен за лежерен студент аутфит (с чисти кецове, черни, по-скоро тесни, панталони и плътен зелен суитчер) и си поръчва фанта портокал малко преди да замине на лекции (учи финанси и международни отношения).
Определено не е някакъв отнесен самохвалко, който ще седне да ти говори за владеенето на стиловото разнообрзие в графитите (throw up, character, wild style...) - вместо това уточнява, че като всеки друг в началото е бил доста смешен и посочва през улицата тъкмо свой таг, направен на стената на сграда на бул. "Янко Сакъзов" преди 5-6 години, когато вече е имал повече от бегла представа как се правят нещата...
Макар днес все още да нарича работите си "горе-долу", признава, че е много яко като минеш отнякъде и си видиш графита.
Няма просто така да надраска някоя свръхважна сграда - най-малкото заради това, че си дава сметка как графитите му ще бъдат набързо изтрити. Blayz, който не се разкарва непрекъснато със спрейовете си под мишница, си набелязва обектите предварително, въпреки че "в един момент започваш да се ориентираш много бързо - тук мога да рисувам и да се бавя цял час, тук - не повече от десет минути...
На някои места в провинцията го правим и през деня, но в София никога, освен ако не е на разрешено място..." (за каквото кметът Йорданка Фандъкова наскоро обяви подлеза на булевардите "Гоце Делчев" и "Петко Ю. Тодоров", където Blyze също е рисувал).
Започва да маркира места за графити нагона си по изоставени сгради още на 14 години, тогава ученик в НСФГ (Национална финансово-стопанска гимназия), покрай приятелите си от квартала, с които се обучават по снимки в Интернет.
"Не можех да пея рап, нито да танцувам брейк и ей така - за разнообразие - се хванах с графитите, като в началото пишехме просто някакви имена на рапъри...", спомня си Blayz (въпреки че не хип хоп културата е фундамент на графитите, те се смятат за визуално изразяване на музиката, а брейк танцът - за физическото).
За пръв път му слагат белезниците по време на едно голямо междучасие, "защото реших да си пробвам спрейовете на фасадата на училище... Беше егати трагедията, никога няма да забравя как другите ядат някакви сандвичи и ми говорят нещо, а аз седя заклещен... Добре, че класната беше приятелка с жената на шефа на районното и прекарах само някакви пет минути там."
Тогава 70-годишният директор на НСФГ, който иначе прави забележка заради рошава прическа например, предварително се е примирил, понеже сам е поръчал на Blayz да направи графити на фасадата - освен логото на гимназията, и баскетболист - като сумата, която му дава, поне покрива материалите.
Сега Blayz има над 500 изрисувани графити, които, като при всяко маниашко хоби, са му стрували и доста пари, и също толкова проблеми с ченгетата.
"Хващали са ни полицаи, които директно вадят оръжие и викат: "Сега трябва да бягате настрани иначе ще ви застреляме..." Случвало се е и обратното обаче - да ни пуснат да си ходим..."
Когато се шегува, че понякога се чувства като автоджамбаз, се сеща и за ситуация, в която, излизайки от къщи през нощта, за да рисува, вижда пред входа си двама, които пробват да откраднат кола.
"Като ме видяха, се разбягаха и се замислих дали да звънна на полицията, но понеже и аз отивах да върша нещо незаконно, щеше да е тъпо... Ако не бях със спрейовете в джоба и отивах в заведение, със сигурност щях да звънна, но ми се наложи да проявя колегиалност... Хубаво, че като се прибрах сутринта, колата си беше на мястото..."
Премълчава най-подходящия час за рисуване, когато има най-малка вероятност да попаднеш на куки, "защото веднага ще се увеличат графитите поне с 50 %". Разбира и тези, които се дразнят на надрасканите фасади: "Има много деца, които все още се учат да правят графити и вярно, че те не изглеждат много добре..."
Освен по стени на сгради, подлези, тунели (и машини за асфалтиране), Blyze е вкусил от цялата графити хронология, рисувайки и по влакове (какъвто е трендът в щатите в края на 80-те) и още по трамваи, камиони, автобуси.
Понякога му омръзва, но ръцете започват да го сърбят, като види някой нов добър графит или в главата му се завърти кощунствена идея за някое място за рисуване.
"Сега мисля да направя графит върху самолет - ако стане, ще е супер... Но няма да казвам къде е офертата, да не я вземе някой преди това."
