Най-голямата новина от последните седмици, която мина под радара на медиите, със сигурност е споразумението между Турция и международно признатото Правителство на националното съгласие на Либия в Триполи на Файез ел Сарадж, което предизвика сериозни вълнения в Източното Средиземноморие.
Сделката е един от видимите признаци на една изключително заплетена и заплитаща се все повече борба между редица държави за контрол върху ресурси.
Целта на сделката е създаването на 200 мили широка икономическа зона между Турция и Либия в региона на богатото на природен газ Източно Средиземноморие между 28-ия и 32-ия меридиан, подсигурявайки интересите на двете държави и давайки зелена светлина за съвместни проучвателни операции.
Меморандумът утвърждава правата на Турция в района при едностранни опити за сондаж на третистрани, като изяснява, че турската република Северен Кипър също има право да експлоатира ресурси в района. В замяна на това либийското правителство получава военна подкрепа от Анкара.
Така в рамките на няколко дни турският президент Реджеп Таип Ердоган изрази готовност да изпрати турски войски в Либия, за да подпомогне признатото от ООН правителство в борбата му срещу силите на Либийската национална армия - ЛНА на ген. Халифа Хафтар.
"Ако Либия отправи подобно искане, ние можем да изпратим нашите военнослужещи, още повече, че сме сключили военно споразумение", посочи Ердоган.
Тези изявления на турския президент идват на фона на продължаващото напрежение от страна на други регионални държави, които са несъгласни с турско-либийското споразумение - Гърция, Египет, Кипър и Израел. Те се стремят да построят газопровод, пренасящ газ до Европа през тези води, и сделката влиза в пряко противоречие с интересите им.
По-рано тази година, Гърция, Кипър и Израел подписаха споразумение за газовия проект EastMed без да се допитат до Турция, въпреки че тръбите ще минават през морските територии на Анкара.
В новата турска сделка с Либия се претендира, че районът от 28-ия до 32-ия меридиан е безспорен турски континентален шелф, с което Анкара цели да "неутрализира" въздействието както на гръцкия остров Кастелоризо, така и на Кипър, доколкото Гърция не е делимитирала изключителната си икономическа зона (ИИЗ) с Република Кипър. От друга страна, меморандумът с Либия за "определяне на морските юрисдикции" съдържа заплахи за нормалното развитие на процедурата по проучване (за природен газ) в блоковете, за които Атина е дала концесия на международен консорциум южно от Крит.
Един от ключовите моменти, които притесняват Гърция, са правата, които придобива Турция в морския район северно от Либия. Създават се предпоставки даже Триполи да даде морски участъци на концесия на турската петролна компания TPAO - нещо, което на практика би могло да доведе до постоянно морско присъствие на Анкара южно от Крит. Според някои експерти подобно нещо би могло дори да даде на турските военноморски сили възможност да претърсват цивилни съдове в райони, които Гърция смята, че се намират под нейна юрисдикция.
Гневът на Гърция и на останалите локални държави, чиито интереси са засегнати от спогодбата, се изрази в официална жалба пред ООН относно легитимността на сделката според международното право. Според гърците меморандумът грубо нарушава правилата, регулиращи морското право по отношение на демаркацията на морските граници, тъй като Турция и Либия нямат припокриващи се морски зони или общи граници.
Освен това континенталните шелфове и изключителните икономически зони, описани в текста на споразумението, се отхвърлят като нелегитимни, произволни, провокативни и като открито нарушаване на суверенните права на Гърция.
Междувременно Атина дори изгони либийския си посланик в знак на протест, а правителството лобира силно пред ЕС и НАТО. Целта на гърците е да поставят Анкара в политическа изолация. Засега обаче опитите им остават неуспешни. Напрежение обаче има създадено на много по-високо ниво.
Основната битка на интереси по този параметър на договора са правата за експлоатиране на природните ресурси във въпросната зона. Този спор между Гърция и Турция продължава вече от доста време и представлява една от основните конфликтни точки между двете държави.
Този аспект от договореностите между Турция и Либия обаче не е единственият, макар споровете тук за момента да остават основен фокус. Освен морските отношения между двете държави, те подписаха и споразумение за сътрудничество във военната област и сигурността. Според Анкара този протокол е "по-широка версия" на вече съществуващо рамково споразумение за военно сътрудничество между двете страни и "засилва връзките" между двете армии.
Именно през него турският президент Реджеп Таип Ердоган заяви, че е възможно да изпрати турски сили на помощ на Триполи в борбата им срещу ген. Хафтар, който от пет години насам се опитва да овладее либийската столица. А междувременно тази гражданска война все повече прилича на малък световен конфликт.
В момента Либия е разделена на две, като столицата Триполи е под атака на силите на Хафтар.
Правителството в Триполи се ползва с подкрепата на ООН, Италия, Турция и Катар, докато ген. Хафтар и временният кабинет на Абдула Абдуррахман ат Тани, действащ в Източна Либия (които са под контрола на генерала), разчитат на помощ от Франция, Русия, Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Хафтар обяви на 4 април началото на офанзивата на ЛНА срещу Триполи с цел ликвидиране на окопалите се там терористични групировки. В отговор лоялните на правителството на Сарадж военизирани формирования започнаха операция "Вулкан на гнева" срещу силите на Хафтар. Продължаващите до днес боеве доведоха да гибелта на стотици хора и разрушаването на важни инфраструктурни обекти, а хиляди жители бяха принудени да напуснат домовете си.
Новото споразумение с Турция осигурява на Триполи така необходимата подкрепа на терен за разбиване на офанзивата на генерала, който е бивш довереник на Муамар Кадафи.
Интересен момент в случая обаче е, че това би поставило Турция и Русия в конкуретни отношения, що се отнася до Либия, тъй като има достатъчно данни, че руски наемнически части, най-вероятно от компания "Вагнер", в момента се бият на страната на Хафтар.
Нещо повече - заставането на Турция зад правителството в Триполи е и "ключът от палатката" за разбирането на сериозните критики от страна на френския президент Еманюел Макрон към Турция по време на скорошната среща на НАТО. Франция от години има сериозни икономически интереси в Либия, като в момента те са поставени на карта от войната. Французите през изминалата година влязоха и в сериозно протовиречие и размяна на остри изказвания с властите в Рим (Италия е бившият колониален господар в Либия), които също стоят на страната на официалната власт в Триполи.
Двете държави си размениха обвинения в експлоататорска политика спрямо северноафриканската държава, което доведе до напрежение в Съвета на ЕС.
Сега, с по-сериозното навлизане на още държави в този конфликт, ситуацията само се усложнява, като дори в момента Гръция обмисля да обяви подкрепата си за Хафтар, според журнала за активни военни конфликти De Re Militari.
Проблемът е, че по нищо не личи конфликтът в Либия - своеобразната война за наследството на Муамар Кадафи - да се приближава до какъвто и да е край. И тепърва предстои да наблюдаваме последиците от това - както като бежанци, така и като на пръв поглед неочаквани дипломатически разриви.
